Радиолюбител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Радиолюбител

Радиолюбителят е човек, който осъществява радиолюбителска дейност. Радиолюбителите придобиват от съответните държавни органи радиолюбителски лиценз, който им дава право да обменят информация по радиото в разрешените класове на излъчване.

Дейността на радиолюбителите в България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията.[1] Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален повиквателен знак (позивна, инициал), чрез който той се представя по време на радиовръзка. Повиквателният знак носи информация за страната, в която е лицензиран радиолюбителя. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.[2]

Друго по-кратко наименование за радиолюбител е „хам“ (на английски: ham). Произхода на думата „хам” се корени в отрицателното обръщение към любителските станции, използвано в миналото от търговски или професионални радио оператори. Впоследствие думата се утвърждава и започва да се използва от всички радиолюбители по света.

Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз.

Разпространение[редактиране | edit source]

Държава Брой
радиолюбители
% от населението Година, за която
се отнасят цифрите
Източник
Флаг на Япония Япония 1,296,059 1.012 1999 [3]
Флаг на САЩ САЩ 738,497 0.239 2012 [4]
Флаг на Тайланд Тайланд 176,278 0.275 2006 [3]
Флаг на Южна Корея Южна Корея 141,000 0.288 2000 [3]
Флаг на Германия Германия 75,262 0.092 2007 [5]
Флаг на Канада Канада 69,183 0.201 2011 [4]
Флаг на Китай Китай 68,692 0.296 1999 [3]
Флаг на Испания Испания 58,700 0.127 1999 [3]
Флаг на Великобритания Великобритания 58,426 0.094 2000 [3]
Флаг на Русия Русия 38,000 0.026 1993 [3]
Флаг на Бразилия Бразилия 32,053 0.016 1997 [3]
Флаг на Италия Италия 30,000 0.049 1993 [3]
Флаг на Индонезия Индонезия 27,815 0.011 1997 [3]
Флаг на Франция Франция 18,500 0.028 1997 [3]
Флаг на Украйна Украйна 17,265 0.037 2000 [3]
Флаг на Аржентина Аржентина 16,889 0.042 1999 [3]
Флаг на Полша Полша 16,000 0.041 2000 [3]
Флаг на Австралия Австралия 15,328 0.067 2000 [3]
Флаг на Индия Индия 15,679 0.001 2000 [3]
Флаг на Словения Словения 6,500 0.317 2000 [3]
Флаг на България България 6,200 0,085 2012 [2]
Флаг на Южна Африка Южна Африка 6,000 0.012 1994 [3]
Флаг на Норвегия Норвегия 5,302 0.106 2000 [3]

Някои правителства поддържат статистически данни (брой, възраст, пол и др.) за лицензираните радиолюбители в страната. Мнозинството от радиолюбители в света се намира в Япония, САЩ, Тайланд, Южна Корея, Русия и европейските страни, Германия, Испания, Франция. Само правителствата на Йемен и Северна Корея към момента (2012 г.) забраняват на гражданите си да стават радиолюбители. Понякога придобиването на радиолюбителски лиценз е сложен процес, свързан с много бюрократични дейности и такси, което го прави недостъпно за много хора. В повечето страни е позволено на чужди граждани да придобиват лиценз, но много малко радиолюбители са лицензирани в няколко страни.

Пол[редактиране | edit source]

Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в Китай – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL). Към радиолюбител от мъжки пол може да се обръща с ОМ, което е абревиатура за „old man”, независимо от възрастта на оператора. Към радиолюбител от женски пол може да се обръща с YL, което е абревиатура за „young lady”, независимо от възрастта на оператора. Въпреки че тези кодове произтичат от абревиатури от английски език, те се използват от радиолюбителите в целия свят. Английският език се използва най-често при осъществяване на международни радиолюбителски връзки.

Възраст[редактиране | edit source]

В повечето страни няма ограничение за минималната възраст, на която може да се придобие радиолюбителски лиценз. Средната възраст на радиолюбителите в света е доста висока (50 - 60 години). В тази връзка в някои страни се създават образователни програми и организации, които да популяризират радиолюбителското хоби сред младите поколения.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба. // Комисия за регулиране на съобщенията, 07-07-2009. Посетен на 20-06-2012.
  2. а б Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица. // Комисия за регулиране на съобщенията. Посетен на 2012-07-05.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Кратка статистика на радиолюбителите и любителските станции в света. // Международен радиолюбителски съюз (International Amateur Radio Union) (IARU.org). Архив на оригинала от 28 June 2007. Посетен на 2007-07-13.
  4. а б Сървър на инициалите в www.Hamdata.com. // Hamdata.com. Архив на оригинала от 30 April 2011. Посетен на 2011-05-22.
  5. Статистика на лицензираните радиолюбители в Германия. // Архив на немския радио клуб (DARC.de). Архив на оригинала от 2008-04-09. Посетен на 2008-06-18.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Официален сайт на Българската федерация на радиолюбителите
  2. http://www.technotron-bg.eu/page1.html
  3. http://www.technotron-bg.eu/razni
  4. Радиолюбителството в България
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Amateur radio operator“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.