Разграбване на Рим (1527)
| Ограбване на Рим | |||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Папска държава | Свещена Римска империя | ||||||
| Командири | |||||||
| Климент VII | Карл V | ||||||
| Сили | |||||||
| 189 швейцарски гвардейци | около 20 000 | ||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| 147 | неизв | ||||||
Ограбването на Рим (ит. Sacco di Roma) е ключов епизод в т.нар. Италиански войни, при който многонационалната войска на Карл V превзема и ограбва Вечния град, а папа Климент VII попада в плен.
Ограбването на Рим на 6 май 1527 година е повратен момент в историята на папството. Позициите на папата са сериозно разклатени в Италия и са необходими няколко десетилетия през които папството да възстанови загубеното, но в Европа политическия авторитет на Ватикана е бъзвъзвратно подкопан. Непосредствено след ограбването на Рим, Англиканската църква се отделя от католицизма, а в Северна Европа се създават национални църкви.
Ограбването на Рим е първото унищожение на Ватиканския архив - Ватиканската библиотека /второто е от Наполеон Бонапарт/. Завладелите града войски се отопляват 3 месеца с ръкописни и старопечатни книги, както и с папки с документи, с което е нанесено огромно варварство към историята - Ватиканският архив е най-големия съхранител и приносител на източници за историята на Стария свят. Ограбването на Рим е жесток удар и за българската историография, т.к. Ватиканските книгохранилища са основен източник за историята на България. [1] Годината и историческия период в който е извършено ограбването и унищожаването на архива са преломни между средновековната и новата българска история. През 1521 година е превзет Белград (виж Обсада на Белград (1521)), а на следващата 1522 година българското население от града и околността е изселено в Източна Тракия, с което завършва процеса на османско завоюване на българските земи /мощите на закрилницата на Второто българско царство Света Петка Българска са пренесени от Белград в столицата на Османската империя - Истанбул/. През 1526 година отпочва с битката при Мохач османското завоюване и на Унгария.
Ограбването на Рим разорява Вечния град, ренесанса го отминава, а хуманитарния катаклизъм оформя ново течение в изобразителното изкуство - маниеризъм.
Източници [редактиране]
- ↑ Димитров, Божидар. 12 мита в българската история и "Митът" за Батак. Фондация КОМ, ISBN 954-91652-1-3, стр. 7, 2007.