Расово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за за селото в България. За за едноименното село в Румъния вижте Расово (Румъния).

Расово
България
Red pog.png
Расово
Област Монтана
Red pog.png
Расово
Общи данни
Население 1 146 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 46,413 km²
Надм. височина 133 m
Пощ. код 3660
Тел. код 09729
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 62222
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Медковец
Венцислав Куткудейски
(БСП)
Кметство
   - кмет
Расово
Петя Петрова
(независим)

Ра̀сово е село в Северозападна България. То се намира в Община Медковец, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Село Расово се намира на 30 км северно от град Монтана. Язовирът на селото е един от най-живописните водоеми в района. Със своите 630 декара водна площ и красива природа е подходящо място за риболов и почивка на открито.

История[редактиране | edit source]

Историята на село Расово датира от 12-14 в. преди н.е.,когато по тези земи се заселило тракийското племе мизи. Останки от това време са трите могили по върха източно от селото, както и трите исторически окопа около селото.

В 4 в. преди н.е. Филип Македонски завладява траките, а през 29 г. преди н.е. тези земи са завладени от римляните. През 5-6 в. идват и се заселват славяните и уралските българи. Чак през 701-722 г. този край попада в територията на младата българска държава до падането под турско робство. По време на турското робство борбите за освобождение в този край са свързани с името на поп Вълчо Иванов, роден в Расово през 1768 г., известен още като поп Вълчо Расовски. Свещеник и бунтовник,хайдутин и помощник на Страхил войвода и на войводата Иван Кулин, поп Вълчо отдава целия си живот за освобождението на България и доживява освобождението — живее 110 г. При поп Вълчо в Расово е идвал и Софроний Врачански, като му оставил един ръкопис на отец Паисий да го преписва и разпространява. Един от тези ръкописи, написан от поп Вълчо е запазен и до днес в Софийската народна библиотека.

В селото е имало стара гръцка църква наречена „Свети Георги“, която с течение на времето се е разпаднала и по молба на селяните им било разрешено с ферман от турския султан, издаден на 18 февруари 1858 г. да си построят нова църква със същото име. Оригиналът на този ферман, издаден на турски език е запазен и се намира на съхранение в Ломския музей. През 1865 г. църквата е осветена и съществува и до днес.

За съжаление времето е заличило много от историческите паметници. За още по-голямо съжаление пък и малките останки от историята не са защитени със закон и по всяко време могат да се видят иманяри, действащи спокойно, необезпокоявани от никой.

Население[редактиране | edit source]

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.

Население на с.Расово между 1934 и 2012 година
Година Население
31.12.1934
  
3217
31.12.1946
  
3400
01.12.1956
  
3291
01.12.1965
  
2979
02.12.1975
  
2562
04.12.1985
  
2163
04.12.1992
  
1941
31.12.1993
  
1936
31.12.1994
  
1899
31.12.1995
  
1848
31.12.1996
  
1775
31.12.1997
  
1769
31.12.1998
  
1696
31.12.1999
  
1689
31.12.2000
  
1658
01.03.2001
  
1643
31.12.2001
  
1591
31.12.2002
  
1584
31.12.2003
  
1560
31.12.2004
  
1495
31.12.2005
  
1441
31.12.2006
  
1423
31.12.2007
  
1364
31.12.2008
  
1323
31.12.2009
  
1297
31.12.2010
  
1283
01.02.2011
  
1150
31.12.2011
  
1111
31.12.2012
  
1080
Източник: Национален Статистически Институт


Етнически състав[редактиране | edit source]

Етноси в с.Расово (2011)
Етническа група процент
българи
  
86.97%
цигани
  
11.95%
други и неопределени
  
0.81%

Етническа група от общо 1105 самоопределили се (към 2011 година):[1]



Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]


Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls

Външни препратки[редактиране | edit source]