Раждането на Венера (Ботичели)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раждането на Венера.

Раждането на Венера
Sandro Botticelli - La nascita di Venere - Google Art Project - edited.jpg
Сандро Ботичели
Година 14821486
Техника темперни бои върху платно
Размери 172,5 × 278,5 см
Изложена Галерия Уфици, Флоренция

"Раждането на Венера" (на италиански: Nascita di Venere) е картина на италиански художник от тосканската школа Сандро Ботичели. Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно с размери 172,5×278,5 см. В наше време е изложена в галерия Уфици, във Флоренция.

История[редактиране | edit source]

Биографът Джорджо Вазари в своите "Жизнеописания" (1550) споменава, че картините на Ботичели "Раждането на Венера" и "Пролет" се съхраняват във вила "Кастело" във Флоренция, принадлежаща на Козимо Медичи. Голяма част от специалистите по история на изкуството приемат, че картината е нарисувана за Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи, владеещ вила Кастело през 1486 г. Лоренцо ди Пиерфранческо Медичи — е брат на Лоренцо Великолепни, херцога на Флоренция. По-късни инвентарни записи на фамилията Медичи потвърждават, че Лоренцо е притежавал "Пролет", а еднозначно доказателство, че именно той е поръчителя на "Раждането на Венера" досега не са открити. Има и версия, според която Ботичели е нарисувал "Раждането на Венера" не за Лоренцо Медичи, а за един от своите знатни съвременници, а тя е станала собственост на Медичите по-късно.

Счита се, че модел за образа на Венера е Симонета Веспучи, която вероятно е родена в Портовенере на лигурийското крайбрежие. Възможно е намек за това да се съдържа в сюжета на картината. Симонета е любовница на брата на Лоренцо Великолепни, Джулио.

Венера. Фрагмент от картината

Сюжет[редактиране | edit source]

Картината представя мита за раждането на Венера (гр. Афродита Анадиомена). Голата богиня се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. В лявата част на картината е представен западния вятър Зефир в обятията на своята съпруга нимфата Хлорида (рим. Флора) който духа върху раковината, създавайки вятър, напълнен с цветя. Описанието на бога на западния вятър Зефир, чийто дъх носи пролетта, се среща в Омир. Малко вероятно е Ботичели да е запознат с оригиналните гръцки или римски текстове. Така примерно библиотеката на съвременниците на художника, със сходно с неговия социален произход, братята Маяно (итал. Benedetto e Giuliano da Maiano) има общо 29 книги, половината от които са на религиозна тематика, а от класическите текстове присъства само биографията на Александър Македонски и творба на Тит Ливий. Вероятно и библиотеката на Ботичели е сходна по характер. Чрез своя съсед обаче, Джорджо Антонио Веспучи, Ботичели е включен в интелектуалния кръг на елита на Флоренция. Възможно е, да е познавал поета Анджело Полициано (1454—1494), който в един от своите стихове описва раждането на Венера. Друг съветник на художник би могъл да е философа Марсилио Фичино (1433—1499), който се опитва да обедини класическата философия с християнството.

На брега Афродита/Венера е посрещната от една от грациите.

Други[редактиране | edit source]

Новост при Ботичели е използването на платно, а не дъска, за проиведение от такъв голям размер. Той добавя и малко мазнина към пигментите, благодарение на което боите не се напукват. Установено е също, че Ботичели нанася върху картината защитен слой от яйчен жълтък, благодарение на което "Раждането на Венера" се запазва добре.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Burke, Peter Culture and society in Renaissance Italy. — London, 1974.
  • Ufizzi, Studi e Ricerche 4: La Nascita di Venere e l'Annunziazione del Botticelli ristaurate. — Firenze, 1987.
  • Rose-Marie & Rainer Hagen What Great Paintings Say. — Taschen, 2005. — Т. 1. — С. 146—151. — ISBN 978-3-8228-4790-9

Външни препратки[редактиране | edit source]