Работник и колхозничка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


„Работник и колхозничка“ (на руски: Рабочий и колхозница), позната и като „Работник и колхозница“, е монументална скулптура, дело на Вера Мухина. Разположена е в Москва пред входа на Всерусийския изложбен център (повече известен със съветското му име Изложба на достиженията на народното стопанство и особено с руското съкращение ВДНХ).

Скулптура[редактиране | edit source]

Статуята е висока 24,5 метра, изработена е от неръждаема стомана. Композицията е направена за Световното изложение в Париж през 1937 г.[1], като впоследствие е преместена в Москва.

Скулптурната композиция е пример за соцреализма в изкуството, а също напомня и за стила арт деко. Работникът държи чук, а колхозничкатасърп, които заедно образуват символа на комунизма сърп и чук.[1] Мощните фигури на мъжа и жената представляват оригинална пластична композиция, изпълнена с много динамика и порив.

Определена е като "еталон на социалистическия реализъм" в Большая советская энциклопедия.[2] Интересно е да се отбележи, че през 1938 г. в град Бикин е била поставена аналогична скулптура в по-малки размери и изработена от цимент[3].

История[редактиране | edit source]

Скулптурата е създадена, за да увенчае съветския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г.

Създаване[редактиране | edit source]

Идейният замисъл на статуята и първият ѝ макет са дело на архитекта Борис Йофан[4][5], който печели конкурса за построяването на павилиона.

Идеята за скулптурата се заражда у архитекта, още когато той работи по конкурсния проект: "... много скоро се породи композицията на скулптурата на младеж и девойка, които да олицетворяват стопаните на съветската земя — работническата класа и колхозните работници. Те заедно повдигат високо емблемата на Съветската страна — сърпа и чука"[5].

Според секретаря на Борис Йофан архитектът се вдъхновява за композицията "Работник и колхозница" от античните статуи "Тираноборци", изобразяващи Хармодий и Аристогитон, стоящи редом с мечове в ръцете им, и скулптурата "Нике от Самотраки"[5][6].

За изпълнение на композицията е обявен конкурс, който е спечелен от съветската скулпторка Вера Мухина. Работата по изработката на огромния монумент е водена по създаден от Мухина половинметров гипсов модел в завода към Института по машиностроене и металообработване.

Съхранение[редактиране | edit source]

При транспортирането ѝ от Париж в Москва е повредена. В периода януари - август 1939 г. скулптурата е реконструирана и експонирана на постамент пред северния вход на изложбения център. Реставрирана е през 1979 г.

Реконструкция[редактиране | edit source]

През 2003 г. монументът е раздробен на 40 фрагмента. Първоначално реставрацията му е предвидена да завърши през 2005 г., но поради проблеми с финансирането реконструкцията е забавена и напълно е завършена през ноември 2009 г. По време на реконструкцията значително е укрепена носещата рамка на композицията, също така всички части на скулптурата са почистени и обработени със специални антикорозионни средства.

Скулптурата е поставена на нов специално издигнат за нея павилион-постамент, идентичен с оригиналния павилион на архитект Йофан от 1937 г. Монтажът е извършен на 28 ноември 2009 г. с помощта на специален кран. Тържественото откриване на монумента се провежда в Москва на 4 декември с.г.[7]

Постаментът, на който е поставена композицията, е с 10 м по-висок от оригиналния. Във вътрешността му се помещава изложбена зала и музей на Вера Мухина.[8]

„Мосфилм“[редактиране | edit source]

Основната скулптура от композицията става световно известна през 1947 г., когато най-голямото съветско киностудио „Мосфилм“ я приема за свой символ. За първи път тя се появява във филма „Пролет“ („Весна“).

Оттогава филмите на „Мосфилм“ започват със заставка, изобразяваща скулптурата „Работник и колхозничка“ на фона на Спаската кула (най-известната, с 4 стенни часовника) на Московския кремъл. (Вижте логото тук.)

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Richard Overy, The Dictators: Hitler's Germany, Stalin's Russia, p260 ISBN 0-393-02030-4
  2. «Рабочий и колхозница». Сложная судьба эталона соцреализма
  3. «Рабочий и колхозница-2». М. Лыско. «Российская газета», № 217 (4774) от 10 октомври 2008
  4. Антон Вольский. С возвращением, «Рабочий и колхозница»!. // НТВ. 04.12.2009. Посетен на 2010-10-11.
  5. а б в Пелевин Ю. А.. Мухина, Вера Игнатьевна. Рабочий и колхозница. 1935—1937 гг.. // Просвещение. Посетен на 2010-10-11.
  6. И.Ю. Эйгель. Кремень и кресало. // Посетен на 2010-10-11.
  7. Скульптура Рабочий и колхозница вернулась на прежнее место у ВВЦ. // Эхо Москвы. Посетен на 2009-11-28.
  8. Обновленные «Рабочий и колхозница» простоят несколько веков — Ресин

Вижте също[редактиране | edit source]