Рафаел Надал
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Рафаел Надал Парера (на испански Rafael Nadal Parera) е испански тенисист, роден на 3 юни 1986 г. в Манакор, град разположен на остров Майорка. Има четири поредни титли от Ролан Гарос. С отбора на Испания печели Купа Дейвис през 2004 г. Държи рекорда за най-много поредни победи при мъжете на една настилка - 81 победи на клей, постигнати между април 2005-а и май 2007-а. Носител е на две награди на АТП - за новак на годината (2003) и тенисист с най-голям напредък (2005), както и Спортна награда Лауреус за новак на годината (2006). Рафаел влиза в топ 50 на света още на шестнадесет години, а две години по-късно вече е в подножието на върха, достигайки второто място.
Съдържание |
[редактиране] Семейство и ранни години
Бащата на Надал, Себастиан е собственик на ресторант и има стъкларски бизнес, а майка му Ана Мария е домакиня. Рафа има по-малка сестра, Мария Изабел. Има и двама известни чичовци: Мигел Анхел Надал, бивш футболист на Барселона, Майорка и националния отбор на Испания, и Тони Надал, бивш тенисист, който в момента е треньор на Рафаел.
Тони запалва Рафа по тениса когато той е едва тригодишен. Той е и човекът, който го научава да играе с лявата ръка, въпреки че не е левичар. Първоначално Рафаел е раздвоен между тениса и футбола, но окончателно решава да прави кариера в тениса, когато дванадесетгодишен печели Европейското първенство за деца до 12 год.
На четиринадесет години побеждава не кого да е, а Пат Кеш, шампион от Уимбълдън. Кеш отива в Майорка, за да играе демонстративен мач с Борис Бекер, но германецът е принуден да се откаже поради контузия и е заменен от Надал.
[редактиране] Кариера
[редактиране] 2002 - 2004
През 2002 г. Надал участва на първия си турнир от АТП Тур в Майорка и печели първия си мач там - срещу парагваеца Рамон Делгадо. Така той става едва деветият тенисист, който печели среща от турнир на АТП преди да навърши 16 год.[1] Рафа печели шест Фючърс турнира в родината си, като постига 20 поредни победи, а балансът му от този вид турнири е 37 победи и 3 загуби.
През 2003 г. Надал започва да се налага сред елита на световния тенис. Печели два Чалънджър турнира и играе финал на още четири. Дебютира в турнир от сериите Мастърс в Монте Карло, където стига до трети кръг, а след месец повтаря класирането си и в Хамбург. Пропуска Ролан Гарос поради контузия в десния лакът. За сметка на това дебютира в турнир от Големия шлем на Уимбълдън, при това с победа срещу Марио Анчич. Стигайки до трети кръг, седемнадесетгодишният Надал става най-младият тенисист, стигнал дотамслед шестнадесетгодишния Борис Бекер през 1984-а.[2] На турнира в Умаг за първи път играе полуфинал на турнир от висока категория, но губи от своя идол и добър приятел Карлос Моя. Моя, който също е роден на остров Майорка и тренира заедно с Надал, неведнъж е заявявал, че не е виждал друг испански тенисист на възрастта на Надал, който е толкова добър. На същия турнир печели първата си титла на двойки.
В началото 2004-а Надал играе финал в Окланд. В Ещорил през месец април получава контузия в левия глезен и се завръща на кортовете чак след три месеца. Скоро след това печели турнира в Сопот. Рафа изиграва много важна роля в отбора на Испания при спечелването на Купа Дейвис, надделявайки над играчи като Радек Щепанек, Арно Клеман, а на финала и над Анди Родик. С тази си победа над американеца се превръща в най-младия тенисист от държава, взела Купа Дейвис през съответната година, спечелил мач на сингъл във финал на турнира.[3]
[редактиране] 2005
През 2005-а Надал окончателно се етаблира сред най-добрите тенисисти в света. Испанската сензация печели цели 11 турнира, с което счупва рекорда на Матс Виландер за най-много титли, спечелени от тийнейджър за един сезон (9 през 1983-а). Завършва годината на второ място в ранглистата, нещо, което тийнейджър прави за първи път след Борис Бекер през 1986 г., и става първият испанец в историята на толкова предна позиция в крайното класиране за годината.
Рафа започва годината с четвърти кръг на Откритото първенство на Австралия. Следват титли в Салвадор и Акапулко. На първия си финал на турнир от сериите Мастърс Надал е на две точки от трисетова победа над Роджър Федерер, но в крайна сметка губи с 2:3 сета. Следват обаче четири поредни титли от Монте Карло, Барселона, Рим и Ролан Гарос, като Рафаел постига 24 поредни победи, с което подобрява рекорда на Андре Агаси от 1988 г. за най-много поредни победи, постигнати от тийнейджър през "ерата на откритите първенства". С първата му победа в Монте Карло започва серията му от 81 поредни победи на клей. На финала в Рим надделява над Гилермо Кория в мач, продължил 5 часа и 14 минути - това е най-дългият финал в ерата на откритите първенства. След тази среща вече е в топ 5 на света.
На Уимбълдън Надал преживява разочарование, след като е елиминиран във втория кръг от неизвестния представител на Люксембург Жил Мюлер. Следват три поредни титли от турнирите в Бастад, Щутгарт и Канада Мастърс. След победата в немския град Надал се изкачва на второ място в световната ранглиста, ставайки третият най-млад тенисист (19 години, 1 месец и 22 дни), стигнал до тази позиция след Борис Бекер (18 години, 9 месеца и 17 дни) и Бьорн Борг (18 години, 10 месеца и 2 дни).
На Откритото първенство на САЩ Надал стига до третия кръг. След това печели турнира в Пекин и Мастърса в Мадрид. Контузия в лявото стъпало го възпрепятства да вземе участие в Тенис Мастърс Къп.
Равносметката на Надал в края на годината е впечатляваща. 11 титли, от които 4 на турнири от сериите Мастърс - също толкова колкото има и номер едно в света Федерер. Победите на Надал са 79, а тези на Федерер - 81.
[редактиране] 2006
Сезонът за Надал започва чак през февруари, тъй като той контузията на крака му още не е излекувана напълно. Въпреки това бързо навлиза във форма и още на втория си турнир за годината печели титлата, надделявайки над Федерер в Дубай. Малко след това повтаря упражнението в Монте Карло и Рим. Така Рафа вече има пет победи от шест мача срещу Федерер, а никой друг тенисист не е побеждавал швейцареца повече от веднъж след като той заема първото място в ранглистата в началото на 2004-а. Мужду тези два турнира Надал защитава и титлата си от Барселона.
На финала на Ролан Гарос Надал за пореден път успява да победи Федерер. в първия мач от турнира той надделява над Робин Сьодерлинг и счупва рекорда на Гилермо Вилас от 53 поредни победи на клей през 1977 г. След този мач се състои церемония, на която на Рафа е връчен трофей, представляващ напречен разрез на клей корт. На церемонията присъства и Вилас, който въпреки похвалите, които изрича за Надал, не е готов изцяло да признае новия рекорд - все пак той постига 53-те си победи в рамките на един сезон, а в интервю за Ройтерс заявява, че има чувството, че Рафа нарочно е играл и на по-слаби турнири, за да може да постигне лесни победи.[4]
Следващата среща между номер едно и две в света е на финала на Уимбълдън. Очаквано Федерер побеждава, тъй като на трева е почти непобедим. За Надал пък стигането до финал е изненадващо - по пътя си до там той побеждава в шест мача (сред тях победи над Агаси и Маркос Багдатис), а преди този турнир в цялата си кариера има само три победи на тревна настилка.
На Откритото първенство на САЩ Надал регистрира най-доброто си класиране на този турнир в кариерата си, стигайки до четвъртфинал , загубен от Михаил Южни. На финалния турнир за годината - Тенис Мастърс Къп - Рафа стига до полуфинал, където з автори път през годината е победен от Федерер.
[редактиране] 2007
През 2007-а Надал стига до четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, късето е елиминиран от Фернандо Гонсалес. Срещу Новак Джокович печели първа титла от Индиън Уелс Мастърс. След четвъртфинал в Маями, където джокович успява да се реваншира, Рафа за трета поредна година печели Мастърса в Монте Карло, като надделява на финала над Федерер. Така става първият тенисист с три поредни победи след Илие Настасе през 1971-1973.
На 2 май в Майорка се състои т. нар. Battle of Surfaces. Това е демонстративен мач между Надал и Федерер на корт, който от едната страна на мрежата е с тревно покритие, а от другата - с клей. Причината за среща на такъв корт, за чиято подготовка трябват 19 дни и над 1,6 милиона долара, е че по това време Надал доминира на клей с 72 поредни победи, а Федерер - на трева с 48 поредни победи. Досадният недостатък на този корт е, че при всяка смяна на полетата играчите трябва да сменят и маратонките си, пригодени за игра на различния тип настилка. В крайна сметка Надал побеждава със 7:5, 4:6, 7:6(10).
Надал продължава с хет-триковете си и в Барселона и Рим (в Рим е първият тенисист с три поредни титли). Така се стига и до Хамбург Мастърс, на чиито финал Рафаел губи от Федерер, с което се слага край на победната му серия на клей. Надал обаче и отмъщава на финала на Ролан Гарос, като за втора поредна година прекъсва амбициите на швейцареца да спечели единствената липсваща му титла от Големия шлем. От своя страна, с тази си трета поредна титла от Ролан Гарос, Рафа става първият тенисист след Бьорн Борг през 1978-1981, който постига това нещо.
На Уимбълдън се случва куриоз. Мачовете на Надал от третия и четвъртия кръг срещу съответно Робин Сьодерлинг и Михаил Южни (и двата петсетови) се играят в продължение на шест дни заради почти непрекъснатия дъжд над Лондон. Надал стига до финала, но отново губи от Федерер.
Следва последната засега титла на Рафаел - от турнира в Щутгарт.
Още от Уимбълдън Надал има проблеми с колената, които се отразяват на играта му. Така се стига и до ранното отпадане на Откритото първенство на САЩ - там губи в четвъртия кръг от сънародника си Давид Ферер.
[редактиране] Класиране в края на годината
| Година | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 |
| Сингъл | 818 | 235 | 47 | 51 | 2 | 2 | 2 |
| Двойки | 1537 | 1116 | 179 | 46 | 50 | 314 | 118 |
[редактиране] Титли и участия на финал
[редактиране] Титли на сингъл (31)
|
|
[редактиране] Загубени финали на сингъл (9)
| № | Дата | Турнир | Противник | Резултат |
| 1. | 02.02.2003 | Хамбург, Германия |  Марио Анчич |
2:6, 3:6 |
| 2. | 03.03.2003 | Шербур, Франция |  Серхио Ройтман |
3:6, 7:5, 4:6 |
| 3. | 23.03.2003 | Каляри, Италия |  Филипо Воландри |
6:2, 2:6, 1:6 |
| 4. | 04.05.2003 | Екс ан Прованс, Франция | Мариано Пуерта |
6:3, 6:7(6), 4:6 |
| 5. | 12.01.2004 | Окланд, Нова Зеландия |  Доминик Хърбати |
6:4, 2:6, 5:7 |
| 6. | 03.04.2005 | Маями, Флорида, САЩ |  Роджър Федерер |
6:2, 7:6(4), 6:7(5), 3:6, 1:6 |
| 7. | 09.07.2006 | Уимбълдън, Лондон, Великобритания | Роджър Федерер |
0:6, 6:7(5), 7:6(2), 3:6 |
| 8. | 20.05.2007 | Хамбург, Германия | Роджър Федерер |
6:2, 2:6, 0:6 |
| 9. | 08.07.2007 | Уимбълдън, Лондон, Великобритания | Роджър Федерер |
6:7(7), 6:4, 6:7(3), 6:2, 2:6 |
[редактиране] Титли на двойки (4)
| № | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
| 1. | 27.07.2003 | Умаг, Хърватия |  Алекс Лопес-Морон |
 Тод Пери Томас Шимада |
6:1, 6:3 |
| 2. | 11.01.2004 | Мадрас, Индия | Томи Робредо |
 Йонатан Ерлих Анди Рам |
7:6(3), 4:6, 6:3 |
| 3. | 08.01.2005 | Доха, Катар | Алберт Коста |
 Андрей Павел Михаил Южни |
6:3, 4:6, 6:3 |
| 4. | 27.04.2008 | Монте-Карло, Франция | Томи Робредо |
 Махеш БупатиМарк Ноулес |
6:3 6:3 |
[редактиране] Загубени финали на двойки (3)
| № | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
| 1. | 24.04.2005 | Барселона, Испания | Фелисиано Лопес |
Леандер Паеш Ненад Зимонич |
3:6, 3:6 |
| 2. | 07.01.2007 | Мадрас, Индия | Бартоломе Салва-Видал |
 Ксавие Малис Дек Норман |
6:7(4), 6:7(4) |
| 3. | 25.04.2007 | Барселона, Испания | Бартоломе Салва-Видал |
Андрей Павел Александер Васке |
3:6, 6:7(1) |
[редактиране] Отборни титли (1)
| № | Дата | Турнир | Съотборници | Противник | Резултат |
| 1. | 03-05.12.2004 | Купа Дейвис, Севиля Испания |
Хуан Карлос Фереро, Карлос Моя, Томи Робредо |
 САЩ |
3-2 |
