Райчо Славков

Райчо Славков
български генерал
Битки/войни	Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	8 май 1898 г. село Хърсово, Княжество България
Дата и място на смърт	1953 г.

Райчо Боев Славков е български офицер (генерал-лейтенант), началник Щаба на войската на българската армия в периода 14 септември 1944 – 15 декември 1944 г.

Биография

Райчо Славков е роден на 8 май 1898 г. с. Хърсово, Разградско. През 1919 г. завършва на Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и зачислен във 2^-ри пехотен искърски полк. На 30 януари 1923 година е произведен в чин поручик, на 15 април 1928 в чин капитан. През 1934 година капитан Славков завършва Военната академия, а през следващата година става началник на секция в Генералния щаб. На 6 май 1935 година е произведен в чин майор, на 6 май 1939 в чин подполковник.

През 1941 година подполковник Славков е назначен за началник-щаб на 1^-ва пехотна софийска дивизия. На 3 ноември 1942 година е произведен в чин полковник.

Славков играе важна роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. Като началник-щаб на Първа пехотна дивизия, най-голямата войскова част в столицата, той успява да неутрализира дивизионния командир Иван Кефсизов и да постави дивизията на разположение на извършителите на преврата. Вечерта на 9 септември участва в делегацията при маршал Фьодор Толбухин, постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.

На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на Щаба на войската. Отстранен е от поста на 15 декември 1944 г., когато комунистите установяват по-строг контрол над армията след неуспешния опит на Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 20 декември 1944 г. е назначен за командир на 3-та армия, а на 20 юли 1945 г. преминава в запаса..

След уволнението си от армията Славков е член на Изпълнителния комитет на Народен съюз „Звено“ до неговото разпускане през 1949 година, а известно време ръководи софийската му организация.

През 1953 е обвинен за участие в събитията през септември 1923 година, арестуван, осъден на смърт и разстрелян.

Военни звания

• Подпоручик (1919)
• Поручик (30 януари 1923)
• Капитан (15 юни 1928)
• Майор (6 май 1935)
• Подполковник (6 май 1939)
• Полковник (3 октомври 1942)
• Генерал-майор (14 септември 1944)
• Генерал-лейтенант (18 ноември 1944)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 1 клас
• Царски орден „Свети Александър“ III степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военно отличие

Бележки

Цитирани източници

• Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

Източници

• Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 129
• Форуми Бойна Слава – Славков, Райчо Боев

• Портал „Военна история на България“