Раваница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Раваница

Раваница е средновековен манастир в Източна Сърбия. Намира в подножието на Кучанските планини, в близост до село Сение до Чуприя. Според легендата, Раваница е основана от княз Лазар, който умира в Косовската битка на Видовден, 28 юни 1389 г.

Църквата е посветена на Възнесение Господне и оградена с масивен зид със седем кули. Раваница е построена между 1375 и 1377 г., а стенописите са рисувани няколко години преди битката на Косово. Ктиторската композиция е изменена и дорисувана след смъртта на княз Лазар. На нея са изобразени княз Лазар и княгиня Милица със синовете им Стефан Лазаревич и Вук Лазаревич.

Със своя архитектурен и художествен стил, Раваница бележи началото на Моравския стил. Църквата е с оригинално архитектурно решение, създадено от сливането на Атонските традиции в това отношение, на трилистна основа, с модела на изписания кръст с пет купола, въведен по времето на крал Стефан Милутин във Вардарския стил. Трилистната основа впоследствие са превръща в модел за по-нататъшното концептуално развитие при съграждането на храмове в Поморавието. Църквата е изградена от редуващи се редове камък и тухла, украсени с керамопластични декоративни елементи и богата релефна пластика.

Църквата е богато украсена със стенописи, изобразяващи най-различни библейски сцени от Страстите Христови и др. В купола ѝ е изрисувана Дева Мария, Христос, ангелите и пророците, а на олтара ѝ е изобразено Христовото страдание и възкресение. В манастирската църква се съхраняват мощите на княз Лазар.

Като важен център на духовния, културния, литературния и художествен живот на Моравската школа, Раваница оказва въздействие за създаването на няколко съседни църкви и манастири, сред които манастира в Сисоевац и църквата в Петрушка област.

До днес са се съхранили три кули и част от северната стена на Раваница, като през средновековието за защита на манастира и била изградена яка крепост. В летописите се споменава, че край манастира има седем крепостни кули, а през 1568 г. един пътепис съобщава, че от манастирските отбранителни съоръжения са се запазили по него време 4 кули. До първата половина на 19 век, във вътрешността на манастира се е била съхранила манастирската магерница. Манастирът Раваница е важно звено в историята на българо-сръбските духовни и културни връзки. В килия близо него в края на 70-те години на ХIV в. се установява известният български отшелник и исихаст св. Ромил Видински, чийто гроб се пази и днес в манастирския храм.

Източници[редактиране | edit source]