Ралф Ротман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ралф Ротман
(Ralf Rothmann)
Rothmann(c)Je.Bauer.jpg
Ралф Ротман през 2006 г.
Роден: 10 май 1953 г.
(на 61 г.)
Шлезвиг (град), Германия

Ралф Ротман (на немски: Ralf Rothmann) е немски поет, белетрист и драматург, роден в град Шлезвиг.

Живот[редактиране | edit source]

Ротман израства в Оберхаузен, Рурската област. След като изучава зидарство, прави опити в различни професии: става шофьор на такси, печатар, санитар, готвач.

Творби[редактиране | edit source]

Катедралата в Шлезвиг

Първата стихосбирка на Ралф Ротман "Драскотини" [1] (1984) излиза под редакторското ръководство на поета Кристоф Мекел и го изявява като творец с ярък и самобитен талант. Темите на тези стихове — житейски ситуации в дребнобуржоазна или пролетарска среда, приглушени бунтове, опити за бягство и самота — стават основа и на много от по-късните романи на Ротман. В следващите години той публикува стихосбирката "Молитва сред развалини" (2000), която го утвърждава като поет с деликатни художествени сетива и дълбока социална чувствителност, подхранена от спомените за детството.

Писателят се установява да живее в Берлин.

Признание[редактиране | edit source]

Творчеството на Ралф Ротман е отличено със значими литературни награди, между които "Херман Ленц" (2001), "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (2004), "Хайнрих Бьол" на град Кьолн (2005) и "Макс Фриш" на град Цюрих (2006).

Библиография[редактиране | edit source]

„Мляко и въглища“ (2000)
  • Kratzer und andere Gedichte, стихотворения, 1984
  • Messers Schneide, новела, 1986
  • Der Windfisch, новела, 1988
  • Stier, роман, 1991
  • Wäldernacht, роман, 1994
  • Berlin Blues, драма, 1997
  • Flieh, mein Freund!, роман, 1998
  • Milch und Kohle, роман, 2000
  • Gebet in Ruinen, стихотворения, 2000
  • Ein Winter unter Hirschen, разкази, 2001
  • Hitze, роман, 2003
  • Junges Licht, роман, 2004
  • Rehe am Meer, разкази, 2006
  • Vollkommene Stille, реч при удостояването с наградата "Макс Фриш", 2006
  • Feuer brennt nicht, роман, 2009
  • Shakespeares Hühner, разкази, 2012
  • Sterne tief unten, 2013

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Утрешните мъже" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]