Ратер от Верона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ратер от Верона
Francon.jpg
Епископите Франкон, Ратер и Ацо от Лиеж
Католически епископ
Роден ок. 887
при Лиеж
Починал 25 април 974 г.
Намюр, Франкска империя
Пост І епископ на Верона (931–934; 946–948; 961–968)
Пост ІІ епископ на Лиеж (953–955)

Ратер от Верона (на немски: Rather von Verona, на латински: Ratherius, на италиански: Raterio, на френски: Rathier, * ок. 887 при Лиеж, † 25 април 974 в Намюр) е учител, абат на Лобес (953–955), три пъти епископ на Верона (931–934; 946–948; 961–968) и епископ на Лиеж (953–955).

Ратер е от благороднически произход и става монах v Лобес при абт Хилдуин (ит. Ilduino). Той го последва през 926 г. в двора на Хуго I от Италия. През 931 г. папа Йоан XI го прави абт и епископ на Верона. Заради позитивното му отношения към Арнулф I Лошия кралят го изгонва през 934 г. в Павия и след това от 936 до 939г. го заточава в Комо. След освобождението му Ратер временно става пътуващ учител в Прованс и през 944 г. се връща в своя манастир в Хенегау.

През 952 г. Ратер е извикан от Ото I в двора му, за да стане учител на по-малкия му брат Брун (* 925). Брун става през 953 г. архиепископ на Кьолн, Ратер е награден през септември същата година с епископство Лиеж. Там той има съпротива от графа на Хенегау Регинар III и други благородници и напуска през март 955 г. Той отива в двора на архиепископ Вилхелм от Майнц, един от синовете на Ото. Става абт на Бенедиктинския манастир Аулне.

Към декември 961 г. император Ото го поставя за втори път като епископ на Верона. През есента 968 г. той е изгонен оттам. Ратер се връща в родината си като абат на Лобес през 970/971 г. След това живее в абатство Аулнер.

Ратер е автор на автобиографичен рефлекс-лексикон. Замимава се също с филология и калиграфия, витен на Светии, проповеди, писма, документи и т.н.

Най-важните ръкописи[редактиране | edit source]

  • Praeloquia (за учението за морала)
  • Phrenesis
  • Conclusio deliberativa
  • Excerptum ex dialogo confessionali
  • Qualitatis coniectura
  • Vita S. Ursmari

Издания[редактиране | edit source]

  • Fritz Weigle, Die Briefe des Bischofs Rather von Verona, Weimar 1949 (MGH)

Източници[редактиране | edit source]

  • Hans Martin Klinkenberg: Versuche und Untersuchungen zur Autobiographie bei Rather von Verona, in: Archiv für Kulturgeschichte, Nr. 38, 1956, S. 265–314.
  • Max Manitius: Geschichte der lateinischen Literatur des Mittelalters II. Teil (1911–1931; 1976) S. 34-52.
  • Hans Martin Schaller: Rather von Verona. In: Lexikon des Mittelalters. Band 7, Sp. 457f
  • Gerhard Schwartz: Die Besetzung der Bistümer Reichsitaliens unter den Sächsischen und Salischen Kaisern. Teubner, Leipzig 1913. [1] Digitalisat weitgehend unleserlich!
  • Hubertus Seibert: Rather v. Verona. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, ISBN 3-428-11202-4, S. 176–178
  • Albrecht Vogel: Ratherius von Verona und das zehnte Jahrhundert. 2 Bände. Mauke, Jena 1854 (Digitalisat)
  • Albrecht Vogel: Ratherius. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 350–352.