Рафаел Леонидас Трухильо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рафаел Леонидас Трухильо

Рафаел Леонидас Трухильо Молина е дългогодишен президент на Доминиканската република и сред най-дълго управлявалите диктатори в Централна Америка и Карибския басейн.

Епохата, през която Трухильо управлява страната, ще остане завинаги в историята на страната с името "Трухилиада". Това със сигурност е времето, в което малката централноамериканска страна изживява бурен икономически и стопански разцвет, макар и подложена на серия от продължителни политически и социално-икономически рестрикции от страна на САЩ и Канада. Въпреки нефтеното ембарго и сериозните политически търкания между Доминиканската република и Хаити (споделящи един и същ остров) и неколкократните войни между тях управлението на диктатора Трухильо е най-запомнящият се период след обявяването на независимостта на страната от Хуан-Пабло Дуарте през 1844 г.

Като всяко авторитарно управление и това на Трухильо е съпроводено с неизменните политически чистки и гонения, извършвани над членове на легалната политическа опозиция, както и над популярните партизански отряди на Антонио Имберт. В политическата диктатура Трухильо включва секретни отряди за сигурност, известни като calies. Те подобно на хаитиянския им еквивалент тонтон-макут (хаитиянска служба за борба с масовите безредици и държавните рецидиви) насаждат постоянен страх у жителите на малката страна.

Въпреки извънредните мерки за сигурност, които предприема Трухильо за осигуряването на безопасно протичане на автократичния курс на управление, се организират редица опити за атентати срещу него и синовете му Рафаел и Радамес.

Сред секторите, в които се влагат най-много усилия от Трухильо и приближените му, е военно-техническата подготовка на армията поради честите конфликти, възникващи в демилитаризирана 50-километрова ивица покрай границата с Хаити и поради еретичния страх на управляващите от американски десант на острова.

Заедно с висшия партиен синклит Трухильо само имитира управление, което се опира на демократичните принципи, засегнати в конституцията на страната, но реално напълно съзнателно неглижира ролята на президента и неговия министерски съвет.