Раждане (български народни обичаи)

Раждането („добиване“) се пази в пълна тайна, за да бъде по-лесно, и да бъдат избегнати всякакви вредоносни влияния и „уроки“. Освен „бабата“ (народна акушерка), повикана тайно, на него присъства само свекървата или друга по-възрастна омъжена роднина.

Обредните действия, съпътстващи раждането, са магически: отваряне на ключалки, развързване на възли.

Според народните вярвания, на всяко раждане присъства и Богородица. При трудно раждане на родилката („лехуса“, „родиля“) се дава да пие отвара от богородична ръчица (Lonicera caprifolium). Тази билка е била донасяна от Ерусалим или Света гора, а „бабите“ акушерки, които имали такава билка, се ползвали с по-голям авторитет.

Едва след като роди първото си дете, жената става пълноправен член в традиционното българско семейство и родствената група на съпруга си. Също нещо много важно е било и бабуването (на времето баба израждала бебето).

Източници

• Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1974, с.558-563.
• Арнаудов, М.Обичаи при раждане. В: Очерци по българския фолклор, т.ІІ, С. 1969, с.688-714.
• Етнография на България, т.ІІІ, С., 1985, с.165.