Пъстрогуша завирушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пъстрогуша завирушка
Prunella collaris.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Prunellidae Завирушкови
род: Prunella Завирушки
вид: Prunella collaris Пъстрогуша
Научно наименование
Уикивидове Prunella collaris
Scopoli, 1769[3]
Синоними

Laiscopus collaris

Пъстрогуша завирушка, Френски Пиренеи

Пъстрогушата завирушка, наричана още скална завирушка (Prunella collaris) е дребна пойна птица от сем. Врабчови, типична за високопланинските територии, която се среща и в България. На някои езици птицата се нарича алпийска завирушка, тъй като е много разпространена в Алпите. Характерна е с височинната си миграция, като прекарва лятото във високите области на планините, а през зимата слиза в полите им.[4]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

На големина птицата е колкото чучулига. Тялото ѝ достига дължина около 15–18 cm, размахът на крилата е 18 cm, а теглото - около 40 g.[5] Оперението е сиво-кафяво по гърба, подобно на това на домашното врабче, но е изпъстрено с ръждиви и черни петънца и шарки. Главата, шията и гърдите са едноцветно сиви, на гушата има ясно изразено бяло петно с черно-кафяви точки, а коремът е ръждив. Не се наблюдава полов диморфизъм. Горната страна на младите индивиди е по-тъмнокафява, а долната — охреножълта и бялото петно на гушата липсва.[6] Има малка заострена човка.

Пъстрогушата завирушка е доверчива птица. Позволява на хората да се приближат на няколко метра от нея. Това вероятно се дължи на факта, че обикновено птицата живее на места, рядко посещавани от хората.[5][7]

Мъжките представители на вида пеят кацнали на земята, а песента им е подобна на тази на чучулигата.[5][7]

Разпространение[редактиране | edit source]

Пъстрогушата завирушка е постоянен вид, разпространен в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Средна Азия от Иран до Сибир и Япония.[6] Както размерът на популацията, така и обширността на ареала са много големи, поради което видът не се доближава до праговете за уязвимост и според тези два основни критерия се приема за незастрашен. За 2004 година гнездовата популация в Европа се оценява на 100 000-180 000 броя гнездящи двойки, което се равнява на 300 000-540 000 индивида. Континентът формира 25-49% от глобалния обхват на тези птици, откъдето се приема, че общият им брой се движи в диапазона 612 000-2 160 000 индивида.[3][8] Разпространението им извън Европа включва 100-10 000 гнездящи двойки и 50-1 000 зимуващи индивида в Китай, 100-10 000 гнездящи двойки в Тайван, 100-10 000 гнездящи двойки в Япония и 100-10 000 гнездящи двойки в Русия.[8]

Подвидове[редактиране | edit source]

Известни са 9 подвида на пъстрогушата завирушка:[5][9]

  • Prunella collaris collaris
  • Prunella collaris erythropygia
  • Prunella collaris fennelli
  • Prunella collaris montana
  • Prunella collaris nipalensis
  • Prunella collaris rufilata
  • Prunella collaris subalpina - Балканска завирушка - ендемит, който се среща само на Балканския полуостров. Защитен вид от Закона за биологичното разнообразие и застрашен в европейски мащаб. Видът е включен в Приложение 2 на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция).[10] Балканската завирушка е характерна за България като се среща в Рила и Пирин, също Централна Стара планина, мозаечно в Западни Родопи, както и в Западна Стара планина и Витоша[2].
  • Prunella collaris tibetana
  • Prunella collaris whymperi

Начин на живот[редактиране | edit source]

Обитава скалисти терени над горната граница на горите - от 1 800 до 4-5 хиляди метра надморска височина.[5][6] В България се среща във високите планини, по скални терени и субалпийски ливади с групи от камъни. Най-ниско в страната, макар и рядко е наблюдавана да гнезди под 1500 m н.в. - в национален парк „Централен Балкан“ и на връх Червен край Тетевен[2]. През зимата слиза в ниските части на планините, проломи и дефилета.[6] Спуска се през октомври или ноември и се завръща обратно във високите планини през април. Заселва се в близост до планински селища и се храни с отпадъците от бита.[7] Поради това често може да се види около ски курортите, височинните села и лифтовете.[4][5] По време на обилен снеговалеж птицата мигрира към низините и зимува в места, разположени далеч от родното си местообитание. Поради това може донякъде да се счита за птица-номад.[7]

Хранене[редактиране | edit source]

Пъстрогушата завирушка е полезна птица. Храни се с различни насекоми, яйцата и ларвите им както и червеи, охлювчета. Рядко поема растителна храна - семена и дребни плодове.[6] Зимата търси храната си в близост до селища, горски хижи и хотели.

Размножаване[редактиране | edit source]

Prunella collaris erythropygia (Swinhoe, 1870)

Размножителният период е доста дълъг - започва в средата на месец май и продължава до юли. Тогава самецът пее през целия ден, за да привлече женска.[6][7]

Прави гнездото си сред скални кухини, в дупки в купчини камъни, в пукнатините на скалите и по склоновете на високи скални стени. Гнездото може да бъде изградено на скалист сипей, където е скрито така надеждно, както и в скалите. В редки случаи гнезда на пъстрогуша завирушка са намирани в изби на сгради в планински райони, особено ако са изградени от камък.[7] Гнездото е дълбоко, чашковидно, изградено от мъх и трева и е застлано с пера и косми.[6] Външният слой е направен от сухи тревни стебла, средният - от мъх, а облицовката - от суха трева, корени и вълна. Конструкцията му е твърде ненадеждна и ако се извади измежду камъните, обикновено се разпада.[7]

Женската снася от 3 до 6 едноцветни, небесносини или сиво-зелени яйца. Инкубират се в продължение на около две седмици и от двамата родители. Малките остават в гнездото също толкова време, а за прехраната им се грижат и двамата родители.[6] Хранят се главно с живи насекоми и други безгръбначни. По-късно в състава на храната се включват семена на треви и други растения.[7]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Prunella collaris. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 12 May 2006. Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. а б в Червена книга на Република България. Пъстрогуша завирушка. Посетен на 10 март 2012
  3. а б ((en))The UICN Red List of Threatened Species/Prunella collaris
  4. а б ((en))Birding Blogs/Alpine Accentors (Prunella collaris) in Tirol
  5. а б в г д е ((fr))Ouseaux/Accenteur alpin
  6. а б в г д е ж з Цоло Пешев, Симеон Симеонов, "Атлас по зоология. Гръбначни животни", ДИ "Народна просвета", 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.243
  7. а б в г д е ж з ((ru))ARUS/Завирушка альпийская
  8. а б ((en))Bird Life/Alpine Accentor Prunella collaris
  9. ((en))Animal Diversity Web/Prunella collaris, alpine accentor
  10. Дирекция национален парк Централен Балкан/Балканска завирушка (Prunella collaris subalpina)