Рафаело Санцио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рафаело Санцио
Автопортрет от 1506 година

Рождено име Рафаело Санцио да Урбино
Роден 6 април 1483 г.(1483-04-06)
Урбино, Папска държава
Починал 6 април 1520 г. (на 37 г.)
Рим, Папска държава
Националност Флаг на Италия Италия
Стил ренесанс
Учители Пиетро Перуджино
Рафаело Санцио в Общомедия

Рафаело Санцио да Урбино (на италиански: Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа. Той твори през Зрелия Ренесанс, който обхваща периода от самия край на 15 век до първите години на 16 век.

По традиция Рафаело е смятан за един от тримата големи майстори на този период, наред с Микеланджело и Леонардо да Винчи.[1]

Дейността на Рафаело се разделя на три стилистично обособени етапа, описани още от Джорджо Вазари: ранните му години в Умбрия, четиригодишен период във Флоренция (1504-1508) и триумфалният му успех в Рим, където работи за двама папи и техните близки сътрудници.[2]

Въпреки относително краткия си живот, Рафаело е много продуктивен, ръководи необичайно голямо ателие и оставя след себе си огромно живописно наследство. След първите няколко години в Рим, повечето картини на Рафаело са проектирани от самия него, но са изпълнявани в ателието му по негови скици. Много от работите на Рафаело се намират в Апостолическия дворец във Ватикана, включително изрисуваните с фрески Стаи на Рафаело, смятани за централната и най-голяма творба в кариерата му. Там е разположено и най-известното произведение на Рафаело - „Атинската школа“, намираща се в стаята Станца дела Сегнатура.

Още приживе Рафаело е много влиятелен, въпреки че извън Рим работите му са известни главно от печатни репродукции. След смъртта му неговият главен съперник Микеланджело става по-популярен и едва през 18-19 век по-ведрите и хармонични работи на Рафаело отново започват да се оценяват високо.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Рафаело Санцио е роден в Урбино на 6 април 1483 година в семейството на Джовани Санти, художник и поет в двора на местните херцози. При херцог Гуидобалдо да Монтефелтро и съпругата му Елизабета Гонзага градът е сред водещите италиански средища на литературата и изкуството. Рафаело израства в двора на херцозите, където придобива своите обноски и умения за общуване, подчертавани от Вазари.[3] Там той се запознава с придобиващи популярност млади писатели, като Балдасаре Кастилионе, Бернардо Довидзи и Пиетро Бембо. Опитът на Рафаело в дворцовия живот му дава възможност по-късно с лекота да се движи във висшето общество, с което създава впечатлението, че напредва в кариерата без усилия. От друга страна той не получава особено добро класическо образование и не е сигурно, че може да чете добре на латински.[4]

През 1491 година умира майката на Рафаело, а през 1494 година - и баща му, който междувременно се е оженил повторно. Останал кръгъл сирак на 11 години, Рафаело остава под попечителството на единствения си чичо Бартоломео, свещеник, който впоследствие води продължителни съдебни дела с мащехата му. Самият Рафаело вероятно продължава да живее с нея, когато не чиракува при някой художник.

По това време той вече показва известен талант, а според Вазари дори помага на баща си, докато той е жив.[5] Дори след смъртта на Джовани Санти ателието му продължава да работи и Рафаело, заедно с мащехата си, изглежда участва в неговото управление от ранна възраст. Преждевременно развитият му талант може да се види в една запазена скица на автопортрет от юношеските му години. Още в Урбино Рафаело се запознава с работите на починалия през 1475 година местен придворен художник Паоло Учело и на живеещия в близкия град Чита ди Кастело Лука Синьорели.[6]

Според Вазари, бащата на Рафаело го води да чиракува в ателието на известния умбрийски художник Пиетро Перуджино, но този факт е оспорван, поради ранната възраст на Рафаело при смъртта на баща му и липсата на други източници, които да го потвърждават. Според друга теория, той получава известно обучение от Тимотео Вити, който от 1495 година е придворен художник в Урбино.[7] Повечето съвременни изследователи приемат, че Рафаело работи като помощник на Перуджино около 1500 година. Влиянието на Перуджино върху ранните работи на Рафаело също е ясно забележимо.[8] Освен стилистичната близост, техниката на двамата също е много близка.[9] През 1501 година Рафаело вече е наричан „майстор“ - по това време обучението му би трябвало да е приключило.

Първата му самостоятелна поръчка е тази за Чита ди Кастело, която рисува с маниера на Умбрийската школа — красиви линии, сдържаните ритмични движения на строгите перуджови фигури. През 1501 и 1502 година той прави два диптиха. Първият има два сюжета - "Трите грации" и "Сънят на рицаря", а вторият е "Свети Георги в борба с дракона". И в двата диптиха се забелязва влияние на античното изкуство.

Флорентински период[редактиране | edit source]

„Мадоната със щиглеца“, маслени бои на дърво, 1507 г., Уфици

През 1503 г. Рафаело заминава за Флоренция, където се запознава с творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Под влияние на тяхното изкуство стилът му става по-раздвижен, а познанията му се обогатяват. По това време той се сприятелява с монаха-живописец Фра Бартоломео. Именно във Флоренция Рафаело се прочува със своите Мадони и се посвещава изцяло на тях. През 1504 г. Рафаело прави първата си значителна творба - "Обручение Богородично", в която се насочва към нови идеи и композиционни решения. Същата година той рисува „Мадоната на великия херцог”, отличаваща се със строга красота, за разлика от по-късните меки и миловидни образи. Като подарък за свой приятел, флорентински търговец създава „Мадоната с щиглеца” (1505), където изобразява Богородица с младенеца и малкия Йоан, който подава на Исус птица щиглец, символ на плодовитостта. В нея е използвана пирамидалната композиция на Леонардо. Други негови творби от този период са "Портрет на Пиетро Бембо"(1504-1506), "Млада жена с еднорог"(1505), портрет на Анджело и Магдалена Дони (1505), "Полагане в гроба" и "Оплакване на Христа"(1507), "Мадона Естерхази" и "Хубавата градинарка"(1508).

Римски период[редактиране | edit source]

През 1509 г. Рафаело получава поръчка от папа Юлий II, за да проектира и изпише три от залите на Ватиканските музеи - Станца дела Сигнатура, Станца ди Елеодоро и Станца Залия, т.нар. Стаи на Рафаело. Най-известните му творби са фреските в Станца де ла Сигнатура (Залата на печата) - „Атинската школа“ и „Диспутът за Светото писание“. „Атинската школа“ (1509-11) е пример за използването на линейната и въздушна перспектива. В нея Рафаело изобразява много от великите философи, поети и мислители на античността, като Аристотел, Платон, Питагор, Хераклит и Птолемей. Платон със своя облик напомня Леонардо да Винчи, Хераклит - Микеланджело, последните изследвания с рентгенови лъчи показват, че тази фигура е била добавена по-късно. Евклид /Браманте/, рисуващ геометрични фигури и в долния десен ъгъл, където за изобразени Птоломей с глобуса и Заратустра с небесната сфера, художника си е направил автопортрет /младеж с червена дреха и зелена шапка/.

Освен фрески в Рим Рафаело прави и множество живописни картини. Красивата дъщеря на хлебар от Трастевере той изобразява в "Дона Велата"(1512-13); През 1513 той създава едно от най-известните си произведения - "Сикстинската мадона". В нея Мадоната има излъчване на кралица, въпреки скромното си облекло, заобиколена от папа Сикст и св. Варвара. Рисува и много други картини с религиозни и мистични сюжети. Сред тях са "Св. Цецилия" и кръглата "Мадона Алба" (1511). Една от последните му творби е "Преображение Христово", поръчка на Джулио ди Медиано.

Като архитект Рафаело е автор на вила „Мадама“ — образец на ренесансовата архитектура. Дворецът Пандолфини във Флоренция е също по проект на Рафаело. Портретите му са сред най-ценните и известни творби от Ренесанса.

Също както и Микеланджело, Рафаело пише сонети.

Умира на 37-ия си рожден ден в Рим. Погребан е в Пантеона. След смъртта му неговият съвременник Бембо пише следния епитаф, който е изписан над гробницата му: "Тук лежи Рафаел, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него".

В чест на Рафаел е наречен кратер на планетата Меркурий.

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Honour, Hugh и др. A World History of Art. London, Macmillan, 1982. с. 357.
  2. Vasari. Life of Raphael from the Lives of the Artists. BCA, 1979. с. 208, 230.
  3. Vasari. Life of Raphael from the Lives of the Artists. BCA, 1979. с. 207.
  4. Jones 1983, с. 204.
  5. Jones 1983, с. 5.
  6. Jones 1983, с. 4-5, 8, 20.
  7. Jones 1983, с. 8.
  8. Wölfflin, Heinrich. Classic Art. An Introduction to the Renaissance. New York, Phaidon, 1968.
  9. Jones 1983, с. 17.

Източници[редактиране | edit source]