Рак на дебелото черво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ракът на дебелото черво е вид болестно състояние, разновидност на рака. Той е най-честия рак на органите на храносмилателния тракт. Негови жертви са мъже и жени на възраст между 40 и 60 години.

80% от рака на дебелото черво се развива в сивите области на диаграмата.

Дебелото черво се намира на края на храносмилателната система и е с дължина е 1,5-2 m. Състои се от сляпо черво (caecum), възходящо ободно черво (colon ascendens), напречно ободно черво (colon transversum), низходящо ободно черво (colon descendens), сигмовидно черво (colon sigmoideum) и право черво (rectum).

Пaтогенеза[редактиране | edit source]

Най-вътрешната част на дебелото черво е лигавицата. Тя се явява преграда между съдържанието му и тъканите изграждащи червото. Ракът на дебелото черво е злокачествен тумор, който възниква в този слой. В повечето случаи се разполага в сигмовидното, сляпото или правото черво.

Ракът на дебелото черво е болест на съвременната цивилизация. Всяка в развитите страни се отбелязват все повече и повече случаи.

Причини за възникване[редактиране | edit source]

Следните фактори способстват за възникването на рак на дебелото черво:

  1. начинът на хранене  преобладаването в рациона на месни, мазни и брашнени храни, недостатъчно съдържание на продукти с растителен произход, наличие на малко баласт (несмилаеми частици) в храната.
  2. задържане на фекална материя в червата (виж сивите области на илюстрацията) поради непълно изхождане и запек;
  3. заболявания, засягащи дебелото черво като колит или полипи, рискът от развитие на рак на дебелото черво започва да се увеличава 7 години след началото на заболяването и всеки следващи 10 години се увеличава с 10%, достигайки след 25 години 30%;
  4. наследствена предразположеност.

Развитие[редактиране | edit source]

При повишено съдържание на животински мазнини и белтъци в дебелото черво се образуват някои вещества, които допринасят за образуване на тумори. Те се наричат канцерогенни вещества. При запек, непълно изхождане (когато е в седнало положение, виж дефекация) или волево задържане на позивите за дефекациите, времето на въздействие на канцерогенните вещества върху лигавицата на червата значително се увеличава, което може да изроди нормалните клетки в ракови.

Злокачественният тумор може да се образува заради дълго протичащи възпалителни заболявания на дебелото черво (като колит), а също и да се мутира от полипи (доброкачествени израстъци по лигавицата на червото).

Веднъж възникнали, раковите клетки бързо започват да се множат, туморът постепенно нараства и запълва лумена на червото. В резултат на това настъпва т. нар. непроходимост на червата. Възможни са и други усложнения, като например увличане на туморната маса от усилената перисталтика и възникване на инвагинация и пр. С нарастването си туморната маса разрушава стената на червото и може да причини кръвотечения. На по-ранните етапи, когато заболяването е най-лечимо кървенето е скрито и може да се установи само с лабораторен анализ за скрита кръв в изпражненията.

Прогресията на заболяването е неуловима и оплакванията обикновено настъпват късно.

На късните етапи на заболяването туморната маса се разпространява извън пределите на червото, прораства в стената му, чрез лимфния поток попада в регионалните, а по-късно и в отдалечените лимфни възли, чрез кръвния ток може да достигне отдалечени органи като черен дроб, бели дробове, кости, главен мозък и да образува метастатични огнища.

Опасност[редактиране | edit source]

Ако това заболяване не се лекува навреме, от рак на дебелото черво, както и от всеки друг рак, организмът загива.

Симптоми[редактиране | edit source]

В ранен етап болните от рак на дебелото черво се чувстват добре. Когато туморът достигне големи размери, биха могли да се наблюдават следните симптоми:

  • коремни болки (мъчителни, продължителни, тъпи)
  • запек
  • подуване на корема, къркорене в червата
  • появяване на кръв в изпражненията
  • лош апетит
  • бледост
  • чувство на слабост, разнебитеност
  • повишена температура
  • загуба на тегло.

Диагностика[редактиране | edit source]

Всеки тумор се лекува най-добре в начален стадий, когато има малки размери. Затова трябва редовно да се правят профилактични прегледи при лекар гастро-ентеролог и да се правят изследвания за скрита кръв в изпражненията. След 40 годишна възраст трябва да се правят профилактични прегледи веднъж на три години. Анализи за скрита кръв в изпражненията трябва да се правят ежегодно.

  1. Иригоскопия - рентгенова снимка, която се прави след бариева клизма.
  2. Ректороманоскопия - изследване, при което последните 30 см. от дебелото черво се оглеждат със специалена камера.
  3. Колоноскопия - изследване, подобно на ректороманоскопията при което се изследва участък с дължина до 1 метър.
  4. Фиброколоноскопия - най-добър метод, при който чрез апарат снабден с влакнеста оптика могат да бъдат огледани всички участъци на червото, чак до илеоцекалната клапа.

И при четирите метода по време на манипулацията може да се извърши биопсия — взема се малко парченце подозрителна тъкан, което след това се изследва хистологично.

Процедурите са практически безболезнени. Биопсията е се прилага при пациенти с полипи.

За съжаление някои болни попадат на преглед при онколог или гастро-ентеролог когато туморът има големи размери.

Лечение[редактиране | edit source]

Основните методи на лечение в традиционната медицина са оперативно премахване на тумора и на засегнатите части от червото, химиотерапия, лъчетерапия.

Каква операция ще се извърши зависи от размерите и разположението на тумора. При малки размери и подходящо разположение е възможно туморът да се отдели напълно и да се съхранят нормалните функции на дебелото черво. При големи размери и при някои разположения операцията завършва чрез създаване на изкуствено анално отвърстие разположено на предната коремна страна.

В много случаи операцията се извършва в два етапа (операция тип Хартман): отначало се премахва част от червото и временно се създава изкуствено анално отвърстие, а след няколко месеца колостомата се премахва и се възстановява нормалната функция на червото.

Прогнозата на заболяването зависи от размера на тумора, регионалните лимфни метастази, наличито на далечни метастази и своевременното му хирургично лечение. Колкото по-малки са размерите, толкова е по-голяма вероятността за пълно излекуване.

Химиотерапия[редактиране | edit source]

Неоадювантна химио-лъчетерапия при рак на право черво[редактиране | edit source]

Прилага се при местно напреднал рак и се съчетава с лъчетерапия 50-54 Грей: 5-Флуороурацил и Левковорин.[1]

Адювантна химиотерапия[редактиране | edit source]

Прилага се след хирургическо лечение на локално напреднал рак. Препоръчва се предварително хистологично изследване на тумора за маркера K-ras (произнася се кей-рас). Използват се: Левковорин, 5-Флуороурацил, Оксалиплатин, Капецитабин.

  • Първа линия химиотерапия

Прилага се при рак с далечни разсейки. Прилагат се следните препарати: Оксалиплатин, Левковорин, 5-Флуороурацил, Иринотекан, Капецитабин.

  • Втора линия химиотерапия

Използват се: Панитумумаб, Цетуксимаб,Ириноте­кан, Митомицин С, 5-Флуороурацил.

Нетрадиционни методи[редактиране | edit source]

Все повече хора се обръщат към нетрадиционната медицина поради негативните странични ефекти на традиционните методи -- химиотерапията и лъчетерапицята разрушават здравите клетки, създават токсична среда в организма и намаляват имунитета. Множество билки имат доказан антираков ефект, други се използват за имунна терапия (засилване на съпротивителните сили на организма). В много от световните клиники за лекуване на рак се прилагат цялостни оздравителни програми, включващи психотерапевтика (работа с положителни утвърждения, формули и т.н.), оздравителна диета без месо и животински мазнини, слънцелечение и т.н. Такава цялостна програма е например методът на Хулда Кларк.

Профилактика[редактиране | edit source]

За профилактика на рака на дебелото черво е необходимо в рациона на човека да има повече плодове и зеленчуци, да не се допуска на запек, съдържанието на червата да се изпразва в клекнало положение и при първият позив.

Какво можем да направим?[редактиране | edit source]

Ежегодно да се дават изследвания на изпражнения за скрита кръв. Да се провеждат консултации с гастроентеролог. Веднъж на 3 години фиброколоноскопия с оглеждане на всички сегменти на дебелото черво.

Добре трябва да се помни, че появата на оплаквания е вече признак за напреднал туморен процес, което понижава ефективността от лечението. Оплакванията са свързани с честа дефекация, болки в коремната област, постепенно отслабване и трудно хранене поради липса на апетит. Изпражненията са примесени с кръв и слуз.

Най-новите медицински изследвания откриват връзка между рака на червата и седящите тоалетни.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • http://healthlink.mcw.edu/article/930605239.html
  • Welles, William, "The Hidden Crime of the Porcelain Throne" (unpublished article). Dr. Welles is a practicing Chiropractor, Nutritionist, and Kinesiologist from California.
  • Jacobs E J, White E., Constipation, laxative use, and colon cancer among middle-aged adults. Epidemiology, 1998 Jul, 9 (4): 385-91.
  • Tagart REB. The Anal Canal and Rectum: Their Varying Relationship and Its Effect on Anal Continence, Diseases of the Colon and Rectum 1966: 9, 449-452.
  • Hornibrook, F.A., The Culture of the Abdomen, (Garden City, N.Y.: Doubleday, Doran & Co., Inc., 1933), pp. 75-78
  • Aaron, H., Our Common Ailment, (New York: Dodge Publishing Co., 1938), p. 39.
  • Sikirov BA. Management of Hemorrhoids: A New Approach, Israel Journal of Medical Sciences, 1987: 23, 284-286.
  • 8. Dimmer, Christine; Martin, Brian; et al. "Squatting for the Prevention of Hemorrhoids? ", Department of Science and Technology Studies, University of Wollongong, NSW 2522, Australia, published in the Townsend Letter for Doctors & Patients, Issue No. 159, October 1996, pp. 66-70 (available online at http://www.uow.edu.au/arts/sts/bmartin/pubs/96tldp.html)
  • Sikirov BA, Etiology and pathogenesis of diverticulosis coli: a new approach, Medical Hypotheses, 1988 May;26(1):17-20.
  • Sikirov BA, Cardio-vascular events at defecation: are they unavoidable?, Medical Hypotheses, 1990 Jul;32(3):231-3.
  • Bockus, H.L., Gastro-Enterology, (Philadelphia: W.B. Saunders Co., 1944), Vol. 2, p. 469
  • Ibid., p. 144.
  • Ibid., p. 138.
  • Henry, Dr. M.M. and Swash, Dr.M., Coloproctology and the Pelvic Floor, Butterworths London, 1985, p. 145,147,301.
  • Bowles, Wallace, The Importance of Squatting for Defecation, unpublished article, January, 1992.
  • www.president.harvard.edu/history/
  • Walker AR, Segal I., Epidemiology of noninfective intestinal diseases in various ethnic groups in South Africa. Israel Journal of Medical Science, 1979 Apr;15(4):309-13. (online at PubMed.)
  • www.users.bigpond.com/billmastermind/moments53.htm
  • Montgomery Scott M , Pounder Roy E , Wakefield Andrew J, Infant mortality and the incidence of inflammatory bowel disease,The Lancet Volume 349, Number 9050 DATUM: 1997-02-15.
  • Pfenninger, John L and Zainea, George G., Common Anorectal Conditions: Part I. Symptoms and Complaints, American Family Physician, 2001;63:2391-8
  • King, John E.(Editor in Chief), Mayo Clinic on Digestive Health, Mayo Clinic, Rochester, MN, 2000, p.128
  • Rad, Saeed, "Impact of Ethnic Habits on Defecographic Measurements", Archives of Iranian Medicine, Vol 5, No. 2, April 2002, p.115-117.
  • Russell JGB. Moulding of the pelvic outlet. J Obstet Gynaec Brit Cwlth 1969;76:817-20 (cited at http://home1.gte.net/gastaldo/part2ftc.html)
  • http://web.uct.ac.za/depts/git/ibd/history.htm
  • Historical Perspectives in Surgery, Medscape Surgery 4(1), 2002, "Famous Patients, Famous Operations, 2002 - Part 2: The Case of a Royal Pain in the Abdomen"
  • http://www.pajournalcme.com/pajournal/cme/pa208a.htm

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Лечение на рак на дебелото черво, http://himioterapia-varna.com/lechenie.html