Пьотър Лавров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пьотър Лавров
руски социолог
Пьотър Лавров 

Полковник Пьотър Лавров
Роден: 14 юни 1823
Мелехово, Русия
Починал: 6 февруари 1900 г. (на 76 г.)
Париж, Франция

Пьотър Лаврович Лавров (14 юни, 1823 - 6 февруари, 1900) - руски социолог, философ, публицист. Идеолог на революционното народничество. Привърженик на субективно-идеалестическия метод в социологията.

Биография[редактиране | edit source]

По произход Пьотър Лавров е дворянин. Получил образование в артилерийското училище в Санкт Петербург. През 1860 г. участва активно в литературни и обществени дейности и в студентското движение. Става близък приятел с Николай Чернишевски. Член е на организацията „Земля и воля“ от 1862 г., а след това и на партията „Народна воля“. След покушение на Дмитрий Каракозов бил арестуван и изпратен в изгнание. Там той пише най-известното си произведение „Исторически писма“ (1868-69). През 1970 г. с помощта на Герман Лопатин той избягва в Париж. Участва в Парижката комуна 1871 г. След това отива в Лондон, където се запознава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. От 1873 до 1977 г. е редактор на списание „Напред“.

Умира на 6 февруари, 1900 г. в Париж, където е и погребан.

Външни препратки[редактиране | edit source]