Работническа партия на Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Работническа партия на Турция
Flag of workers party of Turkey.png
Ръководител Догу Перинчек
Основана 7 юли 1992
Щаб Toros Sokak No: 9 Sıhhiye, Анкара, Турция
Член на CILERCO
Los Partidos Y Una Nueva Sociedad
Идеология научен социализъм, маоизъм, национално-демократическа революция
Сайт ip.org.tr

Работническата партия (на турски: İşçi Partisi) на Турция е политическа партия с ляво-националистическа ориентация. Създадена е през 1992 г. на базата на Революционната работническо-селска партия на Турции (TİİKP), Работническо-селската партия на Турция (TİKP) и Социалистическата партия. Дълго време се приема за най-лявата от легалните политически партии в Турската република[1]. Превържениците на РПТ също наричат „просветители“ ("Aydınlıkçılar"), по името на периодичното издание на партията - списание ("Aydınlık"). Основател и действащ лидер на партията е Догу Перинчек.

Идеология на РПТ[редактиране | edit source]

В своите програмни документи Работническата партия на Турция съчетава маоистска риторика с уклон към идеите на кемализма. Основа за програмата на партията се приема „научният социализъм“, с елементи на национализма от кемалистки тип - в най-голяма степен в сравнение с другите леви партии в Турция. РПТ приема основателя на съвременната турска държава, Мустафа Кемал Ататюрк като ляв „буржуазно-демократичен революционер“, разглеждайки наследството му като един от ориентирите наред с идеите на Ленин, Мао Цзедун и Фидел Кастро. РПТ определя съвременната „прозападна и проамериканска“ политика на Турция като главна причина за упадъка на кемализма и светската и социална турска национална държава.[2].
Идеолозите на РПТ подчертават, че кемализмът като политическо течение се е реализирало благодарение на войната за независимост през (1919-1922 г.) против окупационните войски на западните държави. Независимо, че Ататюрк и неговите съратници са декларирали привързаност към принципите на Просвещението и Френската революция, но подчертавайки, че смисълът на тяхната дейност е противопоставяне на империализма на европейските държави. От гледна точка на Рабоческата партия, провъзгласените от Ататюрк принципи за държавност (построяване на смесена икономика при ръководната роля на държавата) и популизма (на борбата против класовото неравенство и съсловните привилегии) се дължат на влиянието на съветския болшевизъм. Съветското ръководство, от своя страна, е разглеждало турската война за независимост като показател за пробуждане на азиатските и мюсюлмански народи и началото на антиколониална борба.
РПТ споделя сформулирания от Сталин принцип за построяване на социализма в една отделно взета страна, отхвърляйки идеологията на „национал-комунизма“ и „ислямския марксизъм“, основател на който се смята Мирсаид Султан-Галиев. В частност, заместник ръководителя на РПТ Мехмет Бердри Гюлтекин публикува труд, посветен на „контрреволюционната роля“ на Султан-Галиев в социалистическото движение[3].
За основна цел РПТ провозгласява национално-демократическата революция, разбирайки я като „нова демократическа революция“, за която говори Мао Цзедун (във възникването след такава революция „държава на новата демокрация“, няколко антиимпериалистически класи се обединяват за съвместна диктатура [4]). В ходе своей идеологической эволюции партия постепенно дрейфовала от ортодоксального марксизма-ленинизма-маоизма к левому кемализму.
В последните години партията проявява все по-голям интерес към идеите на евразийството, свързано с проявата на обща про-евразийска тенденция в някои политически кръгове на Турция[5]. Такъв интерес в частност се изразяват при контактите на РПТ с Международното евразийско движение (МЕД) и неговият лидер, идеологът на неоевразийството Александър Дугин[6][7][8]. Лидерът на партията Догу Перинчек влезе в състава на Висшия съвет на МЕД[9][10]

Отношение към външната политика на Турция и кюрдския въпрос[редактиране | edit source]

Важен елемент в идеологията на РПТ представлява идеята за създаване на „Голямо Евразийско пространство“, в състава на което, освен Турция, трябва да влязат Китай, Русия и Иран, което в перспектива би способствало създаването на нов алеанс, ориентиран срещу САЩ.

Работническата партия на Турции заема патриотичесни позиции при отстояване „интересите на турската нация“ по отношение на Република Кипър, Гърция и Армения. РПТ е за изграждане на взаимоотношения с антиимпериалистическите режими в Латинска Америка (Куба, Венецуела, Бразилия) и с държавите, „съпротивляващи се на американското господство“ — Русия, Индия и Китай.

РПТ е за „братско разрешение“ на кюрдския въпрос, което предполага изключване на „империалистическия фактор“ от отношенията между турци и кюрди. По мнение на РПТ, Кюрдската работническа партия (ПКК) се намира под пълният контрол на САЩ още от времето на Войната в Персийския залив (1990-1991). От гледна точка на идеолозите на РПТ, сепаратизмът е „инструмент на американския империализъм“, предназначен да „разрушава“ националните пазари в страните на Третия свят в периода след завършването на студената война. Според партията обединението между турския и кюрдския народ е възможно в рамките на „антиимпериалистическата държава“, която трябва да се формира в резултат на демократична революция. Важен елемент при решаване на кюрдския проблем, според РПТ е ликвидирането на феодалните отношения в населените с кюрди провинции и превръщането на кюрдските селяни в свободни граждани.

РПТ и делото „Ергенекон“[редактиране | edit source]

На 21 октомври 2008 г. в Истанбул започва съдебен процес срещу група журналисти, политици, учени и пенсионирани военни обвинени за участие в тайното общество „Ергенекон“. По версия на следствието „Ергенекон“ представлява законспирирана националистическа организация, според чиито представители управляващата Партия на справедливостта и развитието, възглавявана от действащият президент Абдуллах Гюл и министър-председателят Реджеп Ердоган демонтират светската държава създадена от Кемал Ататюрк и на практика се проявяват като ислямисти. На предполагаемите членове на „Ергенекон“ е предявено обвинение за антидържавен заговор и подготовката на държавен преврат. Според версията на следствието заговорът „Ергенекон“ е разкрит през юни 2007 г., когато в дома на пенсиониран армейски офицер в Истанбул са открити 28 ръчни гранати.[11]. През март 2008 г. в хода на разследването на видни журналисти, политици и бивши военни по делото „Ергенекон“ са задържани председателя на РПТ Догу Перинчек и главният редактор на партийното списание „Просвещение“ ("Aydınlık") Серхан Боллук.

Партийни СМИ[редактиране | edit source]

  • Aydınlık („Просвещение“), седмично списание.
  • Teori ("Теория"), месечно списание за теоретичен и стратегически обозор.
  • Bilim ve Ütopya („Наука и утопия“), месечно научно издание.
  • Ulusal Kanal („Национален канал“), телевизионен канал.
  • Kaynak Yayınları (издателство „Източник“).

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Дело «Эргенекон»: война, которой 200 лет
  2. Геополитика.ру
  3. Sultan Galiyev Eleştirisi
  4. Мао Цзэдун. О новой демократии//Мао Цзэдун. Избранные произведения. Т. III. М„ 1953; http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Polit/Sem/20.php
  5. А. Симаворян. Идеологические течения в контексте внешней политики Турции (http://www.hayinfo.ru/ru/analytics/84379.html).
  6. СИМПОЗИУМ В АНКАРЕ: "евразийство" против ЕС - Правая.ru
  7. Высший Совет Международного «Евразийского Движения». http://evrazia.org/modules.php?name=News&sid=2116
  8. Александр Дугин: «В Турции идет борьба атлантистов и евразийцев». http://www.vehi.tv/index.php?action=showfull&module=4&id=1138843772
  9. Международное Евразийское Движение - Евразийский документ | Высший Совет и "Евразийский Комитет"
  10. Александр Дугин: «В Турции идет борьба атлантистов и евразийцев» | Российская пресса о Турции | Новости Турции .ru – диалог без предрассудков!
  11. В Турции по делу "Эргенекона" задержаны 86 человек — Николай Долгополов. — "В поисках переворота" — Российская Газета — В Турции по делу "Эргенекона" задержаны 86 человек
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рабочая партия Турции“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.