Рамазан байрам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Основно задължение на всеки мюсюлманин е да пости един месец в годината. Това се извършва през деветия месец Рамадан според мюсюлманския календар и почти съвпада с християнските коледни пости между ноември и декември. Указания за този пост са дадени в Корана, Сура 2: „...стремете се към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при пукването на зората белия от черния конец! После довършете говеенето до нощта...” Постът „оруч” според някои изследователи на исляма, се е явил по чисто стопански съображения. В арабския свят земеделските работници не са могли да работят по нивите през деня заради палещите лъчи на слънцето, а се трудели нощно време, когато са се хранели. При това при арабите се случвало в периода между старата и новата реколта. Затова мюсюлманите през деня гладуват, а през нощта до зазоряване ядат, без да пият алкохол, да пушат цигари, понякога дори не взимат медикаменти. При Мохамед гладуването получило определено време – месец Рамадан, един свещен месец за древните араби, но и също така месец на Откровението, получено на 27-ми в „Нощта на съдбата”, през която Коранът бил разкрит свише. За да може човек да се възползва от благословиите, свързани с тази нощ, препоръчва се през последните десет дни от този месец „да се отдръпне от светския живот”, за да се отдаде на молитви и размисъл. Използвайки този пост, ислямските духовници ги украсили с молитви и ритуали. Самия празник Рамазан байрам се празнува непосредствено след свършването на тридесетдневния пост (оруч) и се приема като голяма милост от вярващите и благочестиви мюсюлмани, които реално са гладували. Смята се, че по това време на постите те водят ожесточена борба със злото и успяват да победят, затова има право на тържествено празнуване на Рамазан байрам. Тогава освен пищното угощение, всички по-млади искат прошка от възрастните. Сред турското население у нас по време на постенето за Рамазан байрам мъже пеят манита (четиристишия, които обикновено са римувани в първия, втория и четвъртия стих). Тези мъже с тъпан събуждат вярващите мюсюлмани за закуска преди зазоряване и пред домовете на отделните семейства изказват най-различни благопожелания. Събуждането с тъпан и манита се повтаря всяка ранна утрин в продължение на 30 дни. А в първия ден на Байрама посещават всичките семейства, за да си получат съответното възнаграждение. В паметта на вече доста възрастни мъже от турското население са съхранени текстове и мелодии на манита. Преди Рамазана турското население от Кържалийски регион пази пълна възбрана от хранене, вода и пушене от изгрев слънце до залез. Въздържат се и от полови връзки. Времето за хранене се известява чрез биене на тъпан от един или двама мъже, които спират пред някои къщи и произнасят молитви или пеят манита. След едномесечен пост правят разговяване в първия ден на месец шаввал, който отговаря на месец януари. Кючук байрамът или Рамазан продължава три дни. Същинският празник се подготвя два дни по-рано. Пекат се катми и се раздават. Наричат ги още чурек гюн или арфа. Раздават се също и мекици. В този ден децата обхождат къщите и ги даряват с мекици и бонбони. Първият ден на Рамазана наричат Аслъ бойрам. Той започва сутринта с рамазанска молитва в джамията. Непосредствено след службата започват поздравленията (байрамлашмак) на по-младите към по-възрастните мъже, които застават подредени в двора на джамията. Присъстващите раздават бонбони на момчетата, които са там. Младите мъже целуват ръка на възрастните с познатия източен маниер – докосват челото и брадата като поздравяват: „Байрамамън мубарек ослу”, което означава „Благословен празник на разговяването”. Възрастните отговарят:”Чокяша” – „много да живееш”. След поздравленията и благословиите всички се прибират у дома и започват празничното угощение. Придирчивите и сръчни домакини са приготвили капама – месо със зеленчуци, баница и баклава. Това угощение е за изкупление и опрощаване на греховете, сторени волно или неволно. Дават от баницата и баклавите и на съседите си българи. Всички дават милостиня – закат, която е натурален десятък с благотворителен характер. Момичетата играят в махалите и пеят мани, а младите мъже играят буйни хора. Понякога показват и пехливанлък. При казълбашите празникът Рамазан Байрам няма определена дата; той всяка година се измества с десет дни, тъй като се спазва арабския лунен календар, и продължава три дни. Самите алиани разказват, че този празник не е техен, а чисто турски и им бил наложен с доста голяма жестокост от властващите. Онези, които не признават и не празнуват Рамазан байрам, били напълно изтребени след жестоки изтезания. През целия месец преди празника ергените се учат да пеят мани и да бият тъпан, обхождат къщите и с песни си поръчват баница за следващия ден: Сам си опънах тъпана Обиколих махалата и дойдох, мила бульо, дойдох да поръчам баница... Къщата, в която е поръчана баницата, изпълнява поръчката. Стопанката приготвя няколко баници – зависи колко ще бъдат гостите ергени – и вечерта, когато пристигнат, им дава баница, която те слагат в специален съд. После се събират на едно място и я изяждат. Така всяка вечер ядат поръчвана в различни семейства баница. Един ден преди празника Байрам Арифеси – първият ден от Рамазан байрама – всяка домакиня приготвя малки питки, прилични на кифли, наречени байрам коладжъ, и мекици – пексимети и ги разнася на роднини, като дава във всеки дом по една питка и един пексимет. Сутринта на празника мъжете отиват в джамата за празнична молитва. След молитвата се прибират у дома и целуват ръка на по-възрастните, като им честитят празника. На децата дават бонбони и пари. Семейните членове на джема, облечени празнично, отиват да честитят на бабата, като носят малко шише ракия – двеста грама. В деня на празника дувалджията, придружен от байрактар, обхожда цялото селище. Посетените стопани им дават пари. Ако в дома има годеница или млада булка, окачват на байрака пешкир, благодарствен дар, че са удостоени с това посещение. Дувалджията и байрактарят правят поръчка за обяд в дадено семейство, предварително избрано. Семейството се приготвя, събират се момите и ергените. След като се наобядват, те започват да напяват мани, после отиват на мегдана, където невестите и момите играят и пеят, а възрастните моми и ергените обикалят селището, като наблюдават. След това момите и ергените обикалят селището, като тръгват в противоположни посоки, но се срещат по улиците, преграждат си пътя или вършат други весели закачки. Интересно е, че на Рамазан байрам момите си избират дружка (кардаш), а момчетата – приятел (билизер) и предупреждават родителите си. Момичетата се събират в една къща, където сами приготвят яденето, после канят момите и ергените. Някои играят алай, след това вечерят и момите, станали дружки, спят заедно и нататък вече са заедно. Майките и момчетата, избрали си билизер, им месят по една специална пита, завиват я в нарочно приготвен пешкир и разменят питите помежду си. От този ден те вече са побратими.