Пъстърва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за групата риби. За вида гъби вижте Пъстърва (гъба).

Пъстърви

Студеноводни риби е сборно несистематично наименование, използвано в рибовъдството за някои от видовете риби от семейство Пъстървови. В разговорния език те се наричат пъстърви, като групата обикновено включва дъговата пъстърва, балканската пъстърва, сивена и хибридите между тях. Тези видове най-често обитават горните течения на реките, високопланинските езера и язовири , които са богати на кислород.Има дълго вретеновидно тяло.Наричат я постна риба, защото не съдържа почти никакви мазнини.Това е в резултат на непрекъснатото й движение.Тя живее в горните течения на реките и във високопланинските езера, където водата тече много бързо и силно и когато стигне средното течение, където е топло се връща в горното течение.

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Всички риби имат стопанско значение, като най-голямо значение в рибовъдството има дъговата пъстърва, която заедно с останалите представители от студеноводни са обект на спортния риболов. Подходящи за отглеждане са в рибовъдни стопанства с количество на разтворения във водата кислород е над 7 мг/л и температура:12-20°C, поради това се наричат студеноводни стопанства, а заради основните видове отглеждани в тях: пъстървови.

Ползи от пъстървата

Пъстървата е една от храните, които е добре редовно да включваме в хранителното си меню. Подобно на сьомгата, и пъстървата е изключително полезна, предимно заради високото си съдържание на Омега-3 мастните киселини. Те са изключително важни за работата на сърцето и нервната система. Редовното хапване на пъстърва ще ни зареди с тонус, мозъка – с енергия, а освен това ще накара косата и кожата ни да засияят. Омега 3-мастните киселини са безценни за сухата кожа, която има нужда от постоянно подхранване.


Вижте още[редактиране | edit source]