Разум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Разум (на латински: ratio) означава висша степен на познавателна дейност у човека, способност за логическо и абстрактно мислене[1]. С други думи разумът е способността за обобщаване и осмисляне на общите закономерности. Проявява се като колективно свойство на интелекта и съзнанието и е тясно свързан с мисленето, въображението, паметта, емоционалността и волята.

Според съвременните философски понятия, мозък и разум са две различни неща. Мозъкът е физическата и биологическата материя, намираща се в черепа на човека, а разумът е свойството и способността на мозъка да създава мисловни процеси.

Разум и език[редактиране | edit source]

Езикът е словесната форма на разумното мислене. Човешката реч (език) служи за изразяване на мислите и е основният начин на комуникация между хората. В този смисъл математиката също представлява език.

Разум и логика[редактиране | edit source]

Логиката е учение за валидността на умозаключенията на базата на разума. В известен смисъл на нея може да се гледа като теория за истината и анализ на мисленето и езика. Логика и разум са две различни неща като логиката е много важен аспект на разума. За първи път в Древна Гърция, по-специално Аристотел разделя понятията логика, разум, и език.

Разум и емоции[редактиране | edit source]

Много често в литературата разумът е противопоставян на чувствата и емоциите. В ученията на Платон, Жан-Жак Русо и Фридрих Ницше се изразява становището, че между разума и емоциите на човека няма непременно противоречие и контраст — емоцията е следствие от ценностната система на човека, а тя от своя страна се гради съзнателно като се стреми да узнае източника на емоциите и чувствата и ги обясни рационално.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Андрейчин, Любомир. Български тълковен речник. Наука и изкуство, 2005. ISBN 954-02-0156-Х. с. 824.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]