Радиолюбител
Радиолюбителят е човек, който осъществява радиолюбителска дейност. Радиолюбителите придобиват от съответните държавни органи радиолюбителски лиценз, който им дава право да обменят информация по радиото в разрешените класове на излъчване.
Дейността на радиолюбителите в България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията.[1] Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален повиквателен знак (позивна, инициал), чрез който той се представя по време на радиовръзка. Повиквателният знак носи информация за страната, в която е лицензиран радиолюбителя. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.[2]
Друго по-кратко наименование за радиолюбител е „хам“ (на английски: ham). Произхода на думата „хам” се корени в отрицателното обръщение към любителските станции, използвано в миналото от търговски или професионални радио оператори. Впоследствие думата се утвърждава и започва да се използва от всички радиолюбители по света.
Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз.
Съдържание |
Разпространение [редактиране]
| Държава | Брой радиолюбители |
% от населението | Година, за която се отнасят цифрите |
Източник |
|---|---|---|---|---|
| 1,296,059 | 1.012 | 1999 | [3] | |
| 738,497 | 0.239 | 2012 | [4] | |
| 176,278 | 0.275 | 2006 | [3] | |
| 141,000 | 0.288 | 2000 | [3] | |
| 75,262 | 0.092 | 2007 | [5] | |
| 69,183 | 0.201 | 2011 | [4] | |
| 68,692 | 0.296 | 1999 | [3] | |
| 58,700 | 0.127 | 1999 | [3] | |
| 58,426 | 0.094 | 2000 | [3] | |
| 38,000 | 0.026 | 1993 | [3] | |
| 32,053 | 0.016 | 1997 | [3] | |
| 30,000 | 0.049 | 1993 | [3] | |
| 27,815 | 0.011 | 1997 | [3] | |
| 18,500 | 0.028 | 1997 | [3] | |
| 17,265 | 0.037 | 2000 | [3] | |
| 16,889 | 0.042 | 1999 | [3] | |
| 16,000 | 0.041 | 2000 | [3] | |
| 15,328 | 0.067 | 2000 | [3] | |
| 15,679 | 0.001 | 2000 | [3] | |
| 6,500 | 0.317 | 2000 | [3] | |
| 6,200 | 0,085 | 2012 | [2] | |
| 6,000 | 0.012 | 1994 | [3] | |
| 5,302 | 0.106 | 2000 | [3] |
Някои правителства поддържат статистически данни (брой, възраст, пол и др.) за лицензираните радиолюбители в страната. Мнозинството от радиолюбители в света се намира в Япония, САЩ, Тайланд, Южна Корея, Русия и европейските страни, Германия, Испания, Франция. Само правителствата на Йемен и Северна Корея към момента (2012 г.) забраняват на гражданите си да стават радиолюбители. Понякога придобиването на радиолюбителски лиценз е сложен процес, свързан с много бюрократични дейности и такси, което го прави недостъпно за много хора. В повечето страни е позволено на чужди граждани да придобиват лиценз, но много малко радиолюбители са лицензирани в няколко страни.
Пол [редактиране]
Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в Китай – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL). Към радиолюбител от мъжки пол може да се обръща с ОМ, което е абревиатура за „old man”, независимо от възрастта на оператора. Към радиолюбител от женски пол може да се обръща с YL, което е абревиатура за „young lady”, независимо от възрастта на оператора. Въпреки че тези кодове произтичат от абревиатури от английски език, те се използват от радиолюбителите в целия свят. Английският език се използва най-често при осъществяване на международни радиолюбителски връзки.
Възраст [редактиране]
В повечето страни няма ограничение за минималната възраст, на която може да се придобие радиолюбителски лиценз. Средната възраст на радиолюбителите в света е доста висока (50 - 60 години). В тази връзка в някои страни се създават образователни програми и организации, които да популяризират радиолюбителското хоби сред младите поколения.
Галерия [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба. // Комисия за регулиране на съобщенията, 07-07-2009. Посетен на 20-06-2012.
- ↑ а б Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица. // Комисия за регулиране на съобщенията. Посетен на 2012-07-05.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Кратка статистика на радиолюбителите и любителските станции в света. // Международен радиолюбителски съюз (International Amateur Radio Union) (IARU.org). Архив на оригинала от 28 June 2007. Посетен на 2007-07-13.
- ↑ а б Сървър на инициалите в www.Hamdata.com. // Hamdata.com. Архив на оригинала от 30 April 2011. Посетен на 2011-05-22.
- ↑ Статистика на лицензираните радиолюбители в Германия. // Архив на немския радио клуб (DARC.de). Архив на оригинала от 2008-04-09. Посетен на 2008-06-18.
Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт на Българската федерация на радиолюбителите
- http://www.technotron-bg.eu/page1.html
- http://www.technotron-bg.eu/razni
- Радиолюбителството в България
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Amateur radio operator“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |