Радостин Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радостин Стойчев
български волейболист и треньор
Роден
Радостин Стойчев в Общомедия

Радостин Светославов Стойчев е български волейболист и треньор по волейбол.

Роден в София на 25 септември 1969 г. Зодия везни. Син е на треньора Светослав Стойчев, който постига световна титла с младежите в Кайро (Египет) през 1991 г. Говори френ­ски, испански, немски, ру­ски, сръбски и италиански език. Взима участие и в националния отбор на България.

Женен е, има 2 деца – Кристиян и Мартина.

Спортна кариера като състезател[редактиране | редактиране на кода]

Играе в отборите на „ЦСКА“, Миньор (Бухово), Бенефика (Португалия), Санлукар (Испания), Балканар (Трън), Нефтохимик (Бургас), Донаукрафт (Австрия), Смедерево (Черна Гора), Тур (Франция) и Шамон (Франция). Играе на поста разпределител. Става шампион на България с отбора на Миньор, и шампион на Австрия с Донаукрафт. Говори френ­ски, испански, немски, ру­ски, сръбски и италиански език. Взима участие и в националния отбор на България. Приключва кариерата си като състезател през 2001 г.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клубен треньор[редактиране | редактиране на кода]

  • От 2003 до 2005 г. е старши треньор на Славия (София), с който печели купата на България. Тогава в отбора е и Матей Казийски.

През 2005 г. Казийски е купен от Динамо (Москва) за рекордната сума от 1 000 000 долара. Там селекционер е бившият съотборник на Радостин от Тур – Владимир Алекно. При трансфера на състезателя, треньора предлага на Стойчев да се присъедини към щаба му като негов помощник. Работят заедно две години в Русия.

  • 2007 – 2013 г. е старши треньор на отбора Итас Диатек (Тренто, Италия).
  • 2013 – 2014 г. поема Халбанк (Анкара, Турция).[1] с който печели Суперкупата и шампионата на Турция.
  • От 2014 се връща в Тренто[2] и още същия сезон довежда отборът до шампионска титла. През 2016 г. прекратява договора си[3].
  • През пролетта на 2017 година поема отборът на Модена (Италия),[4] в края на сезона след скандал със звездите на отбора е уволнен.
  • През 2018 г. става спортен директор на Сточния (Шчечин, Полша)[5], но клубът фалира в края на годината.
  • През пролетта на 2019 г. е назначен за старши треньор на Калцедония (Верона, Италия), където замества на поста Никола Гърбич.[6]

Национален треньор[редактиране | редактиране на кода]

  • От 2010 – 2012 г. е старши треньор и на Националния отбор на България. Преди Олимпийските игри през 2012 Стойчев прекратява договора си като наставник на държавния тим, заради конфликт с Българската федерация по волейбол.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 г. – Златен медал от първенството на България с отбора Миньор (Бухово)
  • 2005 г. – Купа на България като треньор на Славия (София)
  • 2006 г. – Титла на Русия като помощник-треньор в Динамо (Москва)
  • 2007 г. – Купа на Русия като помощник-треньор в Динамо (Москва)
  • 2008 г. – Титла на Италия с Итас Диатек (Трентино). Титлата е постигната в дебютния сезон на Стойчев, което го нарежда редом с големите треньори Хулио Веласко и Бебето
  • 2009 г. – Титла в Шампионската лига по волейбол на Европа като треньор Итас Диатек (Тренто)
  • 2009 г. – Световен клубен шампион като треньор на Итас Диатек (Тренто)
  • 2010 г. – Купа на Италия като треньор на Итас Диатек (Тренто)
  • 2010 г. – Втора титла в Шампионската лига по волейбол на Европа като треньор Итас Диатек (Тренто)
  • 2010 г. – Втори път Световен клубен шампион като треньор на Итас Диатек (Тренто)
  • 2011 г. – Трета титла в Шампионската лига по волейбол на Европа като треньор Итас Диатек (Тренто)
  • 2011 г. – Трети път Световен клубен шампион като треньор на Итас Диатек (Тренто)
  • 2012 г. – Бронзов медалист в Шампионската лига по волейбол като треньор на Трентино Волей (Тренто)
  • 2012 г. – Втора купа на Италия като треньор на Трентино Волей (Тренто)
  • 2012 г. – Четвърти път Световен клубен шампион като треньор на Трентино Волей (Тренто)
  • 2013 г. – Шампион на Италия като треньор на Трентино Волей (Тренто)[7]
  • 2013 г. – Супер купа на Турция с Халкбанк Анкара
  • 2014 г. – Шампион на Турция като треньор на Халбанк (Анкара)[8]
  • 2015 г. – Шампион на Италия като треньор на Енърджи ТИ Трентино (Тренто)[9]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Радостин Стойчев е трето поколение треньор. Син на Светослав Стойчев, спечелил единствения златен медал за България във волейбола – с младежите, през 1991 г. в Египет. Дядото на Радостин Стойчев (Димитър) е треньор по борба. [10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Стойчев и Казийски 100% сигурни за Халкбанк“ Бгволейбол
  2. ↑ Радо Стойчев: Сега наистина ще разберем колко струваме Топспорт.бг
  3. ↑ Радо Стойчев напусна Тренто Топспорт.бг
  4. ↑ „Радо Стойчев: Не съжалявам, че отказах да поема световните шампиони“ Бгволейбол
  5. ↑ „Очаквано: Матей Казийски последва Радо Стойчев в Сточния (Шчечин)“, Топспорт.бг
  6. ↑ „Верона представи Радостин Стойчев“ Бгволейбол
  7. ↑ Трентино шампион на Италия след уникално шоу!
  8. ↑ Радостин Стойчев и Матей Казийски шампиони на Турция, бгволейбол.ком
  9. ↑ Радо Стойчев за още три години в Тренто, бгволейбол.ком
  10. ↑ Спортал
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Волейбол“         Портал „Волейбол“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радостин_Стойчев&oldid=11035296“.