Радиовъглеродно датиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изменение на концентрацията на радиовъглерод (14C) в атмосферата, предизвикано от ядрени опити. Със синьо (100%) е показана естествената му концентрация

Радиовъглеродно датиране е физически метод за радиоактивно датиране на биологически останки, предмети и материали с биологически произход чрез измерване на съдържанието на радиоактивния изотоп на въглерода въглерод-14 (14C) в сравнение със съдържанието на стабилните му изотопи. Предложен е от Уилард Либи през 1946 г., за което той е удостоен с Нобелова награда за химия, 1960). Във всички живи организми съотношението между въглерод 14 и въглерод 12 е същото както в атмосферата, защото при жизнените процеси непрекъснато се обменя въглерод с околната среда. Когато обаче организмът умре, този обмен се прекратява и броят на ядрата въглерод 14 които са се съдържали в него започва да намалява в съответствие със закона за радиоактивното разпадане.По броя на неразпадналите се ядра може да се определи възрастта на предмета или организма.

Пример[редактиране | edit source]

В руините на древен град са намерени дървени предмети, в които концентрацията на {}^{14}_{6}\textrm{C} е четири пъти по-малка, отколкото в наскоро отрязано дърво. Да се определи възрастта на предметите. Периодът на полуразпад на {}^{14}_{6}\textrm{C} е T_{1/2} = 5730 години.

Решение: От закона за радиоактивното разпадане N=(\frac{1}{2})^{n}N_{0} следва, че \frac{N}{N_{0}} = \frac{1}{4} = (\frac{1}{2})^2, т.е. n=2. Следователно възрастта на предметите е t=nT_{1/2} = 2(5730) \approx 11 500 години.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Физика и астрономия. Учебник за 10. клас за задължителна подготовка. Максим Максимов, Георгиос Христакудис, Булвест 2000, С., 2008, с. 78


Външни препратки[редактиране | edit source]