Пьотър Зинченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пьотър Зинченко
руски психолог
Роден 12 юли 1903
Николаевск, Руска империя
Починал 17 февруари 1969 (на 65 г.)
Харков, СССР

Пьотър Иванович Зинченко (на руски: Пётр Ива́нович Зи́нченко) е съветски психолог, представител на харковската психологическа школа.

Биография[редактиране | edit source]

Завършва Харковския институт за народно образование (1930), работи в научноизследователските институти и вузове в Харков. Доктор е на педагогическите науки от 1959, а от 1960 е професор, завеждащ катедрата по психология и ръководител на психологическата лаборатория на Харковския университет. През 1963 основава и оглавява катедрата по психология в Харковския университет. Най-големите му постижения са свързани с изучаването на развитието на възрастните, неволевата и волевата памет.

Основни публикации[редактиране | edit source]

  • Проблема непроизвольного запоминания // Научн. записки Харьковский педагогический институт иностранных языков. 1939. Т. 1. С. 145-187.
  • О забывании и воспроизведении школьных знаний // Научн. записки Харьковского пед. ин-та иностр. языков. 1939. Т. 1. С. 189-213.
  • Вопросы психологии памяти, в сб.: Психологическая наука в СССР в 2-х тт. Т. 1, — М.: Изд-во АПН РСФСР, 1959. — 599 с.
  • Непроизвольное запоминание. — М.: Изд-во АПН РСФСР, 1961. — 562 c. (См. тж. Непроизвольное запоминание и деятельность, idem, Хрестоматия по общей психологии. Психология памяти / Ред. Ю. Б. Гиппенрейтер, В. Я. Романов. — М., 1979. С. 207-216.)
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зинченко, Пётр Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.