Радиовъглеродно датиране

Изменение на концентрацията на радиовъглерод (¹⁴C) в атмосферата, предизвикано от ядрени опити. Със синьо (100%) е показана естествената му концентрация

Радиовъглеродно датиране е физически метод за радиоактивно датиране на биологически останки, предмети и материали с биологически произход чрез измерване на съдържанието на радиоактивния изотоп на въглерода въглерод-14 (¹⁴C) в сравнение със съдържанието на стабилните му изотопи. Предложен е от Уилард Либи през 1946 г., за което той е удостоен с Нобелова награда за химия, 1960). Във всички живи организми съотношението между въглерод 14 и въглерод 12 е същото както в атмосферата, защото при жизнените процеси непрекъснато се обменя въглерод с околната среда. Когато обаче организма умре, този обмен се прекратява и броят на ядрата въглерод 14 които са се съдържали в него започва да намалява в съответствие със закона за радиоактивното разпадане.По броя на неразпадналите се ядра може да се определи възрастта на предмета или организма.

Външни препратки

• ((ru)) Ярослав Кузьмин. Радиуглеродный метод датирования в археологии