Радовишани
Радовишани (единствено число радовишанец/радовишанчанка) са жителите на град Радовиш, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Радовиш[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Ана Поцкова (1926 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[1]
Анастасий Струмишки (Спас Струмишки) (1774 – 1794), християнски новомъченик- Александър Караманов (1927 – 1944), югославски партизанин, български поет
В[редактиране | редактиране на кода]
- Вангя Чашуле (1923 – 1986), югославска публицистка и партизанка
Васил Лахтов (1914 – 1964), югославски археолог
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Вангелов, деец на ВМОРО, член на околийския комитет през лятото на 1898 година[2]
- Георги Хаджиманчев Георгиев (1867 – след 1943), български революционер, деец на ВМОК
- Георги Урумов, български общественик и учител
- Георги Хаджиевтимов, деец на ВМРО
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Николов (1886 – ?), завършил математика в Белград в 1908 г.[3]
- Димитър Ташев (1887 – 1966), български революционер и духовник
- Димитър Филипов, български учител в Петрич[4] (1871 – 1876), брат му Кирил Филипов също е учител в Петрич[5]
- Димитър Хаджигригоров (1888 – 1961), български юрист и общественик, председател на българския акционен комитет в Щип[6]
- Димитър Шатоев (1876 – 1922), български революционер и духовник
З[редактиране | редактиране на кода]
- Зоица Иванова (1882 – ?), българска учителка и революционерка
- Зоица Попкостадинова Пенкова, българска учителка и революционерка
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Попевтимов (1886 – 1944), български революционер
- Илия Кокошанов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Георгиев Топчията[7]
- Илия Кютюкчиев (1877 – ?), български евангелски проповедник
- Илия Христофоров (1879 – 1953), български просветен деец
Илхами Емин (р. 1931), поет и преводач от Северна Македония от турски произход
К[редактиране | редактиране на кода]
- Ката Лахтова (1924 – 1995), югославска политичка
- Кирил Ципушев (1906 – 1928), български революционер
- Константин Мазнов – Казим или Кязим бей, български революционер от ВМОРО[8]
- Конст. Христ. Сребрев, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[9]
- Костадин Илиев (1872 – ?), български революционер
- Коце Зафиров (1869 – 1915), български революционер
- Коце Попандонов, български революционер
- Коце Ципушев (1877 – 1968), български революционер
М[редактиране | редактиране на кода]
- Михаил Шатоев, български книжовник
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Василев, български революционер[10]
- Никола Георгиев (1881 – 1932), български революционер
- Никола Казанджиев (1879 – 1971), български революционер
- Никола Христов – Страхил (1877), член на Тайния македоно-одрински студентски кръжок в Санкт Петербург през 1900 година[11]
П[редактиране | редактиране на кода]
- Петруш Поплазаров, български революционер от ВМОРО
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Тодор Стефанов, български революционер, деец на ВМОРО
- Томе Даневски (р. 1970), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
- Ташо Андонов Дацов (1865 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христофор Костадинов (Константинов) Тюфекчиев, участник в църковната борба[12]
- Христо Николов (1872 – ?), български просветен деец
- Христо Урумов, български просветен деец
- Христо Ципушев, български революционер
- Христо Сребреников, български възрожденски деец
Ш[редактиране | редактиране на кода]
- Шевкет Радо (1913 – 1988), турски журналист
Я[редактиране | редактиране на кода]
Македоно-одрински опълченци от Радовиш[редактиране | редактиране на кода]
- Коце Айтов, 38-годишен, ковач, III отделение, четата на Стамен Темелков, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[14]
- Спас Андонов, 57-годишен, жител на София, служещ, I отделение, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на бронзов медал[15]
Починали в Радовиш[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Димитров Ангелов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[16]
- Васил Димитров Матев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]
- Йосиф Тасев (? – 1908), български духовник и учител, йеромонах
- Димитър Бакърджиев (1880 – 1919), революционер от ВМОРО
- Иван Филчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[18]
- Яким Якимов Кесъков, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[19]
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Алексиев – български просветен деец, учител в Радовиш преди 1878 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 160 – 161.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 671.
- ↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48, 107.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 93.
- ↑ Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.132
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 642.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 85
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 13
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 124
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 32
