Райчо Каролев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Райчо Каролев
български просветен деец
Роден: 27 февруари* 1846
Габрово, Османска империя
Починал: 22 март 1928
София, България
Народен представител в:

УС   I ОНС   II ОНС   IV ОНС   

Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов.

Той е дългогодишен директор на някои от водещите български училища. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение. Негов син е оперният певец Цветан Каролев.

Биография[редактиране | edit source]

Райчо Каролев е роден на 27 февруари (15 февруари стар стил) 1846 г. в Габрово. От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария (1867) и Духовна академия (1871). След това е учител (1871-1875) и директор (1875-1876) на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание през 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество.[1]

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген. Валериан Дерожински Райчо Каролев и Иван Колчев Калпазанов провеждат работна среща с него. Ген. Дерожински изисква българин да премине Балкана и да отнесе писмо от великия княз Николай Николаевич до ген. Гурко.

Иван Колчев Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Ген. Дерожински повежда част от Габровския отряд към вр. Шипка за демонстративна маневра, докато ген. Гурко се качи от юг на Шипка. Войната започва.

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884-1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886-1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890-1894), на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (1895-1899) и на Дирекцията на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.[1]

Райчо Каролев умира на 22 март 1928 г. в София.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Ръководство по звучната метода. 1872.
  • Уроци по българска черковна история. 1873.
  • Кратка всеобща история. Ч.I. 1881.
  • Ръководство по всеобща история. 1882. (2 части)
  • История на православната християнска черква. 1894.
  • Свещена история на Новия завет. 1894.
  • История на българската черква. 1895.
  • Свещена история на Вехтия завет. 1897.
  • Всеобща история. 1901.
  • История на Габровското училище. 1926.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово", Г.1996, стр. 618