Ралф Дарендорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ралф Дарендорф
германско-британски политик
Ралф Дарендорф 
Роден: 1 май 1929 г.(1929-05-01)
Хамбург, Германия
Починал: 17 юни 2009 г. (на 80 г.)
Кьолн, Германия

Ралф Густав Дарендорф, барон Дарендорф (на немски: Ralf Gustav Dahrendorf, Baron Dahrendorf KBE), е германски и британски професор по социология, политик и публицист. Член на Британската академия и Националната академия на науките на САЩ, както и чуждестранен член на Руската академия на науките.

Той е бил председател на Немското дружество по социология, депутат и държавен секратар в германския Бундестаг (парламент), член на горната камара на лордовете на Британския парламент, член на Европейската комисия, дългогодишен директор на Лондонското училище по икономика и политика, един от създателите на университета в град Констанц (Германия).

Носител е на много награди, като последната е „Принцът на Астурия“ за 2007 година в областта на социалните науки.

Биография[редактиране | edit source]

Ралф Дарендорф е роден в семейството на народния представител от Социалдемократическата партия Густав и неговата съпруга Лина Дерендорф. Между 1947 и 1952 г. следва философия и класическа фиология в университета в Хамбург и в Лондонското училище по икономика и политически науки (ЛУИП). През 1952 г. защитава докторска степен с работата „Понятието справедливост в мислите на Карл Маркс, а през 1957 г. - докторска степен по социология при ЛУИП и хабилитация на тема „Социални класи и класовата борба в индустриалното общество“ при университета в Заарбрюкен. Между 1958 и 1966 г. преподава като професор по социология в университети в Хамбург, Тюбинген, Констанц, както и в САЩ.

Още след края на Втората световна война Дарендорф започва своята политическа дейност с членството си в бащината Германска социалдемократическа партия (СДП). Въпреки това той става известен като един от най-значимите съвременни представители на либерализма. През 1967 г. той напуска окончателно СДП и става член на немската либералната партия (ФДП). Заедно с тогавашия председател на либералите Карл-Херман Флах Дарендорф става основоположник на преорганизирането на партията и преработането на устава на нейния устав. Голяма популярност му донасят и публичните диспути с членове на движението „68-те“. През 1968 г. Дерендорф става народен представител в парламента на провинция Баден-Вюртемберг, а през 1969 г. става депутат в Бундестага, където е избран за държавен секретар във Външното министерство на правителството на Вили Бранд. През следващата 1970 г. той напуска тези постове и се отправя към Брюксел, където е назначен за европейски комисар в областта „Международни отношения и търговия“. От 1973 до 1974 г. е комисар в областта „Изследователска дейност, наука и образование“.

През 1974 година се завръща към образованието и поема като ректор Лондонското училище по икономика и политически науки, което води до 1984 г. Меджу 1984 и 1987 г. е просефор по социология при университета в Констанц и Russell Sage Foundation в Ню Йорк. Между 1987 и 1997 г. Дарендорф е ректор на St. Antony's College и заместник ректор на Оксфордския университет.

Паралелно с дейността си във Великобритания Ралф Дарендорф е също така активен и в Германия. Той е съветник на „Бадише Цайтунг“ (немски „Badische Zeitung“) и като член на немската либерална партия е между 1982 и 1897 година председател на либералната фондация „Фридрих Науман“. През 1988 г. получава наградата Зигмунд Фройд за научна проза.

Ралф Дарендорф става през 1988 г. британски поданик и член на британската либерална партия (Либерални демократи). За своите заслуги Дарендорф получава титлата сър, а през 1993 г. е издигнат в барон на Clare Market in the City of Westminste и става член на House of Lords (горната камара) на английския парламент.

От 2005 г. е професор е научноизследователски център за социални науки в Берлин.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

  • Големият орден за особени заслуги на Федерална република Германия
  • Рицар-командор на Ордена на Британската империя (KBE)
  • Knight Grand Cross Order of Merit от Италия
  • награда Agnelli
  • награда Toynbee
  • награда Theodor-Heuss
  • медал „Гьоте“
  • награда Garrigues Walker
  • Принцът на Астурия“ за 2007 година в областта на социалните науки
  • почетни докторски степени от университети от 12 държави, между които е и Нов български университет.

Библиография[редактиране | edit source]

Български

  • Ралф Дарендорф, Международните човешки права – риторика или реалност?, в сб. "В градината с розите. Лекции и слова 1 (1996-2003)", НБУ [1]
  • Размисли върху революцията в Европа. изд. Център за изследване на демокрацията, 1992
  • Модерният социален конфликт. Есе за политиката и свободата. изд. Златорогъ, 1998
  • След 1989. Морал, революция и гражданско общество. изд. Дружество "Гражданин", 2000

Чужди

  • Class and class conflict in industrial society. Stanford Univ. Press, Stanford 1973
  • Die angewandte Aufklärung: Gesellschaft u. Soziologie in Amerika. Piper, München 1962
  • Homo Sociologicus: ein Versuch zur Geschichte, Bedeutung und Kritik der Kategorie der sozialen Rolle. Westdeutscher Verlag, Köln/Opladen 1965
  • Gesellschaft und Demokratie in Deutschland. Piper, München 1965
  • Konflikt und Freiheit: auf dem Weg zur Dienstklassengesellschaft. Piper, München 1972, ISBN 3-492-01782-7
  • Pfade aus Utopia: Arbeiten zur Theorie und Methode der Soziologie. Piper, München 1974, ISBN 3-492-00401-6
  • Lebenschancen: Anläufe zur sozialen und politischen Theorie. Suhrkamp-Taschenbuch, Frankfurt a.M. 1979, ISBN 3-518-37059-6
  • Die neue Freiheit: Überleben und Gerechtigkeit in einer veränderten Welt. Suhrkamp, Frankfurt a.M. 1980, ISBN 3-518-37123-1
  • Die Chancen der Krise: über die Zukunft des Liberalismus. DVA, Stuttgart 1983, ISBN 3-421-06148-3
  • Fragmente eines neuen Liberalismus. DVA, Stuttgart 1987, ISBN 3-421-06361-3
  • Der moderne soziale Konflikt: Essay zur Politik der Freiheit. DVA, Stuttgart 1992, ISBN 3-421-06539-X
  • Die Zukunft des Wohlfahrtsstaats. Verl. Neue Kritik, Frankfurt a.M. 1996
  • Liberale und andere: Portraits. DVA, Stuttgart 1994, ISBN 3-421-06669-8
  • Liberal und unabhängig: Gerd Bucerius und seine Zeit. Beck, München 2000, ISBN 3-406-46474-2
  • Über Grenzen: Lebenserinnerungen. Beck, München 2002, ISBN 3-406-49338-6
  • Auf der Suche nach einer neuen Ordnung: Vorlesungen zur Politik der Freiheit im 21. Jahrhundert. Beck, München 2003, ISBN 3-406-50540-6
  • Der Wiederbeginn der Geschichte: vom Fall der Mauer zum Krieg im Irak; Reden und Aufsätze. Beck, München 2004, ISBN 3-406-51879-6

Източници[редактиране | edit source]

  1. books.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]