Райнер Мария Рилке

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Райнер Мария Рилке австрийски поет

Роден:	4 декември 1875 Прага, Австро-Унгария
Починал:	29 декември 1926 Монтрьо, Швейцария

Райнер Мария Рилке (на немски: Rainer Maria Rilke) е австрийски поет, смятан за един от най-значимите творци на поезия от края на XIX и началото на XX век.

[редактиране] Живот

Рилке е роден в Прага, но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата Австро-Унгарска империя. Израства в семейството на чиновник от железопътното ведомство. По желание на честолюбивата си майка години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически. След раздялата на родителите му, по настояване на бащата като противовес пет години прекарва във военно училище, където се чувства смазан физически и психически. Рилке следва в Търговската академия в Линц, а после записва философия, право и история на изкуството в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Останалата част от живота му преминава в непрекъснати странствания из Италия, Испания, Франция, Дания, Швеция и Швейцария. Сред тях особено значение има пътуването му до Москва, където многократно се среща с Лев Толстой.

Портрет на Рилке от 1906 г.

Последните си години Рилке проживява в Швейцария, където приятели му предоставят една кула в така наречения "Замък Мюзо". Там поетът, вдъхновен от лириката на близките му Пол Валери и Андре Жид, пише стихове предимно на френски, някои издадени след смъртта му. Умира от левкемия и е погребан в двора на малка църква сред Бернските Алпи.

[редактиране] Творби

В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка - така публикува книгите "Живот и песни" (1894), "Жертва на ларите" (1895), "Увенчан от сънища" (1896) и "Пред Рождество" (1897), които в 1903 г. обединява в сборника "Първи стихотворения". В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката "Книга на образите" в четири части (1902-1906). В Париж той става секретар на скулптора Огюст Роден, който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си "Часослов" (1905), посветена на писателката Лу Андреас-Саломе, близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника "Нови стихотворения" (1907), както и книгата "Реквием" (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа "Записките на Малте Лауридс Бриге" (1910), Рилке заминава за Северна Африка, а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък "Дуино" на Адриатическото крайбрежие - там започва да пише прочутите си "Дуински елегии" (1912-1922) и замисля цикъла "Сонети към Орфей" (1923), негова поетическа изповед.

[редактиране] Влияние

Портрет на Рилке от 1917 г.

Поезията на Райнер Мария Рилке - от неговата първа книга "Живот и песни", написана в маниера на сецесионния "югендстил", до последните му предсмъртни стихове - е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В духа на немския неоромантизъм Рилке създава "чисто изкуство", отправено пряко към човека като единствена значима реалност. Определящи мотиви на творбите му е смъртта и копнежът по отвъдното. За Рилке смъртта е не гибел, а своеобразно възнесение към непознати и далечни небесни региони. Много от повтарящите се образи в творчеството му се фокусират върху проблемите на християнството (например стихотворението "Слизането на Христос в ада" ^[1]) в една епоха на скептицизъм, самота и дълбока вътрешна тревога. Като изключителен майстор на формата Рилке си служи със свещенодействен език, достигащ до границите на възможно изразимото.

Младежката книга на Рилке "Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке", създадена през 1899 г. и публикувана в завършен вид в 1906 г., е преведена на български от Гео Милев.

В чест на поета е учредена престижната награда за лирика "Райнер Мария Рилке".

Роза, о, чисто противоречие, радост
ничий сън да не бъдеш
под толкова много
клепачи.

^[2]

[редактиране] Библиография

[редактиране] Поезия

„Leben und Lieder. Bilder und Tagebuchblätter“ (1894)
„Larenopfer“ (1895)
„Wegwarten. Lieder dem Volke geschenkt“ (1896)
„Traumgekrönt. Neue Gedichte“ (1896)
„Advent“ (1897)
„Mir zur Feier“ (1899)
„Das Stunden-Buch “ (1905)
- „Das Buch vom mönchischen Leben “ (1899)
- „Das Buch von der Pilgerschaft“ (1901)
- „Das Buch von der Armut und vom Tode“ (1903)
„Das Buch der Bilder“ (4 Teile, 1902-1906)
„Neue Gedichte“ (1907)
„Der neuen Gedichte anderer Teil“ (1908)
„Requiem“ (1908)
„Das Marien-Leben“ (1912)
„Duineser Elegien“ (1912-1922)
„Die Sonette an Orpheus“ (1923)