Равенство на маса и енергия
- За други значения на E=MC2, E=MC² или E=mc² вижте пояснителната страница.
Уравнението
в теоретичната физика и по-конкретно в специалната теория на относителността отразява становището за равнопоставеност на енергия и маса.
В тази формула
е квадратът на скоростта на светлината във вакуум,
е енергията, измерена в джаули, а
е масата, измерена в килограми. Стойността на
е 299 792 458 метра в секунда.
Макар много популярна, формулата често е интерпретирана неправилно или неразбрана. Трябва да се отбележи, че
е енергията на покой, а
е масата в покой. Еквивалентността на маса и енергия означава, че всяко тяло, което има маса, има съответна енергия, отговаряща на тази маса. Изведена е от Алберт Айнщайн през 1905 година - неговата чудодейна година (Annus Mirabilis) и макар той да не е първият, който предлага уравнение за еквивалентност между енергия и маса, той е първият, който предлага тази връзка като всеобщ принцип.
Съдържание |
Съпоставка с класическата физика [редактиране]
В класическата физика, основана на законите на Нютон, масата не преминава в енергия и енергията на едно тяло може да се разглежда като сума на неговата кинетична
и потенциална
енергия. Първата е свързана с движението на тялото, а втората с позицията на тялото в силово поле (най-често гравитационното поле). Ако предположим, че тялото е извън обсега на гравитационното поле и е в покой, то тогава неговата енергия би била нула. В класическата механика енергията на покой е невъзможно и ненужно да бъде отчетена, докато в релативистиката енергията на движение се прибавя към енергията на покой. Дори един фотон във вакуум има релативистка маса
. Независимо че фотонът никога не е в покой, той има маса в покой равна на нула, но има различни енергии и релативистка маса, различни от нула. За един наблюдател, който се опитва да настигне фотона, енергията на фотона наближава нула когато скоростта на наблюдателя наближава скоростта на светлината.
Математическа основа [редактиране]
В специалната теория на относителността връзката между енергия и импулс се дава с формулата:
Това уравнение е за масата в покой със съответстващите ѝ импулс и енергия, с други думи ако в уравнението
е енергията на покой на дадено тяло, тя се променя в зависимост от вътрешната енергия, топлинната енергия, звуковата енергия и химическата енергия на свързване, но не се променя с движението на тялото.
Ако в уравнението
е използвана релативистката маса, то тогава
представлява цялата енергия на тялото.
Според Айнщайн, цялата енергия на движещо се тяло е:
където
е скоростта на тялото, а импулсът:
За малки скорости, изразът се развива в ред на Тейлор така:
Взимайки предвид само първите два члена, получаваме:
Както може да се очаква, разлагането съдържа кинетичната енергия от класическата механика, но също така и константа, която не е нула, когато тялото е в покой.
Първите доказателства за верността на формулата [редактиране]
Ядрен разпад [редактиране]
Ърнест Ръдърфорд е първият, който осъзнава, че ядрото на един атом може да се разцепи на по-малки части, като например урановото ядро се разделя на ядрата на барий и криптон, при което се отделят няколко неутрона и огромно количество енергия. Лиза Майтнер е първата, която изчислява и обяснява "загубата" на маса при този процес използвайки уравнението на Айнщайн.
Анихилация [редактиране]
Позитронът е първата експериментално доказана античастица (на електрона). Теоретично превръщането на масата в покой изцяло в енергия (във формата на светлина и топлина) е възможно при процеса на анихилация, или когато материя и антиматерия влязат в контакт.
Черни дупки [редактиране]
Стивън Хокинг показва в своите изследвания, че черните дупки имат топлинно излъчване. Теоретически е възможно да се хвърли маса в една малка черна дупка и да се използва излъчването за захранване на електрическа централа, но това са само хипотези.
Числени примери [редактиране]
1 kg маса в покой съдържа:
- E = (1 kg) × (299 792 458 m/s)2 = 89 875 517 873 681 764 J (≈9,0 × 1016 джаула) или приблизително 25 милиарда киловатчаса.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Статията на Айнщайн от 1905 година
- Има ли светлината маса?
- Масата на фотона
- Промяна на масата със скоростта
- „E=mc²“ в Internet Movie Database
- "Великата идея на Айнщайн", филм на KPBS
Източници [редактиране]
- Ajay, Sharma. Einstein's E=mc² Generalized. Raider Publishing International, 2007. ISBN 1934360228.
- Bodanis, David. E=mc²: A Biography of the World's Most Famous Equation. Berkley Trade, 2001. ISBN 0425181642.



![E = m_0 c^2 \left[1 + \frac{1}{2} \left(\frac{v}{c}\right)^2 + \frac{3}{8} \left(\frac{v}{c}\right)^4 + \frac{5}{16} \left(\frac{v}{c}\right)^6 + \ldots \right].](http://upload.wikimedia.org/math/a/6/4/a6447fb301591cfeac143486736ee192.png)
