Радовиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 41.6383° с.ш. 22.4647° и.д.

Радовиш
Centre of Radovish.jpg
Центърът на Радовиш.
Macedonia relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Радовиш
Радовиш на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Югоизточен
Община: Радовиш
Географска област: Радовишко поле
Население: 16 223 (2002)
Надморска височина: 432 м
Геогр. положение: 41° 38' 17" сев. ш.
22° 27' 52" изт. д.
Пощенски код: 2420
Телефонен код: 032 (+389 32)
Код на МПС:

Герб на Радовиш

Ра̀довиш (понякога в по-старата литература Радовищ, на македонска литературна норма: Радовиш) е град в Република Македония, център на едноименната Община Радовиш. Населението на Радовиш е 16 223 души (за цялата община 28 244 души).

Съдържание

[редактиране] География

Радовиш се намира в юго-източната част на Република Македония, близо до планината Плачковица в Радовишката котловина.

[редактиране] История

За първи път Радовиш се споменава в писмените извори през 1019 година в грамота на византийския император Василий II Българоубиец (καὶ τὸν Ραδόβιστον), където е описан като част от Струмишката епархия на Охридската архиепископия.[1] Във всички ранни извори формата на името на града е Радовищ - грамота на цар Стефан Урош V от 1366 година споменава оу Радовиштихъ, подписът на кюстендилския епископ Михаил Коласийски Радовищьскаго, Зографският поменик от 16 - 17 век Радовищ, бележка в печатан апостол от 1866 - Радовищъ. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Радовишти, който произхожда от личното име * Radovitъ.[2] Стефан Урош дарява 14 села в района на Радовиш на манастира Хилендар.

В местността „Хисар“ , разположена близко до северозападната периферия на днешния град са локализирани останки от средновековна крепост.[3]

В средата на 17 век през Радовиш минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че паланката Радовища има 400 покрити с керемиди, едноетажни и двуетажни къщи с градини. Има пет махали с джамия, два параклиса, малка баня и три малки хана. Център е на каза със 60 оживени села. Има чаршия със 150 дюкяна.[4]

В края на 19 век Радовиш е град в Османската империя със смесено турско-българско население, център на малка каза в Солунски санджак. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на Радовиш брои 6230 жители, от които 4000 турци, 2030 българи и 200 цигани[5].

Почти цялото християнско население на Радовиш е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в паланката има 2 480 българи екзархисти и 240 българи протестанти. В градчето има две български училища - екзархийско и протестантско.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година четиридесет и трима души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Радовишка околия е назначен Г. Попов[8].

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Радовиш живеят 1497 турци и 2001 българи.[9]

[редактиране] Население

Според преброяването от 2002 година Радовиш има 16 223 жители, от които:[10]

Националност Всичко
македонци 13 991
албанци 1
турци 1 927
роми 181
власи 20
сърби 60
бошняци 1
други 42

[редактиране] Личности

Родени в Радовиш
Македоно-одрински опълченци от Радовиш
  • България Коце Айтов, 38-годишен, ковач, ІІІ отделение, четата на Стамен Темелков, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[15]
  • България Спас Андонов, 57-годишен, жител на София, служещ, І отделение, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на бронзов медал[16]
Починали в Радовиш
Други
  • България Тодор Стефанов, български революционер от ВМОРО, член на Радовишкия околийски революционен комитет през 1897 година[17]

[редактиране] Галерия

  • Централна част на Радовиш.

  • Зима в Радовиш.

  • Радовиш.

  • Радовиш.

  • Подът на църквата „Света Троица“ в Радовиш, на който е представен античният символ „Вергинска звезда“.

[редактиране] Литература

  • Видоески, Божидар. Радовиш (Общеславянский лингвистический атлас 103). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 731-738.

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Снегаров, Иван. „История на Охридската ариепископия“, том 1, София, 1924, стр.56
  2. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 171.
  3. ↑ Микулчиќ, Ив. „Средновековни градови и тврдини во Македонија“, Скопије, 1996, стр.270-271
  4. ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.266-267.
  5. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.233.
  6. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.138-139.
  7. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.873.
  8. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.125
  9. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 23.
  12. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 160 - 161.
  13. ↑ Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 - 1934, Льовен, 1967, стр. 938.
  14. ↑ Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.132
  15. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  17. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 156.
Населени места в Община Радовиш Flag of Radoviš Municipality.svg
Радовиш | Али Коч | Али Лобаси | Бучим | Воиславци | Дамян | Държани | Дурутлия | Злеово | Инево | Калаузлия | Калугерица | Караджалар | Каралобоси | Коджалия | Козбунар | Ново село | Ораовица | Папавница | Погулево | Подареш | Покрайчево | Пърналия | Раклиш | Саригьол | Смиланци | Сулдурци | Супурге | Тополница | Кьоселия | Худаверлия | Чешме махала | Шаинташ | Шипковица | Щурово | Яргулица
п • б • р
Flag of Macedonia.svg Градове в Република Македония
Берово • Битоля (Битола) • Богданци • Брод (Македонски Брод) • Валандово • Велес • Виница • Гевгели (Гевгелия) • Гостивар • Дебър • Демир Капия • Демир Хисар • Кавадарци • Каменица (Македонска Каменица) • Кичево • Кочани • Кратово • Крива паланка • Крушево • Куманово • Неготино • Охрид • Пехчево • Прилеп • Пробищип • Радовиш • Ресен • Свети Никола (Свети Николе) • Скопие • Струга • Струмица • Тетово • Царево село (Делчево) • Щип
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%88&oldid=4583905“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици