Радой Ралин

Димитър Стоянов (Радой Ралин)
[[File:Файл:RadoyRalin.jpg|frameless|]]
Псевдоним	Радой Ралин
Роден	22 април 1923(1923-април-22) Сливен, България
Починал	21 юли 2004 (на 81 г.) София, България
Националност	българин
Жанр	сатира, поезия
Деца	Кин Стоянов

Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент.

Биография

Радой Ралин е роден на 22 април 1923 г. в Сливен. Той е правнук на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в Софийския университет (1945).

През юли—септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944–45).

Редактор (1945–46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.

През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946–49 е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952–61 — във в. „Стършел“, 1961–63 — във в. „Литературни новини“, 1961–63 — в Студията за игрални филми, 1964–66 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), през 1987–90 — във в. „Литературен фронт“.

От 1992 заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.

Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 г. Баща е на Кин Стоянов и е дядо на Димитър Стоянов. На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София.

Творчество

За първи път печата стихотворение през 1931 в детския в. „Изгрев“ (Сливен), първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939–40 във в. „Бургаски фар“.

Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката „Войнишка тетрадка“, в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на лирика и сатирика, където „добро и зло кипят в едно тесто“. Трагичната дълбочина на сатирата му се ражда пак от оная елегична тревога за човешката съобщност, която непримирена тръпне и в лириката му. Радой Ралин непрекъснато търси изненадващо нови изобразително-изразни средства за по-нюансирано вглеждане в загадките на битието, одухотворява с чувство за мярка дори най-делничното в човешкия живот. Предметният му пластичен стих продължава линията на Атанас Далчев в българската поезия, наследявайки и гражданско-творческата ѝ етика.

Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската поезия. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти чушки“, изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“).

Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми — апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи-хибриди. Афористичността на сатиричното слово, неговата полемична диалогичност са доведени до пределните си възможности. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.

Библиография

Стихове и поезия

Проза

Сатиричните спектакли

• „Дяволското огледало“ (съвместно с Б. Априлов, 1957),
• „Импровизация“ (съвместно с Валери Петров, 1962), преведена същата година на словашки език,
• „Няма виновни“ (1956),
• „Конферанс“, пиеса (1973), сатиричната „опера за певци без глас“
• „Златното руно“ (1980),

Кинокомедии

• „Невероятна история“ (1962),

Киносатирите

• „Лакпром“ (1965),
• „Борба за икономии“ (1965),
• „Вездесъщия“ (1965),
• „Инцидент“ (1966),
• „Новогодишен подарък“ (1966).

Сценарии за документалните филми

• „Никола Вапцаров“ (1953),
• „Атанас Далчев“ (1967),
• „Редник Пеньо Пенев“ (1970),
• „Корените на дърветата“ (1970),
• „Червените календари“ (1971),
• „Устойчивост“ (1972),
• „Кървавата картотека“ (1973),
• „Само смъртта ще ме спре“ (1973).

Сценарии за игрални филми

• „Лаура“ (1957),
• „Ще дойде детето“ (1966),
• „Аз съм Левски“ (1974);

Сценарии за мултфилми

• „Човек и шише“ (1966),
• „Голям епос“ (1973).

Преводи

• „Пектусан“ (1950) от Те Ги Чен,
• „Съмнителната истина“ (1972) от Аларкон,
• „Сганарел“ (1974) от Молиер;
• стихове от А. С. Пушкин, Й. В. Гьоте, Бертолт Брехт.

Преводи на Радой Ралин на други езици

• Стихове, епиграми и др. произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика.

Псевдоними

• Младен Волен
• Рали Г. Далилин
• Рали К., Раликор
• Димитър Ралин
• Ралко
• Радойа

Източници

• Материали от Словото ^{разрешение}.
• Речник по нова българска литература 1878-1992. Хемус, 1994. ISBN 978-954-428-061-1.

Външни препратки

• Отиде си българският Езоп, сп. „Ек“, 2004, № 4