Радибуш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радибуш
Радибуш
— село —
Панорама на Радибуш
Панорама на Радибуш
42.2° с. ш. 22.11° и. д.
Радибуш
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаРанковце
Географска областСлавище
Надм. височина563 m
Население157 души (2002)
Пощенски код1316
Телефонен код031
Радибуш в Общомедия

Радибуш (на македонска литературна норма: Радибуш) е село в Северна Македония, в община Ранковце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище на 2 километра северно от общинския център Ранковце.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мома от Радибуш, картина на Иван Мърквичка от 1929 г.

Горно Радибужд е споменато в грамота на цар Стефан Душан от XIV век. В 1683 година Арсений III Черноевич споменава село Радибужд. Според академик Иван Дуриданов етимологията на първоначалната форма Радибоужда произхожда от личното име * Радибуд.[1] Според Йордан Заимов първоначалната форма е Радибужд.[2]

В края на XIX век Радибуш е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1859 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Радибуш е населявано от 860 жители българи християни и 40 цигани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радибуш има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

През декември 1906 година селото (общо 127 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско. Местният свещеник е убит от сръбски четници и на негово място скопският сръбски митрополит ръкополага собствения му син. През юли 1908 г., след Младотурската революция, Радибуш отново става екзархийско село. На 8 септември 1909 година българският свещеник в Радибуш поп Арсо е убит от сърбоманите Мило Филипов от Радибуш, Стойчо Димитров от Станча и Стефан Стойков и Ангел Тасев от Гулинци.[6]

През 1910 година, при съдействието и на турските власти, 14 къщи от селото (от общо 130) стават сърбомански.[7]

По време на Първата световна война Радибуш има 888 жители.[8]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Величко Д. Златков е български кмет на Радибуш от 7 ноември 1941 година до 9 юни 1942 година. След това кметове са Владимир Ив. Секираров от Куманово (22 юни 1942 - 19 ноември 1943) и Благой Ст. Андреев от Теарце (18 февруари 1944 - 12 август 1944).[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 157 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 156
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Пенов
Родени в Радибуш
  • Арсо Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[11]
  • Йосиф Пенов Биджо (или Пешев), български революционер, паланечки войвода на ВМОРО[12]
  • Стефан Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Трайко Павлов, носител на орден „За храброст“ ІV степен[13]
  • Стойчо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[13]
  • Стефан Анчин, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, четата на Трайко Павлов[14]
  • Трайко Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев[15]
  • Трайко Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев[11]
  • Яким Цветанов (1878 – 1973), български строителен предприемач
Починали в Радибуш

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 168.
  2. ↑ Заимов, Йордан. Български георгарфски имена с јь. Принос към славянския ономастичен атлас, София, 1973, стр. 146.
  3. ↑ Културно наследство // Општина Ранковце. Архивиран от оригинала на 2012-05-16. Посетен на 27 март 2014 г.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  6. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
  7. ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония /Краят на XIX – началото на ХХ век/. Нови документи, София 1995, с. 436, 495, 498, 500
  8. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 19 февруари 2021 
  9. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  11. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
  13. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радибуш&oldid=11984109“.