Радецки (кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Радецки.

Поглед към носа на кораба и река Дунав

„Радецки“ е австрийски пътнически параход, построен през 1851 г. в корабостроителницата Óbuda, гр. Буда, и предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова. Наречен е на фелдмаршал Йозеф Радецки.

История[редактиране | edit source]

Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.

На 16 май и 17 май 1876 „Радецки“ извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като непременно пояснява:

"…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България."

Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.

На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава популярните стихове, превърнали се в последствие в патриотична песен:

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и "Радецки" гордо плува
по златнѝ вълни.

Възстановяване (1966)[редактиране | edit source]

Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през 1914 г.[1]). В началото на 1960-те в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му — събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964 и 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач "Пловдив" (също построен в в корабостроителницата Óbuda през 1951 г.) с водни колела / долапи/, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84 годишния Йожеф Кирали - бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта. За жалост, след ремонта през 1988-1994 г. оригиналаната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и "Радецки" от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб[2].

Дарителска акция[редактиране | edit source]

През 2005 г. се провежда дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“. Дарителската акция има за цел да събуди патриотизма на българския народ и да накара хората да дарят пари (1 лев), за да спасят една от реликвите на българската история.

Обръщение от страна на организаторите на кампанията:

БРАТЯ БЪЛГАРИ,
В ръката Ви е картичката на кораба „Радецки“-
кораб знак и символ на героичната ни
история и горд български дух.
Да е благословена ръката, която ще дари
лев за увековечаване на паметта българска,
за достойната ни история, за бъдещето
и самочувствието на децата ни.“

Инициативен комитет на дарителската акция:

Открийте още информация за Радецки (кораб) в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikisource-logo.png Уикиизточник

Външни препратки[редактиране | edit source]


Грешка при цитиране: Присъстват етикети <ref>; липсва етикет <references/>