Расово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за за селото в България. За за едноименното село в Румъния вижте Расово (Румъния).

Расово
България
Red pog.png
Расово
Област Монтана
Red pog.png
Расово
Общи данни
Население 1 142 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 46,413 km²
Надм. височина 133 m
Пощ. код 3660
Тел. код 09729
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 62222
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Медковец
Венцислав Куткудейски
(БСП)
Кметство
   - кмет
Расово
Петя Петрова
(независим)

Ра̀сово е село в Северозападна България. То се намира в Община Медковец, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Село Расово се намира на 30 км северно от град Монтана. Язовирът на селото е един от най-живописните водоеми в района. Със своите 630 декара водна площ и красива природа е подходящо място за риболов и почивка на открито.

История[редактиране | edit source]

Историята на село Расово датира от 12-14 в. преди н.е.,когато по тези земи се заселило тракийското племе мизи. Останки от това време са трите могили по върха източно от селото, както и трите исторически окопа около селото.

В 4 в. преди н.е. Филип Македонски завладява траките, а през 29 г. преди н.е. тези земи са завладени от римляните. През 5-6 в. идват и се заселват славяните и уралските българи. Чак през 701-722 г. този край попада в територията на младата българска държава до падането под турско робство. По време на турското робство борбите за освобождение в този край са свързани с името на поп Вълчо Иванов, роден в Расово през 1768 г., известен още като поп Вълчо Расовски. Свещеник и бунтовник,хайдутин и помощник на Страхил войвода и на войводата Иван Кулин, поп Вълчо отдава целия си живот за освобождението на България и доживява освобождението - живее 110 г. При поп Вълчо в Расово е идвал и Софроний Врачански, като му оставил един ръкопис на отец Паисий да го преписва и разпространява. Един от тези ръкописи, написан от поп Вълчо е запазен и до днес в Софийската народна библиотека.

В селото е имало стара гръцка църква наречена „Свети Георги“, която с течение на времето се е разпаднала и по молба на селяните им било разрешено с ферман от турския султан, издаден на 18 февруари 1858 г. да си построят нова църква със същото име. Оригиналът на този ферман, издаден на турски език е запазен и се намира на съхранение в Ломския музей. През 1865 г. църквата е осветена и съществува и до днес.

За съжаление времето е заличило много от историческите паметници. За още по-голямо съжаление пък и малките останки от историята не са защитени със закон и по всяко време могат да се видят иманяри, действащи спокойно, необезпокоявани от никой.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]


Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]