Раждавица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Община Кюстендил. За селото в Община Сурдулица вижте Ръждавица.

Раждавица
България
Red pog.png
Раждавица
Област Кюстендил
Red pog.png
Раждавица
Общи данни
Население 250 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 15,562 km²
Надм. височина 637 m
Пощ. код 2550
Тел. код 07937
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 63536
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(СДС, Атака, ДСБ, …)

Раждавица (до 1989 г. - Ръждавица) е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Кюстендилска област.

География[редактиране | edit source]

Село Раждавица се намира на 14 километра северно от гр.Кюстендил, в Кюстендилската котловина, на ж.п.линията София - Кюстендил, в долината на река Струма, в западното подножие на Конявската планина.

Селото е съставено от махалите : Стаменова, Предарица, Рого, Азна, Край село, Мачканева, Шопова, Спротива, Пръдла.

Климат - умерен, преходно континентален, със средиземноморско влияние по течението на Струма.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Ръждавица (1949-1958), Община Драговищица (1958-1959), Община Ръждавица (1959-1978), Община Драговищица (1978-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Име на селото[редактиране | edit source]

До 1989 г. официалното име на селото е Ръждавица. Произхода на името идва от прилагателното "ръждав" (поради цвета на почвата и скалите в селото" и наставката "ица".

Според легенда, преди много години в една от пещерите в околностите на селото разбойници скрили съкровище. След време то било намерено от човек, който прибрал златото, а на негово място оставил ръждясали метални отпадъци. Когато разбойниците се върнали и видели ръждясалото си имане, изумено възклакнали : "Какво място, тук дори златото хваща ръжда". Според друга легенда името на селото идва от голямата раждаемост и плодородие на земята.

През 1989 г. с Указ № 2153 на Държавния съвет село Ръждавица (от съществителното "ръжда") е преименувано на Раждавица (от глагола "ражда", в смисъл "плодородно място").

Население[редактиране | edit source]

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 564 582 811 1138 1210 1166 925 947 840 593 263

История[редактиране | edit source]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище, късноантична и средновековна крепост, както и запазените две късносредновековни църкви в землището на селото свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност от траки и римляни, а впоследствие и от славяни и българи.

С името Ръждавица селото е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул от XIV-XV век. на сръбския крал Стефан Дечански (1321-1331) за дарените селища на манастира "Свети Никола Мрачки" при село Пещера, Радомирско.

Ръждавица е старо средновековно селище. В близост до селото се намират средновековната църква "Света Богородица", както и развалините на средновековната крепост "Трите кули".

В турски данъчни регистри от XVI век селото е записано като Раждевица (1570), Ираджавиче, Иръждавиче и Раждавиче (1576).

През 1600 г. е построена и изписана църквата "Успение Богородично" в центъра на селото, която е съборена през 1934 г., тъй като била твърде малка за нарасналия брой жители на селото, и на нейно място е изградена нова по-голяма енорийска църква, която носи същото име. Над южната врата на старата църква е имало външен надпис с отбелязано името на ктитора - Ювица и датата 1600 г.

С името Ръждавица селото е споменато в две приписки от 1842 г. върху т.н."Раждавички сборник" - старобългарски ръкописен паметник от XII век.

В селото е открито училище през 1848 г. През 1866 г. в Ръждавица са регистрирани 68 домакинства с 564 жители.

Освобождението заварило Ръждавица като раетско село със 122 къщи от които 107 - български, 3 турски и 3 цигански. Освен тях в селото имало още 9 турски къщи на земеделци турци, които живеели през зимата и пролетта в Кюстендил. В края на XIX век селото има 10607 декара землище, от които 5063 дка ниви, 3513 дка гори, 538 дка естествени ливади, 935 дка овощни и зеленчукови градини, 585 дка лозя и др. и се отглеждат 494 овце, 402 кози, 334 говеда и 121 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 2 магазина, 3 за зърнени храни, 5 воденици, 1 мелница.

През 1914 г. се създават читалище "Светлина" и Земеделско скотовъдно заемно дружество "Труд". През 1934 г.е е построена новата енорийска църква "Успение Богородично". През 1936 г. се учредява физкултурно дружество "Черешарска слава".

Открити са лекарски участък (след 1935) и пощенска станция (1940). Селото е водоснабдено и електрифицирано (1943).

През 1950 г. е учредено ТКЗС"29 октомври", което през 1959 г. става център на Обединено ТКЗС"Път към комунизма", в което влизат и съставните села : Полска Скакавица, Шишковци, Шипочано, Гърбино.През 1979 г. ОТКЗС е включено в състава на АПК"Драговищица" - с.Драговищица.

Изградени са 3 помпени и 1 водомерна станции на река Струма. Селото е благоустроено.Улиците са асфалтирани (1966-1979). През 1973 г. е създадено Туристическо дружество "Риша". Построени са административна сграда (1971), детска градина за 50 деца (1974), фурна за хляб (1982). Разкрит е Домашен социален патронаж (1983). Изградени са складови бази на "Булгарплбод" - София и ОП"Булгарплод" - Кюстендил. Построено е общежитие за бригадири, строят се нови модерни обществени и частни сгради. Селото има автобусна и ж.п. връзка с гр.Кюстендил.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството, преработващата промишленост и развитието на риболовен, спортен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Средновековна крепост "Трите кули". Намира се на 2,5 км.северозападно от селото, в ляво от шосето за с.Гърбино, на левия бряг на река Струма, над 8 тунел на жп.линията. Запазени са части от крепостен зид и четириъгълни кули на височина до 2 м. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан и сантрачна система. Защитена площ - около 1,5 дка.
  • Късносредновековна църква "Света Богородица". Намира се на около 3 километра северозападно от село Раждавица, на десния бряг на река Струма, в местността "Селище". Еднокорабна и едноапсидна църква, с размери 6,50 Х 4,00 м. Допълнително е изграден притвор с дължина 2,60 Х 4 м., от който сега са запазени само основите.Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Стените на църквата са били запазена на височина от 0,50 до 3,20 м., като през 70-те години църквата е изцяло реставрирана - изграден е наново каменният свод на наоса и е покрита с каменни плочи. Датирана е в широките граници XII-XVI в.
  • Църква "Свети Атанасий", наричана от местното население още "Свети Атанас Летни". Намира се а около 0,5 км. северно от село Раждавица, на левия бряг на река Струма, в местността "Чардако". Еднокорабна и едноапсидна църква, изградена изградени от ломени камъни и тухли, споени с бял хоросан. Сводът е бил полуцилиндричен, сега е разрушен.Цялата вътрешност е била изписана, като от стенописите в момента няма запазено нищо с изключение на няколко фрагменти от букви под гредите на входа на сградата. Построена е през XVI-XVIII в.
  • Църква "Успение Богородично". Намира се в центъра на село Раждавица. Построена е през 1935 г. на мястото на едноименна късносредновековна църква, изписана през 1600 г.
  • Оброк "Свети Георги". Намира се на около 1 км. южно от селото, на левия бряг на река Струма, в местността Цръквето, при останките на малка църква.
  • Камък, изрисуван от Владимир Димитров-Майстора.
  • Каньонът на река Шегава с множество интересни скални фигури.
  • Вековна черница на повече от 500 години - в местността "Азна".

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство с.Раждавица.
  • Начално Училище "Св.Св. Кирил и Методий".
  • Читалище "Светлина" - действащо читалище, регистрирано под номер 1027 в Министерство на културата на Република България. Дейности: Клуб Изкуство и музика ; библиотека с 6160 тома.

Религии[редактиране | edit source]

Село Раждавица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

  • Георги Павлов Шопов - основал със съмишланици в родната си къща партийната организация на БКП в селото.
Зверски съсечен с брадва от свой съселянин заради политическите си убеждения.
  • Стоян Антов Балджията (ок.1830 - ок.1895) - възрожденец, търговец и книгоразпространител. Търгува с печени сливи, восък, орехи, плодове, мед, сол, маслини, гайтани и др. Доставя тайно в Кюстендил революционни вестници, издавани в Румъния. Участва в Първото българско изложение в Пловдив (1892) и получава диплом и бронзов медал.

Литература[редактиране | edit source]

  • Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г., с.317, 394 и 405;
  • Грабар, Андрей - Няколко средновековни паметници в Западна България, Годишник на Народния археологически музей - София, III, 1921 г., с.286-296;
  • А.Протич - Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393-1879 г. Сборник България 1000 години, София, 1930 г., с.398;
  • Иванова-Мавродинова, Вера - Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния археологически музей - София, V, 1926-1931 г., с.261-264;
  • Бешевлиев, В., Епиграфски приноси, С, 1952, с.7;
  • Геров, Б., Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, - ГСУФФ, 1959, LIV, 60, с.299 и 357;
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.197-203.
  • Кр.Миятев - Архитектура в Средновековна България, София, 1965 г., с.217 и сл.
  • Захариев, Йордан - Кюстендилската котловина, София, 1963 г., с.202;
  • Димитрова, Дора. - Разкопки в м.Калето при с.Ръждавица, Кюстендилски окръг. - В : Археологически открития и разкопки през 1975 г., Смолян, 1976 г., с.78;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.26;
  • Димитрова, Дора. - Средновековната крепост край с.Ръждавица. - В : Музеи и паметници на културата, 1981 г., 1, с.20-25;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.574;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.163.
  • Тонев, Андрей, „Колективна находка от Западноевропейски монети от разкопките на обект “Калето” при с. Ръждавица”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.І, 1989 г.

Сайт на селото[редактиране | edit source]

РАЖДАВИЦА

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]