Расово
Тази статия е за за селото в България. За за едноименното село в Румъния вижте Расово (Румъния).
| Расово | |
 Расово
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 214 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 46,413 km² |
| Надм. височина | 133 m |
| Пощ. код | 3660 |
| Тел. код | 09729 |
| МПС код | М (М) |
| ЕКАТТЕ | 62222 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община - кмет |
Медковец Венцислав Куткудейски (БСП) |
| Кметство - кмет |
Расово Петя Петрова (независим) |
Ра̀сово е село в Северозападна България. То се намира в Община Медковец, Област Монтана.
Съдържание |
География [редактиране]
Село Расово се намира на 30 км северно от град Монтана. Язовирът на селото е един от най-живописните водоеми в района. Със своите 630 декара водна площ и красива природа е подходящо място за риболов и почивка на открито.
История [редактиране]
Историята на село Расово датира от 12-14 в. преди н.е.,когато по тези земи се заселило тракийското племе мизи. Останки от това време са трите могили по върха източно от селото, както и трите исторически окопа около селото.
В 4 в. преди н.е. Филип Македонски завладява траките, а през 29 г. преди н.е. тези земи са завладени от римляните. През 5-6 в. идват и се заселват славяните и уралските българи. Чак през 701-722 г. този край попада в територията на младата българска държава до падането под турско робство. По време на турското робство борбите за освобождение в този край са свързани с името на поп Вълчо Иванов, роден в Расово през 1768 г., известен още като поп Вълчо Расовски. Свещеник и бунтовник,хайдутин и помощник на Страхил войвода и на войводата Иван Кулин, поп Вълчо отдава целия си живот за освобождението на България и доживява освобождението - живее 110 г. При поп Вълчо в Расово е идвал и Софроний Врачански, като му оставил един ръкопис на отец Паисий да го преписва и разпространява. Един от тези ръкописи, написан от поп Вълчо е запазен и до днес в Софийската народна библиотека.
В селото е имало стара гръцка църква наречена „Свети Георги“, която с течение на времето се е разпаднала и по молба на селяните им било разрешено с ферман от турския султан, издаден на 18 февруари 1858 г. да си построят нова църква със същото име. Оригиналът на този ферман, издаден на турски език е запазен и се намира на съхранение в Ломския музей. През 1865 г. църквата е осветена и съществува и до днес.
За съжаление времето е заличило много от историческите паметници. За още по-голямо съжаление пък и малките останки от историята не са защитени със закон и по всяко време могат да се видят иманяри, действащи спокойно, необезпокоявани от никой.
Културни и природни забележителности [редактиране]
Редовни събития [редактиране]
- Събор на селото на 6 май (Гергьовден)
- Пазарен ден — петък
Други [редактиране]
Кухня [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
||||||||
