Пьотър Лавров

Пьотър Лавров руски социолог Полковник Пьотър Лавров Роден: 14 юни 1823 Мелехово, Русия Починал: 6 февруари 1900 г. (на 76 г.) Париж, Франция

Пьотър Лаврович Лавров (14 юни, 1823 - 6 февруари, 1900) - руски социолог, философ, публицист. Идеолог на революционноо народничество. Привърженик на субективно-идеалестическия метод в социологията.

Биография

По произход Пьотър Лавров е дворянин. Получил образование в артилерийското училище в Санкт Петербург. През 1860 г. участва активно в литературни и обществени дейности и в студентското движение. Става близък приятел с Николай Чернишевски. Член е на организацията "Земля и воля" от 1862 г., а след това и на партията "Народна воля". След покушение на Дмитрий Каракозов бил арестуван и изпратен в изгнание. Там той пише най-известното си произведение "Исторически писма" (1868-69). През 1970 г. с помощта на Герман Лопатин той избягва в Париж. Участва в Парижката комуна 1871 г. След това отива в Лондон, където се запознава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. От 1873 до 1977 г. е редактор на списание "Напред".

Умира на 6 февруари, 1900 г. в Париж, където е и погребан.

Външни препратки

• О революционерах как «критически мыслящих личностях» (из «исторических писем»)
• Исторические письма
• П. Л. Лавров, Стихотворения. / Поэты-демократы 1870—1880-х годов. Л.: «Советский писатель», 1968
• Доклад П. Л. Лаврова на Парижском конгрессе II Интернационала
• Рабочая Марсельеза на стихи Лаврова
• Парижская коммуна 18 марта 1871 г. (Л.: Прибой. 1925)
• Тхоржевский С., Испытание воли Повесть о Петре Лаврове М.: Политиздат, 1985. — (Пламенные революционеры.)
• Лавров в воспоминаниях современников