РДС-37

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


РДС - 37 е първата „истинска“ двустепенна съветска водородна бомба, тествана на 22 ноември 1955. Оръжието е имало приблизителна мощност от 3 мегатона. Впоследствие, мощността е намалена да 1.6 мегатона тротилов еквивалент за действителният опит.

Било е многостепенно термоядрено устройсто, което използва радиационна имплозия наречена Сахаровата „Трета идея“ в СССР (Конструкцията Талер-Улам в САЩ). Използва сух литиев хидрид слят с гориво, като малка част е заместена с „пасивен материал“ за да намали цялостната мощност. Въпреки това намаляване на мощността, понеже оръжието експлоадирало под инверсионен пласт, голяма част от ударната вълна неочаквано се съсредоточава към задна местност и причинява смъртта на трима души и поражения по близко намиращите се сгради.

Бомбата е пусната от въздуха на тестова площадка в Казахстан, като това е първият въздушно спуснат двустепенен ядрен опит. РДС-6 (познат и като „Джо 4“) експлодирала през 1953 г. също е наречена водородна бомба, но повече прилича на усилено ядрено устройство, отколкото на водородна бомба с мощност от мегатон.

Източници[редактиране | edit source]

  • David Holloway, Stalin and the Bomb: The Soviet Union and Atomic Energy 1939-1956 (Yale University Press, 1995), ISBN 0-300-06664-3
  • Alexei Kojevnikov, Stalin's Great Science: The Times and Adventures of Soviet Physicists (Imperial College Press, 2004), ISBN 1-86094-420-5
  • Richard Rhodes, Dark Sun: The Making of the Hydrogen Bomb (Simon and Schuster, 1995), ISBN 0-684-80400-X

Външни препратки[редактиране | edit source]