Рангел Вълчанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рангел Вълчанов
Rangel-Valchanov-20120622.jpg
Роден
Починал
30 септември 2013 г. (на 84 години)
Брачни партньори Саша Крушарска (1959-1961), Яна Пипкова[1]
Деца Анa Вълчанова
Страница в IMDb

Рангел Петров Вълчанов е български режисьор, роден в Кривина, Софийско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършил е театрална режисура при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1953). Работи в СИФ „Бояна“ от 1952 като асистент-режисьор и режисьор. Член е на Европейската филмова академия и народен артист. Широко известни са „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“ с оригиналността на художественното му мислене. От 1970 до 1972 г. работи в Чехословакия, където заснема „Лице под маска“ и „Шанс“. После отново в България продължава да изненадва с нестандартните си решения в „Следователят и гората“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“. През юли 2006 г. започва дългоочакваното продължение на филма „А сега накъде?“ - 20 години по-късно със заглавие „А днес накъде?“. На сцената отново се събират актьорите Албена Ставрева, Ани Вълчанова, Генади Николов, Георги Енчев, Георги Стайков, Димитър Горанов, Елена Арсова, Илиана Китанова, Константин Трендафилов, Красимира Демирева, Мариана Миланова, Михаил Билалов, Николай Ишков, Николай Урумов, Огнян Купенов, Петър Попйорданов, Робин Кафалиев, Светозар Кокаланов, Стефка Йорданова, Теодор Елмазов, Теодора Бойнова и Цветана Мирчева.

Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките.[2]

Рангел Вълчанов умира на 30 септември 2013 година.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

  • "На малкия остров" (1958) - втора награда за режисура на кинофестивала в Прага и почетен диплом в Мелбърн.
  • "Слънцето и сянката" (1962) - отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан.
  • "Инспекторът и нощта" - (1963)
  • "Вълчицата" - (1965)
  • "Пътешествие между два бряга" - (1967)
  • "Езоп" - (1970)
  • "Лице под маска" - (1970)
  • "Шанс" - (1972)
  • "Бягство в Ропотамо" - (1973)
  • "Следователят и гората" - (1976)
  • "С любов и нежност" - (1978)
  • "Лачените обувки на незнайния воин" (1979)
  • "Последни желания" (1983) - със Стефан Мавродиев — Жеко, Диана Софрониева — Денка, Антония Жекова — Мара, Димитър Тодоров — Бай Мито, Георги Мамалев — Капитан Мортимър, Росен Райков — Йозефчо, Любомир Узунов — Император Франц Йозеф, Емил Джуров — Крал Мануел Португалски, Алеко Минчев — Цар Фердинанд, Вера Делчева — Мадам дьо Бурбон
  • "За къде пътувате?" (1986) - със Стоян Алексиев, Георги Калоянчев, Катерина Евро
  • "А сега накъде?" (1989) - с Албена Ставрева, Ани Вълчанова, Георги Стайков, Петър Попйорданов
  • "Немирната птица любов" (1990)
  • "Фатална нежност" - (1993)
  • "Изстрели в Храма на Удоволствията" - (2003, документален)
  • "А днес накъде?" - (2006)

Като сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Р. Вълчанов дава автографи на представянето на книгите си в Дом на киното, 22 юни 2012
  • "Вълчицата" - (1965)
  • "Пътешествие между два бряга" - (1967)
  • "Лачените обувки на незнайния воин" - (1979)
  • "Последни желания" с Миряна Башева - (1983)
  • "За къде пътувате" - (1986)
  • "А сега накъде?" - (1989)
  • "Немирната птица любов" (1990)
  • "Фатална нежност" - (1993)

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

  • "Утро над родината"(1951)
  • "Тревога (филм)" (1951)
  • "Песен за човека"(1954)
  • "Екипажът на „Надежда“(1956)
  • "Две победи"(1956)
  • "Димитровградци"(1956)
  • "Точка първа"(1956)
  • "Слънцето и сянката"(1962)
  • "Невероятна история"(1964)
  • "Езоп"(1970)
  • "Лачените обувки на незнайния воин" (1979)
  • "Рапсодия в бяло" (2002)
  • "Откраднати очи" (2005)
  • "Раци" (2009)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Рангел Вълчанов. „Всички ще умрем, а сега наздраве“. Пловдив, Жанет-45, 2010.
  • Рангел Вълчанов. „Ура! Най-после и онемях!“. Пловдив, Жанет-45, 2012.
  • Рангел Вълчанов. „Хем съм сам, хем няма никой“. София: Сиела, 2013. ISBN 978-954-28-1287-6 [5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Рангел Вълчанов в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
  1. Музите, които вдъхновяваха Рангел Вълчанов. // 24chasa.bg. 24 часа, 05.10.2013. Посетен на 2015-03-01.
  2. Рангел Вълчанов и Пламен Карталов са избрани за академици. // mediapool.bg. Mediapool, 2012. Посетен на 2012-10-09.
  3. Указ № 12 от 22 януари 1999 г.
  4. Указ № 307 Обн. ДВ. бр.98 от 14 ноември 2008 г.
  5. За „Хем съм сам, хем няма никой“ на сайта на издателство „Сиела“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]