Радовиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Радовиш
    Герб
Центърът на Радовиш.
Центърът на Радовиш.
Радовиш (Република Македония)
Red pog.png
Радовиш
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югоизточен
Община Радовиш
Географска област Радовишко поле
Надм. височина 432 m
Население (2002) 16 223 души
Пощенски код 2420
Телефонен код 032 (+389 32)
Радовиш в Общомедия

Ра̀довиш (понякога в по-старата литература Радовищ, на македонска литературна норма: Радовиш) е град в Република Македония, център на едноименната Община Радовиш. Населението на Радовиш е 16 223 души (за цялата община 28 244 души).

География[редактиране | edit source]

Радовиш се намира в юго-източната част на Република Македония, близо до планината Плачковица в Радовишката котловина.

История[редактиране | edit source]

За първи път Радовиш се споменава в писмените извори през 1019 година в грамота на византийския император Василий II Българоубиец (καὶ τὸν Ραδόβιστον), където е описан като част от Струмишката епархия на Охридската архиепископия.[1] Във всички ранни извори формата на името на града е Радовищ - грамота на цар Стефан Урош V от 1366 година споменава оу Радовиштихъ, подписът на кюстендилския епископ Михаил Коласийски Радовищьскаго, Зографският поменик от 16 - 17 век Радовищ, бележка в печатан апостол от 1866 - Радовищъ. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Радовишти, който произхожда от личното име * Radovitъ.[2] Стефан Урош дарява 14 села в района на Радовиш на манастира Хилендар.

В местността „Хисар“ , разположена близко до северозападната периферия на днешния град са локализирани останки от средновековна крепост.[3]

В средата на 17 век през Радовиш минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че паланката Радовища има 400 покрити с керемиди, едноетажни и двуетажни къщи с градини. Има пет махали с джамия, два параклиса, малка баня и три малки хана. Център е на каза със 60 оживени села. Има чаршия със 150 дюкяна.[4]

В края на 19 век Радовиш е град в Османската империя със смесено турско-българско население, център на малка каза в Солунски санджак. През 1865 година в града отваря врати новобългарско училище - първото в Струмишка епархия.[5] Според вестник „Македония“ в 1867 година училището е организирано по взаимната метода и има 120 ученици.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на Радовиш брои 6230 жители, от които 4000 турци, 2030 българи и 200 цигани[7]. Почти цялото християнско население на Радовиш е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в паланката има 2 480 българи екзархисти и 240 българи протестанти. В градчето има две български училища - екзархийско и протестантско.[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година четиридесет и трима души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Радовишка околия е назначен Г. Попов[10].

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Радовиш живеят 1497 турци и 2001 българи.[11]

Според преброяването от 2002 година Радовиш има 16 223 жители, от които:[12]

Националност Всичко
македонци 13 991
албанци 1
турци 1 927
роми 181
власи 20
сърби 60
бошняци 1
други 42

Личности[редактиране | edit source]

В 1774 година в Радовиш е роден християнският светец Анастасий Струмишки. По време на Българското възраждане видна фигура от Радовиш е Георги Урумов. Иван Попевтимов, Никола Василев, Никола Георгиев, Никола Казанджиев и Коце Ципушев са видни дейци на ВМОРО и ВМРО. Ацо Караманов е комунистически партизанин от годините на Втората световна война, митологизиран по време на последвалото комунистическо управление. Ката Лахтова е виден югославски политик, а Илхами Емин е поет и преводач от турски произход.

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Видоески, Божидар. Радовиш (Общеславянский лингвистический атлас 103). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 731-738.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Снегаров, Иван. „История на Охридската ариепископия“, том 1, София, 1924, стр.56
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 171.
  3. Микулчиќ, Ив. „Средновековни градови и тврдини во Македонија“, Скопије, 1996, стр.270-271
  4. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.266-267.
  5. ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 502, л. 440; В. “Турция”, г. 2, № 2, 17 юли 1865 г., Дописка от Струмица за отваряне на българско училище.
  6. Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.94.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.233.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.138-139.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.873.
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.125
  11. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Радовиш Flag of Radoviš Municipality.svg
Радовиш | Али Коч | Али Лобаси | Бучим | Воиславци | Дамян | Държани | Дурутлия | Злеово | Инево | Калаузлия | Калугерица | Караджалар | Каралобоси | Коджалия | Козбунар | Ново село | Ораовица | Папавница | Погулево | Подареш | Покрайчево | Пърналия | Раклиш | Саригьол | Смиланци | Сулдурци | Супурге | Тополница | Кьоселия | Худаверлия | Чешме махала | Шаинташ | Шипковица | Щурово | Яргулица
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.