Пътуване във времето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пътешествие във времето)
Направо към: навигация, търсене
Пътуване във времето посредством "космическа струна"

Пътешествие във времето е хипотетично преместване на човек или друг обект в миналото или бъдещето. За първи път подобна идея е предложена през 1830-те в романът на Александър Велтман „Александр Филиппович Македонский. Предки Калимероса“. Обикновено за пътешествие във времето в литературата и киното се използва специално устройство — машина на времето.

Пътуването във времето е концепция за придвижване напред и назад към различни точки от времето, аналогично на придвижването в пространството. Някои интерпретации на пътуването във времето предполагат възможността за пътуване между паралелни реалности или светове.

Ако пътуването се извършва между отделни светове, намиращи се в различни измерения, то би могло да се избегне "парадокса на дядото", т.е. ако имаме възможност да се върнем в собственото си минало, и направим така, че родителите ни да не се запознаят, то тогава ние не бихме съществували.От тук следва, че няма да бъдем в състояние да се върнем назад във времето и да предотвратим това запознанство. От това се страхуваше героят във филма "Завръщане в бъдещето" - той за малко не осуети запознанството на майка си и баща си, следователно, ако беше станало така, то той при завръщането си би изчезнал от собствената си реалност. Този абсурд кара повечето учени - физици да се въздържат от открити мнения по въпроса с пътуване във времето. Но това има смисъл само, ако нашата вселена притежава време въртящо се в кръг. Но, ако времето е многомерно, то този парадокс ще отпадне. Нещо такова виждаме във филма "Sliders". В една реалност героите съществуват и се срещат със самите себе си, а в друга - не. Както и това, че родителите, приятелите и познатите им в дадена реалност са им родители,приятели и познати, а в друга - изобщо не ги познават. Дори самият Алберт Айнщайн в определен период от време заявявал, че времето не същесвува и че то е само удобна фикция на човешкото съзнание. Но след това той обединява времето и пространството в една единна цялост - т. нар. континуум. В следствие от това единство, при движение във времето, се извършва и движение в пространството. Такова придвижване извършват героите в научно-фантастичния роман на Кристофър Прийст - "Машината на пространството". Те не само че се придвижват в миналото, но и премествайки се в пространството, се озовават на планетата Марс. Въпреки че този вид пътувания са обект на интерес предимно от страна на писателите фантасти, все повече сериозни физици започват да коментират евентуални реални възможности за това. Така те смятат, че пътуване във времето теоретически е осъществимо. Но практическото изпълнение засега остава твърдо в сферите на въображението. Защото ние нито можем да пътуваме със субсветлинни скорости, нито можем да концентрираме в единица обем колосална маса - от порядъка на няколко слънчеви маси!!!

От теорията на относителността е известно, че времето и пространството се закривяват около обекти с голяма маса. Това закривяване е доказан факт. Също така е доказано и че за обект, движещ се с възможно най-голяма скорост, времето забавя своя ход. Колкото по-голяма е скоростта, толкова по-значимо е и забавянето на времето за този обект. За скорости сравними с тази на светлината, времето вероятно спира. Това със сигурност става и във вътрешността на т. нар. "черни дупки". Тези астрономични обекти са и най-вероятните кандидати за нещо, което наричаме "Машина на времето". С чудовищната си маса една такава "черна дупка" буквално разкъсва тъканта на времето и пространството. И ако дупките от такъв порядък се окажат всъщност тунели в пространството и времето, то няма да липсват желаещи да предприемат такова пътешествие. Човечеството винаги ще се опитва да разширява границите на своето познание и опит.

Начини за пътуване в миналото[редактиране | edit source]

Тунел в пространствено-временном континиуме

Има няколко хипотетично възможности за пътуване в миналото:

  • Общата теория на относителността допуска съществуването на „дупки (тунел)“ в пространствено-времевия континуум (на английски wormhole). Нещо подобно на тунел (възможно много „кратък“), съединяващ разделечени области в пространството. Според теорията на Кип Торн и Майк Морис, „ако преместим единият край (А) на къса «дупка» с голяма скорост, и го приближим до другият край (Б) на същата дупката, то — според парадокса на близнаците — обект попаднал в момент от времето (Т) във вход (А), може да излезе през (Б) в момент преди указаното по-горе време (Т)“.
    От уравненията на Алберт Айнщайн следва, че „тунелът“ в пространството ще се затвори преди пътешественикът да успее да излезе от него (например, в случая „мост на Розен-Айнщайн“ — първият описан пространствено-времеви тунел), освен ако не бъде удържан от така наречената „антиматерия“ — материя с отрицателна плътност на енергия. Съществуването на антиматерия, е доказано както теоретически, така и експериментално (ефект на Казимир).

Парадокси[редактиране | edit source]

Има няколко често споменавани аргумента, против пътешествията в „миналото“:

  • Нарушение на причинно-следствената връзка.
  • „Парадокс на убития дядо“ — ако внук се върне в миналото и убие собствения си дядо, тогава неговото раждане става невъзможно; но ако той не се роди, тогава няма кой да убие дядото, и раждането му ще се окаже възможно.
  • Отсъствие на пришълци от бъдещето в нашия бит.

Пътуване в миналото и научна фантастика[редактиране | edit source]

Wormhole-demo.png

В научната фантастика се обособяват няколко версии на пътуването в миналото:

  • Последователноста на събитията е непроменима.
    • Пътешествието в миналото е неуправляемо. При опит да се наруши причинно-следствената връзка, пътешественикът се завръща в настоящето. Пример: „Краят на времето
    • Пътешествието в миналото е управляемо, но не е възможно да се измени ходът на историята. Пример: „Грешката на Рилен Ли“
    • Всяко пътешествие в миналото създава, своя нова реалност. Във всяка отделна реалност ходът на събитията са изменими. Човек напуснал своята реалност, изглежда напълно изчезнал за външния наблюдател.
    • Всяко пътуване в миналото създава нова реалност. И тази реалност копира старата реалност. При което „записът“ може да бъде както мигновен, така и отнемащ определено време.
  • Последователността на събитията е изменима. Пример: „Краят на вечността“.

Съгласно някои хипотези, може да се пътува в миналото само до момента на изобретяване на машината на времето, но не и по-рано.

Възможностите за съществуване на машина на времето в настоящето[редактиране | edit source]

Задната част на преустроения ДиЛорън, използван като машина на времето във филма „Завръщане в бъдещето“.

Счита се, че при настоящето равнище на технологично развитие, създаване на машина на времето е невъзможно. Въпреки това, от време на време, в печата (основно в жълтата преса) се появяват новини за секретни експерименти, по този въпрос.

Най-известни „експерименти“ за пътуване във времето са:

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Путешествия во времени“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.