Рап

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рапър)
Направо към: навигация, търсене

Рапът може да се създаде с или без ритъмен съпровод. Като стилов елемент, той е комбинация на реч, проза, поезия и песен. Произходът му може да се търси в африканската, карибската и американската музика.

Рапът на днешния Хип-Хоп се създава като се използват сложен ритъм, интригуваща поетична форма и изобретателна игра с думи. Едновременно с използването на елементи характерни за традиционната поезия, рап лириката засяга и живота на улицата, където се е зародил Хип-Хопа. Въпреки че рапът се е превърнал в международен феномен, някои тенденции в него, касаещи раса, социална прослойка и пол, остават в средите на рапърите и техните почитатели.

История[редактиране | edit source]

Възникнал в средата на 70-те години в негърските гета в САЩ и по-точно в затворите, където чернокожите затворници използвали кодирани фрази под формата на рими, за да комуникират без да бъдат разбирани от надзирателите. Този начин на общуване е използван главно с цел закупуване на забранени стоки, към които се причисляват не само наркотиците. Новият начин на общуване е обогатяван впоследствие от ритъм (beat) правен с уста. От там рапът набира популярност и впоследствие бива създадена цяла хип-хоп култура, включваща брейк денс, графити и диджеинг. Рапът е и на улицата, не само по затворите. Из крайните квартали на Ню Йорк, където цари беднотия и мизерия, из негърските гета. Така наречената „смъкната мода“ е възникнала точно тогава. Семействата са крайно бедни и дрехите, които са използвали големите им деца са оставяли за по-малките, така в днешно време възниква тази популярна мода, която преди години е била израз на беднотия. Представители на рапа са Tupac, Outlawz, N.W.A, Notorious B.I.G, 50 Cent, Eminem, Dr.Dre, Yaki Kadafi, DAS efx, Wu-tang clan, Snoop Dogg, Nas, Mobb Deep, Warren G, Nate Dogg, Coolio, Rakim, Big L Macklemore, Rick Ross, Lil' Jon, Pusha T, Kid Cudi, Kanye West, Fat Joe, Lil Wayne, Wiz Khalifa, DMX, Chamillionaire, Jay-Z, ,T-Pain. Корените на хип хопа са в Западно-Африканската и Африкано-Американската музика, както и популярното през 70-те "dance hall reggae". Трябва да се има в предвид приноса на африканската култура в лицето на The Last Poets, Jalal Mansur Nuriddin, и Gil Scott-Heron, чийто джазови и поетични творби разкриват културата през 60-те години на ХХ век. Също така е имало и устни традиций, които са оказвали влияние върху корените на културата. Old School Hip Hop (Ранните години на 70 - 1986) Old school хип хопа е първият тип хип хоп, който произлиза от квартални партита през 70-те и 80-те. Започва през 70-те в Ню Йорк с настъпването на ди-джейнга в лицето на DJ Kool Herc и Grandmaster Flash. Това довежда до промяната на звученото в по-танцувално. Ерата на old school-а завършва и започва "златния век" с появата на Run D.M.C. и техния албум Raising Hell през 1986. Произход В началото на 70-те много "черни" радио станции започват да пускат диско музика. Появява се вълна от недоволствие, срещу тази стъпка, от страна на много Африко-Американски общества. Хип хопът се издига през 70-те от кварталните партита в Ню Йорк. На тези популярни партита се пускало предимно funk, disco и soul. Първите ди-джей на партитата постепенно осъзнали, че песента е най-танцувалната и приятна част и я разширявали, използвайки аудио миксери и плочи. По това време тази техника била популярна в Ямайка и била позната като dub music. Разпространила се чрез имиграционните общества в Ню Йорк, особено чрез "кръстника на хип хопа"- DJ Kool Herc. Използването на този метод по-късно довело до развитието на миксирането и "scratching techniques" и появата на ремиксите. Докато хип хоп общността растяла, изпълнители започнали да "говорят" (рапират) в синхрон с бийта и били известни като МС-та. Най - ранно успелите са The Herculoids, Coke La Rock и Clark Kent. Постепенно се появили групи от МС-та. Доста често, имало конфликти между бивши членове, като Afrika Bambaataa's Universal Zulu Nation (в момента международна организация). The Herculoids и други изпълнители се фокусирали върху това да станат по-известни сред аудиторията. Ранните хип хоп групи често рапирали с часове, включвайки импровизация, четири степенен бийт и припев, който да даде възможност на изпълнителя да изрази мислите си. Пример - "one, two, three, y'all, to the beat, y'all". По - късно МС-тата започнали да влагат повече импровизация и разнообразие в римите си, включвайки такива на сексуална или порнографска тематика, с цел да се отличат от другите и да забавляват публиката. Ранният рап включвал опростени лирики от Африко-Американската култура. През ранните периоди на 70-те години b-boying, по-известно като breaking, добило популярност по кварталните партита, като брейкърите (момчета или момичета) излизали пред групата и танцували в собствен стил. Стилът бил показан за пръв път пред широката публика във филма Beat Street. По въпроса кой пръв е популяризирал брейкинга може да се спори доста. Golden Age of Hip Hop (1986-1992) "Златният век" на хип хопа започнал с популяризирането на Run-D.M.C. и техния албум Raising In Hell и завършва с появата на G-Funk през 1992. Основите на периода отново са положени в Ню Йорк и в него са включени рапъри и групи, които доразвили "играта на думи" и дикцията на рапа. През този период Def Jam Recordings стават първия независим хип хоп лейбъл. Нови стилове С популяризирането на хип хопа се появили много нови стилове и подстилове. Хип хопът бил комбиниран с рок, реге, техно и други музикални стилове, актуални през този период. През 80-те години на ХХ век първата женска рап група Salt-N-Pepa се появила на сцената със сингъла "The Show Stoppa" през 1985. Rapcore Сътрудничеството на Run-D.M.C с хард-рок групата Aerosmith в песента "Walk This Way" е ранен пример за сливането на рапа и рока. Популярният клип към песента е първия рап клип пускан по MTV и е считан за класика. Съвместната песен е и първата рап песен в топ 5 на The Billboard Hot 100. През 1987 Beastie Boys с албума си "Licensed to Ill" първи завземат челната класация. Това е техния дебютен албум за Def Jam Recordings. Албумът комбинира рок и рап музика и включвал семпли на Black Sabbath и Led Zeppelin. През 1989 групата издава Paul's Boutique, в който семплите са използвани по доста интересни начини. Те показват, че семплирането е доста важна част от направата на бийта. Тази тенденция оказва влияние върху музиката и до ден днешен.De La Soul's издават "3 Feet High and Rising" през същата година. Също като Paul's Boutique албумът наблагя на семплирането и жъне големи успехи. Посланията, лекия хумор и появата на джаз-рапа са неща, които ще определят стандарта за всички следващи рап албуми. Latin Hip Hop Хип хопът винаги е имал неразделна връзка с латино-обществата в Ню Йорк Сити и скоро хип хопът се разпространил в латино средите. Първият латино ди-джей е DJ Disco Wiz. Счита се, че първият латино-албум е Disco Dreams на The Mean Machine. Лириките включват испански и английски език. Mellow Man Ace е считан за "кръстника" на латино-рапа и е първият латино изпълнител, чийто сингъл достига платинен статус - "Mentirosa". Kid Frost, Cypress Hill ("Insane in the Brain"), Gerardo ("Rico Suave") и Big Pun са изпълнители, които популяризират латино хип хопа в Америка. По-интересната част от латино-рапа включва "freestyle" музиката. Популярни изпълнители са the Cover Girls, Stevie B., Shannon, Expose, and Lisa Lisa & The Cult Jam. Еlectro Докато Run-D.M.C. полагали основите на хип хопа на източното крайбрежие, се появява една от първите електро песни-"Planet Rock" (Afrika Bambaataa). Базирана на семпъл на немската електронна група Kraftwerk (Trans-Europe Express), -"Planet Rock" стимулира не толкова известни групи от Ню Джърси и Ню Йорк да създават електронна музика. Този стил силно въздейства на техното и хаус музиката. Miami Bass Друг важен стил в хип хопа е Miami Bass популяризиран от 2 Live Crew, J.J. Fad, DJ Magic Mike, and DJ Laz. Музиката е характерна с тежки, басови бийтове и текстове със сексуална тематика. Стилът е считан като ренесансен, тъй като елементите му са били използвани в бразилска музика. Политизиране Ice-T е считан за "политически" рапър (има се впредвид, че текстовете му са с политическа тематика) заради неговия сингъл "Killers", издаден през 1984. През 1988 Public Enemy издават "It Takes a Nation of Millions to Hold Us Back", който изцяло е фокусиран върху политиката. През същата година Boogie Down Productions изкарва на пазара "By All Means Necessary", който затвърждава политическото присъствие в хип хоп музиката. Междувременно Public Enemy's Bomb Squad Production Team експериментира в нов вид семплиране, което е използвано в "It Takes A Nation Of Millions To Hold Us Back" и "Fear of a Black Planet". През същата година дуото DJ Jazzy Jeff and the Fresh Prince (Will Smith) печели първата рап Грами награда. През 1988 и 1989 изпълнители от Native Tongues Posse издават първия рап албум, фокусиран върху социални теми, като са включени джазови семпли и албумът е силно повлиян от Zulu Nation на Afrika Bambaataaa. Този проект проправя път за "The Low End Theory на A Tribe Called Quest", който е считан за най-добрия джаз-рап албум, ако не и за един от най-добрите хип хоп албуми. Modern Era (1992-1998) Gangsta rap Песента на Ice-T "6n' Da Mornin'" (1986) е един от първите световно известни West Coast hip hop сингъли и често е считан за началото на генгста рапа. През 1988, рап групата NWA издава албума Straight Outta Compton. Албума помага за популяризирането на генгста рапа като стил и следователно той става изключително популярен от 90-те години до днес. Той също повлиява на доста изпълнители, сред които Mobb Deep и Tupac Shakur. През 90-те години на ХХ век генгста рапа става популярен най-вече чрез албума на Др.Дре - The Chronic. Албумът основава стил наречен G-Funk, който се осланя на семпли от 70-те и "провлачени рими". Съвсем скоро G-Funk-а започва да доминира на Западното крайбрежие (West Coast). Въпреки че стилът на Дре е най-популярния през 90-те, изпълнителите от Ню Йорк не изчезват и остават част от индустрията. Също така през 90-те на запад творил и легендата Tupac Shakur. Той се издигнал със синглите "I Get Around" и "Keep Ya Head Up". Най-запомнящите се негови албуми от това време са "Me Against The World" и "All Eyez On Me". Трагичната му смърт, заедно с тази на Notorious BIG, възпира развитието на хип хопа за кратко и идва да покаже, че насилието няма място в хип хоп музиката. Hardcore Hip Hop През 90-те, звученето от Ню Йорк и източното крайбрежие става все по-тежко и мрачно, като това се отразява и на лириките. Изпълнители от късния период на 80-те като EPMD, Eric B и Rakim предоставят разнообразие от тежки бийтове и "тежки" текстове. Public Enemy също повлияват на по-тежкия саунд на хип хопа по това време. EPMD основават групата Def Squad, която включва Redman. Криминалните елементи също стават популярни и изпълнителите ги включват в песните си, повлияни от ранния генстга рап (Boogie Down Productions, Ice T, and Schoolly D). Докато тези ранни промени в стила само загатват за това, което следва, рапът се изменя, доста от успешното звучене на МС-та като MC Hammer, към нещо по-грубо и "неприлично". 1993 е годината на масови промени. Wu-Tang Clan издават техния дебютен албум Enter the Wu-Tang (36 Chambers). Този албум, заедно с албума на Black Moon Enta Da Stage и албума на Onyx "Bacdafucup", разпространява решителен, тъмен и жесток саунд, който оказва влияние върху групи и изпълнители като Mobb Deep и Notorious BIG и за кратко ще стане основен стил, типичен за Ню Йоркската рап сцена. Членовете на клана доминират рап средите през първата половина на 90-те с продукции като Liquid Swords и Only Built 4 Cuban Linx. Вниманието върху Ню Йорк отново бива приковано от дебютните албуми на Nas и Notorious BIG - "Illmatic" и "Ready to Die". Тези албуми стават образци за МС-тата, които искат да се доближат до това високо ниво на hardcore рапа. Членовете на Wu-Tang Clan също издават солови продукции - Raekwon (Only Built 4 Cuban Linx...), Ghostface Killah (Ironman), Method Man (Tical), GZA (Liquid Swords). Излизат и албуми на DMX, Big Pun, Jay-Z... Текстовете вече са насочени към оръжия, наркотици, секс и пари и продукциите придобиват по-лъскав облик приближавайки се към mainstream-а. Внезапната поява на Ню Йорк като водещ хип хоп център през 90-те увеличава напрежението между Изтока и Запада и водещите лейбъли от двете крайбрежия. Затова продажбите на албуми се превърщат в нещо като съревнование между отделните изпълнители, като враждата се засилва след стрелбата срещу Tupac Shakur през 1994, за която той обвинява Notorious BIG и неговата звукозаписна компания Bad Boy Entertainment. Дисовете между МС-тата (Hit Em' Up на 2Pac срещу Биги, най-вече) засилва напрежението и се стига до смъртата и на двамата - 2Pac през 1996, Notorious BIG - 6 месеца по-късно. Когато 2Pac умира, повечето изпълнители от лейбъла Death Row напускат и се насочват към mainstream звученето. Примери са Daz и Snoop Dogg, които подписват договори с компании от Юг. Dr. Dre пък основава свой лейбъл с името Aftermath Entertainment, и той започва работа с изпълнители от източното крайбрежие - Nas и The Firm. Успехът на изпълнители като Puff Daddy идва да покаже, че звученето на хип хопа се измества към по-танцувално и вече го няма типичния "остър" стил. Тази променя се счита, от други рапъри, като начин да се изкарат повече пари от аудиторията, която е доста по-голяма след измененията в звученето. "Bling" Еra (1998 до днес) През края на 90-те Южното крайбрежие набира популярност, чрез изпълнители като OutKast. Стилът продължава да се изменя към по-комерсиално звучене, като хип хопът се смесва със soul музиката. Появата на Big Pun на хип хоп сцената през 1998 идва да утвърда тезата, че mainstream-а не трябва да е основна част в хип хоп музиката. До смъртта си през 2000, рапърът си е извоювал славата на талантлив изпълнител, който не се влияе от модерните тенденции. През 1999 Дре изкарва на пазара втория си албум "2001", който се появява след дълго и нетърпеливо чакане от публиката. Пилотния сингъл "Forgot About Dre" с Еминем и последвалото Up In Smoke турне, възвръща позициите на лейбъла на Дре - Aftermath. По същото време Еминем издава The Slim Shady LP, който се доближава до звученето и стилът, за който загатва Еминем във Forgot About Dre. Следователно албумът продава милиони копия по целия свят. Последвалите албуми на Ем му създават доста бели фенове и така, самата хип хоп музика става популярна сред бялата раса. През 2001 се заформя вражда между Nas и Jay-Z, които по това време са най-популярните изпълнители в жанра. Публиката се разделя и застава зад единия от двамата изпълнителя, като това се отрязава върху продажбите на техните албуми, които са огромни. Еминем затвърждава позициите си след като спечелва Оскар за "Най-добра песен" за сингъла Lose Yourself, който е саундтрака на филма му "8 Mile". Албума със соундтракове също печели доста почитатели и включва първия сингъл на протежето на Еминем - 50 Cent - Wanksta. През 2003 50 Cent издава дебютния си албум Get Rich or Die Tryin'. Той продава милиони копия и дава на него и групата му, G-Unit, аудитория основно от тийнейджъри, като също така затвърждава позициите им като едни от най-продаваните изпълнители на Interscope Records. През 2005 на сцената се появява The Game с дебютния му албум The Documentary, който връща светлините на прожекторите върху Западното крайбрежие и LA, след години на доминация от страна на Изтока и Юга. По същото време Raekwon обявява работата по продължението на култовия "Only Built 4 Cuban Linx", който се очаква с огромен интерес. През същата година Тексаския рапър "Chamillionaire" изкарва на пазара албума си The Sound Of Revenge, който разширява успеха на вече популярния Южен хип хоп саунд. Досега през 2006 Ghostface Killah е издал седмия си албум, DMX - шестия, Kanye West - втория, появяват се и албуми на легендите Ice Cube и Busta Rhymes. Става ясно, че и Др. Дре планира да издаде "Detox" през 2007. Междувременно Jay-Z се завръща на сцената, след като беше обявил, че се отказва, с албума Kingdome Come. Nas също изкарва продукция - Hip Hop Is Dead