Раду II Празнаглава
| Раду II Празнаглава | ||
|---|---|---|
| княз на Влашко | ||
|
||
| съвременна музейна възстановка | ||
| Лични данни | ||
| Управление | август 1420 - 1422 1423 1424 1427 |
|
| Пълно име | на румънски: Radu al II-lea Prasnaglava | |
| Починал | вер. 1427 г. | |
| Трансилвания | ||
| Предшественик | Михаил I | |
| Династия | Басараб | |
| Баща | Мирча Стари | |
| Майка | Доамна Мара | |
Раду II Празнаглава е войвода (княз) на Влашко през 20-те години на 15 век. Той e последният владетел на Влахия, който удържа контрола върху Северински банат, Буджака и Добруджа (територията на Добруджанското деспотство), която територия е упомената в негов акт от 1 юни 1421 г. като земята между Подунавието и Голямото (Черно) море.
Раду II Празнаглава е четирикратно начело на Влахия. Син е на Мирча Стари. В постоянен конфликт е със своя съперник Дан II, като се ползва с подкрепата на османците в династичния си спор. Вероятно оттук и идва българският му псевдоним (прякор) с който е останал в историята - Празна/глава, Празноглавец или както изясняват румънските езиковеди, на прост народен език - тъпанар (виж Neagu Djuvara, O scurtă istorie a românilor povestită celor tineri, Humanitas, 1999 г.). Друго обяснение на неговото прозвище е, че е бил плешив, т.е. главата му е била "празна" откъм коса.
Краткото му властване се характеризира с чести и жестоки конфликти с братовчед му Дан II, в интервала между които Раду намира подслон и подкрепа на юг от Дунава, където набира нови банди в опити да отвоюва трона. Последното му упоменаване е от пролетта на 1427 г., когато Дан II го разбива в Трансилвания и вероятно го убива.
Вижте също [редактиране]
| Михаил I | → | Владетел на Влашко (август 1420 – 1427) | → | Дан ІI |
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Radu al II-lea Prasnaglava“ в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
