Ралица Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ралица Димитрова
български режисьор кинодокументалист
Родена
7 юни 1962 г. (61 г.)

Учила вНационален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Семейство
СъпругПламен Герасимов

Уебсайт

Ралица Илчева Димитрова е български режисьор документалист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София на 7 юни 1962 г. Завършва ВГИК със специалност кинорежисура. Член на Съюза на българските филмови дейци.

Работила е като асистент режисьор в СИФ „Бояна“, режисьор в Студия за документални и научнопопулярни филми „Време“, режисьор в Българската национална телевизия. Автор и режисьор е на над 100 документални и научнопопулярни филма, детски и музикални телевизионни предавания.[1][2]

Има награди на фестивали в България, Русия, Германия, Полша, Италия, Франция, Япония, Португалия, Литва, Армения, САЩ, Испания, Косово, Гърция и др. Получава и наградата на Българската филмова академия като най-добър режисьор за документалния филм „Който тръгнал е сам...“ през 2014 г.[1]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

  • Балада за Галилей – 26 мин., 2020[1]
  • Женски светове – 30 мин., 2020
  • Какъв цвят има този свят – 56 мин., 2019
  • Двата слона и тревата – 80 мин., 2018
  • Сага за попилените възможности – 60 мин., 2018
  • Сантиментална история – 55 мин., 2017
  • Чудо – 30 мин., 2017
  • Вяра за Иван, Хасан и другите – 30 мин., 2016
  • Яйцето – 30 мин., 2016
  • Ветерани/Майстори – 27 мин., 2016
  • Пътят на буквите – 84 мин., 2015
  • Димитър Шишманов. За размишление – 60 мин., 2014
  • Детска академия – 27 мин., 2014
  • Щастлив съм – 27 мин., 2014
  • Аз съм домашен ученик – 50 мин., 2013
  • Който тръгнал е сам… – 72 мин., 2012
  • Нашата стока е най-голямата реклама! – 47 мин., 2011
  • Кокиче в блатото – 30 мин., 2010
  • Българското позорище – 52 мин., 2009
  • В търсене на изгубените звуци – 45 мин., 2009
  • Омбудсманът за твоите права – 27 мин., 2009
  • Спомени в бяло – 30 мин., 2009
  • Трима мъже край водата – 48 мин., 2008
  • Българинът от Шао Лин – 2х27 мин., 2007
  • Кръстопътни времена – 50-серийна документална поредица за БНТ (2007-2009)
  • Махалата – 30 мин., 2004
  • Островът на цар Самуил – 54 мин., 2003
  • Игра на топчета – 25 мин., 2001
  • Автопортрет като млад – 47 мин., 2000
  • Един ден от суетния живот – 27 мин., 1998
  • Забравена земя – 40 мин., 1995
  • Сянка на жена – 25 мин., 1994
  • Отвъд реката – 26 мин., 1993
  • Колежът – 36 мин., 1992
  • Греховна магия – 22 мин., 1991
  • Пропагандата – 20 мин., 1991
  • Поколението. Памет за Цветан Стоянов – 47 мин., 1990
  • Филипополис – 59 мин., 1989
  • Полифония – 30 мин., 1988
  • Бар „Иконостас“ – 18 мин., 1988
  • Яйлата – градът на мъртвите – 15 мин., 1987
  • Това, което винаги сте искали да знаете за Комсомола – 15 мин., 1987
  • Помниш ли... – 18 мин., 1987
  • Златното ключе – 10 мин., 1986
  • Професия – висшист – 10 мин., 1986
  • Уравнение с всички неизвестни – 18 мин., 1986
  • Спомен за една мечта – 10 мин., 1985
  • Арена – 10 мин., 1984
  • Където вечността цари – 8 мин., 1983
  • Докосване – 7 мин., 1980

Като сценарист[редактиране | редактиране на кода]

  • Аз съм домашен ученик (2013)
  • Който тръгнал е сам... (2012)
  • Кокиче в блатото (2010)
  • Трима мъже край водата (2009)
  • Игра на топчета (2001)
  • Автопортрет като млад (2000)
  • Един ден от суетния живот (1998)
  • Сянка на жена (1994)
  • Отвъд реката (1993)
  • Забравена земя (1995)
  • Това, което винаги сме знаели за Комсомола (1987)

Избрани телевизионни филми и предавания[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бягащи мигове“, магазинно предаване за култура[1]
  • „Векът на България“ (90 десетминутни документални филма за историята на България през 20. век)
  • „Чипике“ (10-сериен късометражен игрален детски филм за „Лека нощ, деца“, БНТ)
  • „Блус общество“ (поредица за история и съвременност на блуса)
  • „Между нас да си остане“ (5 късометражни игрални детски филма за „Лека нощ, деца“, БНТ)
  • „Радостна мистерия“ (5 късометражни игрални детски филма за „Лека нощ, деца“, БНТ)
  • 50 документални филма за легендарни български фолклорни изпълнители „Пей ми песен...“
  • музикални филми (джаз, фолклорна и класическа музика)
  • 30 документални филма за етническите взаимоотношения в България за поредицата „Заедно“
  • документалната поредица „Кръстопътни времена“ – 50 десетминутни филма (с подкрепата на ИА „НФЦ“)
  • над 100 десетминутни документални филма за поредицата „Малки истории“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г „Ралица Димитрова“, сайт на „Б Плюс Филм“ ЕООД.
  2. „Ралица Димитрова – режисьор“, Cinefish.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]