Рали Дакар 1984

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рали Париж-Алжир-Дакар 1984
Старт1 януари 1984
Град Париж
Финал20 януари 1984
Град Дакар
Етапи18
Дължина общо12000 км
Дължина сп. отсечки5882 км
ДържавиФранция, Алжир, Нигер,
Горна Волта, Кот д'Ивоар,
Сиера Леоне, Гвинея, Сенегал
Участници коли256
Участници мотори116
Участници камиони31
Победител коли Рене Меже
Победител мотори Гастон Райе
Победител камиони Пиер Лальо
Рали Париж-Алжир-Дакар 1984 в Общомедия

Рали Париж-Алжир-Дакар 1984[1], по-известно като Рали Париж-Дакар 1984, е шестото издание на Рали Дакар.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Стартът е на 1 януари в Париж, а финалът е на 20 януари 1984 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Нигер, Горна Волта, Кот д'Ивоар, Сиера Леоне, Гвинея и Сенегал. Участват общо 403 екипа (256 автомобила, 116 мотоциклета и 31 камиона), а до финала стигат 157 (92 автомобила, 53 мотоциклета и 12 камиона). Състезанието печелят французинът Рене Меже (автомобили), белгиецът Гастон Райе (мотоциклети) и французинът Пиер Лальо (камиони). При камионите отново е въведено отделно класиране. В маршрута няма предвиден почивен ден. Погледите отново събира Тиери дьо Монкорже - след Ролс-Ройса през 1981 този път той застава зад волана на прототип с три оси и шест колелета.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Горна Волта автомобилът на Ги Дюпар и Патрик Дестеле се преобръща извън пътя и удря група зрители, при което умира една жена.[2]

Формални проблеми на границата между Нигер и Горна Волта водят до канселирането на деветия етап. Много от състезателите са забавени на границата, докато други си изхитряват, не спират на знаците „Стоп“ и прекосяват границата без да губят ценно време. Тиери Сабен решава, че това не е честно и отменя етапа.

Етапи[редактиране | редактиране на кода]

Етап Дата Старт Финал Връзка (км) Специална отсечка (км) Общо (км)
1 1-3 януари Париж
Венсен
Сет
Алжир
Венсен
Сет
Алжир
Ел Голеа



925
0
0
0
0
2 4 януари Ел Голеа Ин Салах 203 297 500
3 5 януари Ин Салах Таманрасет 464 202 666
4 6 януари Таманрасет Иферуан 350 250 600
5 7 януари Иферуан Чифра 0 559 559
6 8 януари Чифра Дирку 0 238 238
7 9 януари Дирку Агадес 0 617 617
8 10 януари Агадес Ниамей 648 200 848
9 11 януари Ниамей Горна Волта Уагадугу 0 674 674
10 12 януари Горна Волта Уагадугу Кот д'Ивоар Буна 123 430 553
11 13 януари Кот д'Ивоар Буна Кот д'Ивоар Ямусукро 361 312 673
12 14 януари Кот д'Ивоар Ямусукро Кот д'Ивоар Туба 128 215 343
13 15 януари Кот д'Ивоар Туба Кисидугу 0 523 523
14 16 януари Кисидугу Фрийтаун 0 581 581
15 17 януари Фрийтаун Лабе 647 0 647
16 18 януари Лабе
Кедугу
Диалокото
Кедугу
Диалокото
Тамбакунда
0
0
70
221
166
0
457
17 19 януари Тамбакунда Сали Портудал 307 101 408
18 20 януари Сали Портудал
Чес
Мборо
Чес
Мборо
Дакар
0
0
0
43
25
100
168

Победители по етапи[редактиране | редактиране на кода]

Автомобили Мотори
Етап Скоростна отсечка Победител Марка Победител Марка
2 Чебаба – Ин Салах Жан-Пиер Габро
Ален Габе
Рейндж Роувър Патрик Дробек Хонда
3 Горд дьо Л'Арак – Таманрасет Пиер Лартиг
Жан-Шарл Джауи
Лада Серж Баку Ямаха
4 Таманрасет – Ин Азуа Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше Гастон Райе БМВ
5 Иферуан – Чифра Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше Серж Баку Ямаха
6 Чифра – Дирку Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше Гастон Райе БМВ
7 Дирку – Агадес Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше Убер Ориол БМВ
8 Тауа – Талчот Рене Меже
Доминик Лемойн
Порше Убер Ориол БМВ
9 Ниамей – Уагадугу анулиран
10 Уагадугу – Кампи Андре Троса
Ерик Бриаван
Лада Убер Ориол БМВ
11 Агнибилекру – Ямусукро Ги Колсул
Ален Лопес
Опел Убер Ориол БМВ
12 Ямусукро – Сегела Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше Убер Ориол БМВ
Сегела – Туба Ги Колсул
Ален Лопес
Опел Убер Ориол БМВ
13 Туба – Кисидугу Рене Меже
Доминик Лемойн
Порше Убер Ориол БМВ
Туба – Кисидугу Рене Меже
Доминик Лемойн
Порше Серж Баку Ямаха
14 Кисидугу – Фрийтаун Патрик Занироли
Жан да Силва
Рейндж Роувър Серж Баку Ямаха
16 Лабе – Кедугу Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше Серж Баку Ямаха
Кедугу – Диалакото Ги Колсул
Ален Лопес
Опел Гастон Райе БМВ
17 Кисидугу – Фрийтаун Марк Лаказе
Пиер Буил
Ситроен Убер Ориол БМВ
18 Сали Портудал – Чес Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше Убер Ориол БМВ
Чес – Мборо Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше Патрик Дробек Хонда
Мборо – Дакар Роланд Кусмаул
Ерих Лернер
Порше Мирек Кубичек КТМ

Крайно класиране[редактиране | редактиране на кода]

Автомобили
Място Състезател Марка
1 Рене Меже
Доминик Лемойн
Порше
2 Патрик Занироли
Жан да Силва
Рейндж Роувър
3 Андрю Коуън
Джоута Сайър
Мицубиши
4 Ги Колсул
Ален Лопес
Опел
5 Клод Марьо
Бернар Марьо
Рено
6 Джаки Икс
Клод Брасьор
Порше
7 Убер Рижал
Патрик Фуртик
Мицубиши
8 Марк Лаказ
Пиер Буил
Ситроен
9 Жерар Плансон
Фредерик Плансон
Мерцедес
10 Пиер Фужерус
Анри Браке
Тойота
Мотори
Място Състезател Марка
1 Гастон Райе БМВ
2 Убер Ориол БМВ
3 Филип Васар Хонда
4 Сирил Невьо Хонда
5 Реймон Лоазо БМВ
6 Жан-Клод Оливие Ямаха
7 Андреа Балестриери Хонда
8 Ален Спира Хонда
9 Серж Баку Ямаха
10 Мишел Жюиле Хонда
Камиони
Място Състезател Марка
1 Пиер Лальо
Даниел Дюрс
Патрик Вентюрини
Мерцедес
2 Паоло Бонера
Валерио Граси
Паоло Траваля
Мерцедес
3 Анри Габриел
Ален Воалеро
Адолф Дийрл
МАН
4 Джанкарло Арканьоли
Егициано Пиерсантини
Ецио Ничели
Астра
5 Луц Бернау
Едмон Бартман
Фредерик Браун
Мерцедес
6 Тиери Ревершон
Екехард Кийфер
Ролф Хубер
МАН
7 Среж Лакур
марио Цимерман
Жилбер Версино
МАН
8 Карлос дел Вал
Елена Емандес
Пегасо
9 Етиен Мартинес
Бернар Ланглоа
Жон-Франсоа Шамбон
Мерцедес
10 Бьорнер
Хен
Мерцедес

Източници[редактиране | редактиране на кода]