Пътеводител на галактическия стопаджия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене


Пътеводителят на галактическия стопаджия (на английски The Hitchhiker's Guide to the Galaxy) е научно-фантастична комедийна поредица, създадена от Дъглас Адамс. Първоначално е излъчена като радио-комедия по BBC Radio 4 през 1978, а по-късно е адаптирана в други формати и само за няколко години се превръща в международен мултимедиен феномен. Адаптациите включват пиеси, трилогия, събрана в 5 книги и публикувана между 1979 и 1992 година, телевизионен сериал от 1981 година, компютърна игра от 1984 и игрален филм от 2005 година, финансиран от Холивуд и заснет и продуциран във Великобритания.

Съдържание

[редактиране] Сюжет

Въпреки че всички версии следват една и съща фабула, в много случаи те си противоречат, тъй като Адамс пренаписва значителна част от историята с всяка нова адаптация. Във всички версии повествованието следва приключенията на Артър Дент, злочест англичанин, който заедно със своя приятел Форд Префект, извънземен от малка планета някъде около Бетелгейзе и сътрудник на Пътеводителя, успява да се спаси при разрушаването на Земята от бюрократичната извънземна раса на Вогоните. Зейфод Бийбълброкс, братовчед на Форд и галактически президент по случайност ги спасява. Той ги взема на борда на откраднат космически кораб, чийто екипаж се състои от: Марвин - параноичният андроид и Трилиън, известна преди това като Триша Макмилън - жена, която Артър веднъж среща на парти и която се оказва единственият друг оцелял човек при разрушаването на Земята. Групата се впуска в търсене на легендарната планета Магретея и Въпросът на Вечният Отговор.

[редактиране] Книгите

Заглавията на петте романа са:

  1. Пътеводител на галактическия стопаджия (The Hitch Hiker’s Guide to Galaxy, 1979)
  2. Ресторант на края на Вселената (The Restaurant at the End of the Universe, 1980)
  3. Животът, Вселената и всичко останало (Life, the Universe, and Everything, 1982)
  4. Сбогом, и благодарим за рибките (So Long, and Thanks for all the Fish, 1984)
  5. Почти безобидна (Mostly Harmless, 1992)

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

Лични инструменти