Райко Петров (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Райко Петров.
| Райко Петров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
Райко Петров Стойчев Лалов (Лолов)[1] с псевдоним Горанов[2] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петров е роден на 4 юли 1876 година в Малко Търново, тогава в Османската империя, днес в България. В 1893 година завършва IV клас в гимназията „Д-р Петър Берон” в Одрин. Работи като учител в родния си град. Първоначално е секретар, а след това е избран за ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Малко Търново. През февруари 1903 година Георги Райков Стойчев подпомага четата на Михаил Герджиков, готвеща се да извърши атентат при гара Синекли и я снабдява с пет турски военни костюма, но същевременно я предава на властите. В резултат Райко Петров Стойчев Лолов е арестуван, осъден е от военен съд на 15 години военен затвор и затворен в Цариград.[3] Амнистиран е през октомври 1904 година.[4][5]
Умира на 20 април 1933[4] или 1936 година[6] в Малко Търново.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 260.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
- ↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 261.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 128.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 356.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 411.
