Разчетна единица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Разчетна единица в икономиката и счетоводството [1]) е стандартна монетарна мерна единица на пазарната стойност на стоките, услугите и други транзакции. Известна също като „мярка“ или „стандарт“ на относителна стойност и отложено плащане, разчетната единица е необходима предпоставка за формулирането на търговски договор, който включва дълг. За да може да функционира като разчетна единица, това, което се използва като пари, трябва да бъде:

  • делимо на по-малки единици без загуба на стойност (например благородните метали могат да се изработват във вид на монети от кюлчета, а монетите да се претопяват отново в кюлче);
  • взаимозаменяемо: всяка единица е еквивалентна на всяка друга (затова диамантите, произведенията на изкуството или имоти не са подходящи като пари;
  • лесна проверимост на стойността (чрез специфично тегло, размер и др). Например, монетите обикновено имат специално нарязан ръб, така че всяко отнемане на материал да се забележи лесно.

Като разчетно средство парите играят решаваща роля в децентрализираната икономика. Те са удобно средство за обявяване и спазаряване на цените и изобщо за измерване на икономическите явления. Така те са аналог на мерните единици в други области на науката и познанието[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Todd Johnson, L. Financial Accounting Standards Research Initiative, The Unit of Account Issue // Архивиран от оригинала на 2016-06-07. Посетен на 26 май 2015.
  2. Младенов, Милети. Пари, банки, кредит. Princeps, 1998. ISBN 954-806-728-5. с. 21.