Раслатица
| Раслатица | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Софийска област, област Пазарджик) |
| Част от | Средна гора |
| Най-висок връх | Братия |
| Надм. височина | 1518,5 m |
Раслатица е планински рид в централната част на Същинска Средна гора, разположена на територията на Софийска и Пловдивска област.[1]
Ридът Раслатица е третият по височина планински рид в Същинска Средна гора, който се простира от север на юг на около 25 км, а ширината му достига до 7 км. На север достига до долината на река Тополница, на изток е ограничен от долините на реките Медет (ляв приток на Тополница) и Панагюрска Луда Яна (десен приток на Луда Яна), а на запад и юг – от долините на реките Чамдере (ляв приток на Тополница) и Банска Луда Яна.[1]
Изграден е от гранити и андезити. Климатът е преходно-континентален, а по най-високите части – планински. Отводнява се от по-горе посочените реки и техните малки притоци. Почвите са кафяви горски. Гъсто обрасъл с широколистни гори, на базата на които е развито горското стопанство, дърводобива и дървопреработването. Във връзка с геоложкия му състав в него се намират най-големите ни медно-рудни находища „Асарел“ и „Медет“.[1]
Изградени са хижите „Братия“, „Сакарджа“ и „Оборище“. В югозападната му част, в местността Оборище през април 1876 г. се първото българско велико народно събрание.[1]
По югоизточният му склон са разположени град Панагюрище и селата Баня и Бъта.[1]
От север на юг, по източното му подножие, на протежение от 39,8, преминава участък от второкласен път № 37 Ябланица – Златица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Барутин.[1]
В южната му част, от запад на изток, на протежение от 7,6, рида се пресича от участък от третокласен път № 801 Вакарел – Панагюрище – Стрелча.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 406.