Раковишки манастир
| Раковишки манастир „Света Троица“ | |
 Старата църква | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Раковица |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Архиерейско наместничество | Кулско |
| Изграждане | XII век |
| Статут | действащ, паметник на културата |
| Раковишки манастир „Света Троица“ в Общомедия | |
| Защитена местност „Раковишки манастир“ | |
| |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | България |
|---|---|
| Най-близък град | Раковица, община Видин |
| Площ | 51,52 хектара |
| Създаден | 28 август 1975 |
| Уебсайт | ИАОС, Раковишки манастир |
| Раковишки манастир в Общомедия | |
Раковишкият манастир „Света Троица“ е български православен манастир.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, община Макреш, област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до Видин (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до Белоградчик (около 34 km на югоизток) – по третокласен път.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основан е през 10 – 11 век[1]. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.
До стената на старата черква почиват костите на руския офицер Николай Алексеевич Киряев, роден в Сан Петербург, загинал на 6 юли 1876 г. между селата Раковица и Влахович (сега Подгоре) в бой с турците за свободата ни
През 1848 г. в манастира е открито първото светско педагогическо училище в Северозападна България по онова време. Това направил Петраки Шишманов от гр. Враца и тогавашният игумен на манастира отец Данаил. Те събрали 32-ма синове на търговци от целия видински санджак, които след завършването си станали учители.
Манастирът става център на националноосвободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. Видинско въстание) – което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието (Димитракиева буна) от 1856 г.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.
Устройство[редактиране | редактиране на кода]
Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.
След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.
Храмов празник[редактиране | редактиране на кода]
- Храмовият празник на манастира е Петдесетница.
-
Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г. -
Паметна плоча в манастира за избухването на Въстанието в Северозападна България
Защитена местност[редактиране | редактиране на кода]
На 28 август 1975 г. манастирът и околните земи са обявени за историческо място, а на 21 август 2003 г. са прекатегоризирани в защитена местност с площ 51,52 хектара.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 – доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151
- ↑ Защитена местност „Раковишки манастир“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 4 юни 2015.
