Разчекване
Разчекването е вид смъртно наказание. При изпълнението му тялото на осъденото лице е разделяно на четири части (може и разполовявано или на повече части). След изпълнението на смъртното наказание, тялото на осъденото лице е излагано на обществен показ за назидание, а понякога всяка от четирите части е била излагана пред портите на античните или средновековни крепости по четирите главни посоки на света.
Престава да се практикува в края на XVIII - началото на XIX век.
Съдържание |
Англия [редактиране]
Прилагано е в Англия (на английски: hung, drawn and quartered). Уелският принц Давид в 1283 г. и шотландеца Уилям Уолъс през 1305 г. в Лондон са били разчекнати, като и авторът на "Утопия" - Томас Мор е бил осъден на разчекване изпърво. През 1660 г. цяла група заговорници участвали в гилотинирането на краля Чарлс I по време на т.нар. английска революция били разчекнати публично. В по-късни времена, обикновено това смъртно наказание на осъдени на него, било заменяно с височайш, кралски указ, на друго, като например през 1803 г. Едуард Марк Деспард, ирландски офицер и бивш губернатор на Белиз и шест от неговите съучастници са били осъдени на разчленяване, но наказанието им е било заменено с обесване от Джордж III. Де юре това смъртно наказание е отменено (от 19 век не е прилагано) във владенията на Обединеното кралство от 1947 г., т.е. след края на Втората световна война.
Франция [редактиране]
Във Франция разчекването се е изпълнявало с четири коня, които подплашвани побягвали в четирите посоки и тялото на жертвата се разкъсвало. Във Франция остатъците от тялото на осъдения, се хвърляли в кладата на аутодафето и се изгаряли сакрално. Така са били екзекутирани цареубийците Франсоа Раваяк през 1610 г. и Робер-Франсоа Дамиен в 1757 г. През 1589 г. на тази процедура е било подложено мъртвото тяло на убиеца на Анри III - Жак Клеман, който е бил умъртвен още на местопрестъплението от телохранителите на френския крал.
Русия [редактиране]
В Русия разчекването е било четиристранно, като преди това на осъдения ритуално са му били отрязвани двата крака, след това ръцете, и накрая и главата. Така са били екзекутирани Тимотей Айкудинов (1654), Степан Разин (1671), Иван Долгоруков (1739 г.). На разчекване бил осъден и Емилян Пугачов (1775), но по заповед на Екатерина II, той и съучастникът му Афанасий Перфилев били изпърво екзекутирани чрез отсичане на главите им, а след това и на крайниците и разпратени из Русия за показ и назидание.
През 1826 г. (годината на излизане на История на руската държава) петима от декабристите са били осъдени на разчекване (разчленяване), но Върховният наказателен съд на Руската империя ги заменя на обесване.
Постепенно клоните се навеждали под собствената си тежест и бавно и мъчително жертвата се разполовявала. Според византийски източници, така бил убит от древляните княз Игор I в 945 г. за това, че искал да им удвои събирания от тях фиск
Българска история [редактиране]
През 329 г. пр.н.е. до Александър Македонски, който по това време се намира в столицата на областта Ариана - Артакоана, достига от разузнаването вестта, че сатрапът на Бактрия и зет на Дарий III - Бес, се е коронасял (след като убил пленения от него Дарий) с тюрбан (тиара), приемайки името Артаксеркс. При Бес бяга и отметналия се от Александър сатрап на Ариана - Сатибарзан. Александър Македонски научава от контраразузнаването си и, че срещу него е организиран заговор с цел покушение - от Парменион, син на Филотас. Заговорът е неутрализиран, а самопровъзгласилия се за шах Бес завършва земния си път през 327 г. пр.н.е. след съдебен процес в Зариаспа в Бактрия, където според едни източници е завързан между две наклонени дървета и разкъсан от тях, а според други е наказан с отрязване на носа и ушите, след което е разпънат на кръст в Екбатана. [1]
По същия начин завършил земния си път като самозванец и Стефан Константин.
Източници [редактиране]
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново.. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991, стр. 468-471.
