Рафаел Камхи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рафаел Камхи
български революционер
Рафаел Камхи 
Роден: 15 декември 1870
Битоля, Османска империя
Починал: 1970
Тел Авив, Израел

Рафаел Моше Камхи или войводата Скендербег е български революционер от еврейски произход.

Биография[редактиране | edit source]

Камхи е роден през 1870 година в Битоля, тогава в Османската империя. Завършва еврейско училище. През 1894 година се запознава с Даме Груев и става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на ремонт на къщата на Камхи по предложение на Груев в нея е направено скривалище за организационните дейци, архива и касата на организацията. В него отсядат през следващите години Гоце Делчев, Гьорче Петров, Христо Матов, Пере Тошев, Борис Сарафов и други. По-късно скривалището е разкрито от османските власти и Камхи е арестуван, но после с подкупи е освободен от османците. Обикаля Битолско, Ресенско, Костурско и други. През 1896 г. в Солун е проведен общ конгрес на революционната организация, на който, според спомените на Камхи, присъства и той като битолски делегат. През 1901-1902 година участва в Аферата „Мис Стоун“. След взетото решение за вдигане на въстание, Камхи става офицер за връзки между властите в България и революционна Македония. Като търговец той често пътува и това го прави удобен за целта. При тези специални пътувания той се среща с редица български политици, както и с княз Фердинанд I и се запознава с престолонаследника, по-късно български цар Борис III. Покрай тези чести посещения в България, в някои от които участва и брат му Ментеш, двамата са заподозрени и арестувани от османските власти. Впоследствие са интернирани в Дебър. Там те взимат участие в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. Двамата организират кампания за набиране на средства за пострадалите от въстанието сред еврейската общност в Македония. През 1905 година участва на Рилския конгрес на ВМОРО.

Удостоверение за българско поданство на Рафаел Камхи

През следващия период Рафаел Камхи поддържа най-тесни връзки с дейците от левицата на македонското освободително движение Гьорче Петров и Димо Хаджидимов, като не скрива антипатиите си към дясното крило. След Балканските войни Битоля остава в Сърбия и той се мести в Ксанти, тогава в пределите на България. В края на Първата световна война се включва в т. нар. Временно представителство на бившата ВМОРО. Поради заплахата от новата национална катастрофа за България през 1919 г., се провежда негова среща с тогавашния министър-председател Теодор Теодоров в София. Тогава му е предложено да замине за Солун, където е щабът на Антантата за да отстоява, доколкото е възможно, интересите на България в Македония пред победителите във войната. С разрешението на френския генерал Шарпи той се установява и остава да живее в града след войната. Твърди се, че неофициално продължава да работи за българските интереси в периода между двете световни войни, когато живее в Гърция.

По време на Втората световна война след окупацията на Гърция, Камхи участва в създаването на Българския клуб в Солун. През 1943 година Рафаел Камхи е арестуван със семейството си от германските окупационни части в града, като оттам е трябвало да бъде изпратен в концентрационен лагер в Централна Европа. Със съдействието на български организации като Македонският научен институт, Илинденската организация и с личното застъпничество на председателя на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства генерал Коста Николов[1], както и на българското правителство в това число и с личното съдействие на Богдан Филов[1] той е освободен. Същевременно брат му, който живее в Битоля, тогава под българска администрация, заедно с близките му там, както и всички негови роднини в контролирания от германците Солун, са депортирани и избити в Треблинка. Една от малкото оцелели е племеницата му Роза Камхи, дъщеря на брат му Ментеш, която след войната се жени за югославския партизанин Бено Русо.[2].

Служебна бележка на Рафаел Камхи

След спасяването си през войната Рафаел Камхи се мести да живее в София, където остава до 1949 година, когато заминава за Израел. След края на войната по настояване на Македонския научен институт и Еврейския научен институт той започва да работи над спомените си в България, но ги завършва през 50-те години след изселването си в Израел. От Тел Авив води продължителна кореспонденция с Еврейския научен институт. Умира в дълбока старост през 1970 година в Тел Авив. Спомените на Рафаел Камхи се съхраняват в Централния държавен архив в т. нар. Еврейска колекция от старопечатни книги и документи, като част от спомените се съхраняват и във фонд № 1932 к.

Издателства „Шалом“ и „Синева“ публикуват събраните спомени и документи на Рафаел Камхи и ги издават със заглавие „Аз, войводата Скендер Бей“ през 2000 година.[3][4] През 2013 г. спомените му са публикувани повторно под заглавие "Рафаел Камхи: Спомени на един евреин македонски революционер" от „Синева“. И двете издания са съставени от Цочо Билярски.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Георги Даскалов - „Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946: политическа и военна история“, 1999, стр. 779
  2. THE CENTROPA INTERVIEW
  3. „Извадиха спомените на забравен поборник“, вестник Стандарт, Петък, 18 Август, 2000 г.
  4. Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.85-86
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.