Пьотър Пахтусов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паметникът на П. К. Пахтусов в Кронщад

Пьотър Кузмич Пахтусов (на руски Пётр Кузьмич Пахтусов) (1800 - 7(19) ноември 1835) руски мореплавател, полярен изследовател.

Роден в Кронщад в семейство на флотски унтер-офицер. Поради това, че рано остава сирак е изпратен в Архангелското военно училище за сираци. През 1816 е прехвърлен в Кронщадското щурманско училище и по време на обучението си посещава Франция и Испания. На обратния път корабът, на който плават стажантите претърпява корабокрушение край бреговете на Дания и спасилите се моряци известно време прекарват в Копенхаген.

След завършването на училището през 1820 унтер-офицер Пахтусов е изпратен в Архангелск за участие в хидрографски дейности.

В периода 1821-1826 участва в експедицията на Иван Никифорович Иванов, по време на която изследва река Печора и Печорския залив, остров Колгуев и бреговете на Нова Земя.

През 1827-1831 измерва дълбочината и уточнява бреговата линия на Бяло море под ръководството на лейтенант Михаил Францевич Рейнеке и по негово настояване е произведен в чин прапоршчик.

В края на 20-те години на XIX в. в Архангелск възниква търговска компания, целта на която е да осъществи морски път от Архангелск до устието на Енисей. По нейно настояване щурман Пахтусов на кораба "Нова Земя" с екипаж от 9 човека е натоварен да извърши първото описание на източното крайбрежие на Нова Земя.

През лятото на 1832 Пахтусов превежда кораба през протока Карски Врата и, след като описва част от северния бряг на протока, решава да зимува там поради настъпващата зима. През пролетта на 1833 извършва пеши походи за изследване на южното крайбрежие на Южния остров. През юни, след като се стопяват ледовете с лодка започва изследване и картиране на целия източен бряг на Южния остров на Нова Земя. Открива редица заливи, носове и острови, в т.ч. залива Рейнеке (юни 1833, на южното крайбрежие, 70°36′ с. ш. 56°35′ и. д. / 70.6° с. ш. 56.583333° и. д.), залива Савин (71°32′ с. ш. 55°45′ и. д. / 71.533333° с. ш. 55.75° и. д.), залива Литке (21 юли, 72°26′ с. ш. 55°30′ и. д. / 72.433333° с. ш. 55.5° и. д.) и залива Шуберт (12 август, 72°44′ с. ш. 55°47′ и. д. / 72.733333° с. ш. 55.783333° и. д.). На 13(25) август 1833 достига до източния вход на протока Маточкин Шар, преминава през него от изток на запад, достига до устието на река Печора, а след това по суша се добира до Архангелск.

През 1834 с два кораба, втория командван от Август Карлович Циволко влиза в протока Маточкин Шар, но неуспява в опита си да се придвижи на изток и в началото на октомври остава да зимува в западната част на протока. През април 1835 описва южния бряг на протока. През юли двамата се опитват да заобиколят от към запад северната част на Нова Земя, но един от корабите е смачкан от ледовете. Хората се спасяват в лодките и по пътя на юг са картирани о-вите Панкратев (76°10′ с. ш. 60°15′ и. д. / 76.166667° с. ш. 60.25° и. д.), о-вите Горбов (75°56′ с. ш. 59°07′ и. д. / 75.933333° с. ш. 59.116667° и. д.), Южните Крестови о-ви (76°02′ с. ш. 59°33′ и. д. / 76.033333° с. ш. 59.55° и. д.) и някои заливи на западния бряг на Северния остров.

С нова голяма лодка и с екипаж от шест човека преминава през Маточкин Шар и изследва източния бряг на Северния остров, от протока на юг до 74º 24`с.ш. Близо до източния бряг на Северния остров, на 74°25′ с. ш. 59°18′ и. д. / 74.416667° с. ш. 59.3° и. д. открива о-вите Пахтусов (21 км2). По нататъшното придвижване е невъзможно поради непроходими ледове, Пахтусов поема обратно и на 7(19) октомври 1835 се завръща в Архангелск.

След завръщането си в Архангелск заболява тежко и умира на 7 ноември 1835.

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]