Рафаел Надал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рафаел Надал
Rafael Nadal 2011 Roland Garros 2011.jpg
Надал - Ролан Гарос 2011
Информация
Държава Испания
Роден 3 юни 1986 г.  (на 28 г.)
Манакор, Испания
Живее в Манакор, Испания
Височина / Тегло 185 cm / 85 kg
Прякор(и) Рафа, Ел Матадор
Кариера
Професионалист 2001
Пари от наградни фондове $56,326,897
Сингъл
Победи-загуби 692-135, 702-137
Титли от Големия шлем 13
Титли от ATP 60
Най-висока позиция 1 (18 август 2008)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия Шампион (2009)
Ролан Гарос Шампион (2005, 2006, 2007, 2008, 2010, 2011, 2012, 2013 , 2014)
Уимбълдън Шампион (2008, 2010)
ОП на САЩ Шампион (2010, (2013
Двойки
Победи-загуби 105-61
Титли от ATP 8
Най-висока позиция 26 (8 август 2005)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия 3-ти кръг (2004, 2005)
Ролан Гарос 2-ри кръг (2005)
Уимбълдън Полуфинал (2004)
Отборно
Купа Дейвис Испания (2004-)
Друго
Летни олимпийски игри
Златен медал Пекин 2008 - сингъл
Информацията е актуална към 20 маи 2013
Рафаел Надал в Общомедия

Рафаел Надал Парера (на испански Rafael Nadal Parera) е испански тенисист, роден на 3 юни 1986 г. в Манакор, град разположен на остров Майорка. Към 04 декември 2013 г. е номер 1 в Световната ранглиста по тенис. Има пет поредни и общо девет титли от Ролан Гарос. С отбора на Испания печели Купа Дейвис през 2004 г. Държи рекорда за най-много поредни победи при мъжете на една настилка - 81 победи на клей, постигнати между април 2005-а и май 2007-а. Носител е на две награди на АТП - за новак на годината (2003) и тенисист с най-голям напредък (2005), както и Спортна награда Лауреус за новак на годината (2006). Рафаел влиза в топ 50 на света още на шестнадесет години, а две години по-късно вече е в подножието на върха, достигайки второто място.

Семейство и ранни години[редактиране | edit source]

Бащата на Надал, Себастиан е собственик на ресторант и има стъкларски бизнес, а майка му Ана Мария е домакиня. Рафа има по-малка сестра, Мария Изабел. Има и двама известни чичовци: Мигел Анхел Надал, бивш футболист на Барселона, Майорка и националния отбор на Испания, и Тони Надал, бивш тенисист, който в момента е треньор на Рафаел.

Тони запалва Рафа по тениса когато той е едва тригодишен. Той е и човекът, който го научава да играе с лявата ръка, въпреки че не е левичар. Първоначално Рафаел е раздвоен между тениса и футбола, но окончателно решава да прави кариера в тениса, когато дванадесетгодишен печели Европейското първенство за деца до 12 г.[1]

На четиринадесет години побеждава не кого да е, а Пат Кеш, шампион от Уимбълдън. Кеш отива в Майорка, за да играе демонстративен мач с Борис Бекер, но германецът е принуден да се откаже поради контузия и е заменен от Надал.

Кариера[редактиране | edit source]

2002-2004[редактиране | edit source]

През 2002 г. Надал участва на първия си турнир от АТП Тур в Майорка и печели първия си мач там — срещу парагваеца Рамон Делгадо. Така той става едва деветият тенисист, който печели среща от турнир на АТП преди да навърши 16 г.[2] Рафа печели шест Фючърс турнира в родината си, като постига 20 поредни победи, а балансът му от този вид турнири е 37 победи и 3 загуби.

През 2003 г. Надал започва да се налага сред елита на световния тенис. Печели два Чалънджър турнира и играе финал на още четири. Дебютира в турнир от сериите Мастърс в Монте Карло, където стига до трети кръг, а след месец повтаря класирането си и в Хамбург. Пропуска Ролан Гарос поради контузия в десния лакът. За сметка на това дебютира в турнир от Големия шлем на Уимбълдън, при това с победа срещу Марио Анчич. Стигайки до трети кръг, седемнадесетгодишният Надал става най-младият тенисист, стигнал дотамслед шестнадесетгодишния Борис Бекер през 1984-а.[3] На турнира в Умаг за първи път играе полуфинал на турнир от висока категория, но губи от своя идол и добър приятел Карлос Моя. Моя, който също е роден на остров Майорка и тренира заедно с Надал, неведнъж е заявявал, че не е виждал друг испански тенисист на възрастта на Надал, който е толкова добър. На същия турнир печели първата си титла на двойки.

В началото 2004-а Надал играе финал в Окланд. В Ещорил през месец април получава контузия в левия глезен и се завръща на кортовете чак след три месеца. Скоро след това печели турнира в Сопот. Рафа изиграва много важна роля в отбора на Испания при спечелването на Купа Дейвис, надделявайки над играчи като Радек Щепанек, Арно Клеман, а на финала и над Анди Родик. С тази си победа над американеца се превръща в най-младия тенисист от държава, взела Купа Дейвис през съответната година, спечелил мач на сингъл във финал на турнира.[4]

2005[редактиране | edit source]

Открито първенство на САЩ 2006

През 2005-а Надал окончателно се етаблира сред най-добрите тенисисти в света. Испанската сензация печели цели 11 турнира, с което счупва рекорда на Матс Виландер за най-много титли, спечелени от тийнейджър за един сезон (9 през 1983-а). Завършва годината на второ място в ранглистата, нещо, което тийнейджър прави за първи път след Борис Бекер през 1986 г., и става първият испанец в историята на толкова предна позиция в крайното класиране за годината.

Рафа започва годината с четвърти кръг на Откритото първенство на Австралия. Следват титли в Салвадор и Акапулко. На първия си финал на турнир от сериите Мастърс Надал е на две точки от трисетова победа над Роджър Федерер, но в крайна сметка губи с 2:3 сета. Следват обаче четири поредни титли от Монте Карло, Барселона, Рим и Ролан Гарос, като Рафаел постига 24 поредни победи, с което подобрява рекорда на Андре Агаси от 1988 г. за най-много поредни победи, постигнати от тийнейджър през "ерата на откритите първенства". С първата му победа в Монте Карло започва серията му от 81 поредни победи на клей. На финала в Рим надделява над Гилермо Кория в мач, продължил 5 часа и 14 минути, това е най-дългият финал в ерата на откритите първенства. След тази среща вече е в топ 5 на света.

На Уимбълдън Надал преживява разочарование, след като е елиминиран във втория кръг от неизвестния представител на Люксембург Жил Мюлер. Следват три поредни титли от турнирите в Бостад, Щутгарт и Канадиън Оупън. След победата в немския град Надал се изкачва на второ място в световната ранглиста, ставайки третият най-млад тенисист (19 години, 1 месец и 22 дни), стигнал до тази позиция след Борис Бекер (18 години, 9 месеца и 17 дни) и Бьорн Борг (18 години, 10 месеца и 2 дни).

На Откритото първенство на САЩ Надал стига до третия кръг. След това печели турнира в Пекин и Мастърса в Мадрид. Контузия в лявото стъпало го възпрепятства да вземе участие в Тенис Мастърс Къп.

Равносметката на Надал в края на годината е впечатляваща. 11 титли, от които 4 на турнири от сериите Мастърс, също толкова колкото има и номер едно в света Федерер. Победите на Надал са 79, а тези на Федерер - 81.

2006[редактиране | edit source]

2006

Сезонът за Надал започва чак през февруари, тъй като той контузията на крака му още не е излекувана напълно. Въпреки това бързо навлиза във форма и още на втория си турнир за годината печели титлата, надделявайки над Федерер в Дубай. Малко след това повтаря упражнението в Монте Карло и Рим. Така Рафа вече има пет победи от шест мача срещу Федерер, а никой друг тенисист не е побеждавал швейцареца повече от веднъж след като той заема първото място в ранглистата в началото на 2004-а. Мужду тези два турнира Надал защитава и титлата си от Барселона.

На финала на Ролан Гарос Надал за пореден път успява да победи Федерер. В първия мач от турнира той надделява над Робин Сьодерлинг и счупва рекорда на Гилермо Вилас от 53 поредни победи на клей през 1977 г. След този мач се състои церемония, на която на Рафа е връчен трофей, представляващ напречен разрез на клей корт. На церемонията присъства и Вилас, който въпреки похвалите, които изрича за Надал, не е готов изцяло да признае новия рекорд, поради факта че постига 53-те си победи в рамките на един сезон. В интервю за Ройтерс Вилас заявява, че има чувството, че Рафа нарочно е играл и на по-слаби турнири, за да може да постигне лесни победи.[5]

Следващата среща между номер едно и две в света е на финала на Уимбълдън. Очаквано Федерер побеждава, тъй като на трева е почти непобедим. За Надал пък стигането до финал е изненадващо, по пътя си дотам той побеждава в шест мача (сред тях победи над Агаси и Маркос Багдатис), а преди този турнир в цялата си кариера има само три победи на тревна настилка.

На Откритото първенство на САЩ Надал регистрира най-доброто си класиране на този турнир в кариерата си, стигайки до четвъртфинал , загубен от Михаил Южни. На финалния турнир за годината - Тенис Мастърс Къп, Рафа стига до полуфинал, където за втори път през годината е победен от Федерер.

2007[редактиране | edit source]

Синсинати Мастърс 2006

През 2007-а Надал стига до четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, където е елиминиран от Фернандо Гонсалес. Срещу Новак Джокович печели първа титла от Индиън Уелс Мастърс. След четвъртфинал в Маями, където Джокович успява да се реваншира, Рафа за трета поредна година печели Мастърса в Монте Карло, като надделява на финала над Федерер. Така става първият тенисист с три поредни победи след Илие Настасе през 1971-1973.

На 2 май в Майорка се състои т. нар. Battle of Surfaces. Това е демонстративен мач между Надал и Федерер на корт, който от едната страна на мрежата е с тревно покритие, а от другата с клей. Причината за среща на такъв корт, за чиято подготовка трябват 19 дни и над 1,6 милиона долара, е че по това време Надал доминира на клей с 72 поредни победи, а Федерер на трева с 48 поредни победи. Досадният недостатък на този корт е, че при всяка смяна на полетата играчите трябва да сменят и маратонките си, пригодени за игра на различния тип настилка. В крайна сметка Надал побеждава със 7:5, 4:6, 7:6(10).

Надал продължава с хет-триковете си и в Барселона и Рим (в Рим е първият тенисист с три поредни титли). Така се стига и до Хамбург Мастърс, на чиито финал Рафаел губи от Федерер, с което се слага край на победната му серия на клей. Надал обаче си отмъщава на финала на Ролан Гарос, като за втора поредна година прекъсва амбициите на швейцареца да спечели единствената липсваща му титла от Големия шлем. От своя страна, с тази си трета поредна титла от Ролан Гарос, Рафа става първият тенисист след Бьорн Борг през 1978-1981, който постига това нещо.

На Уимбълдън се случва куриоз. Мачовете на Надал от третия и четвъртия кръг срещу съответно Робин Сьодерлинг и Михаил Южни (и двата петсетови) се играят в продължение на шест дни заради почти непрекъснатия дъжд над Лондон. Надал стига до финала, но отново губи от Федерер.

Следва титла на Рафаел от турнира в Щутгарт.

Още от Уимбълдън Надал има проблеми с колената, които се отразяват на играта му. Така се стига и до ранното отпадане на Откритото първенство на САЩ, там губи в четвъртия кръг от сънародника си Давид Ферер.

2008[редактиране | edit source]

През 2008-а Надал стига до четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, където губи от Жо-Вилфрид Цонга. По време на клей сезона Надал печели 4 титли на сингъл и побеждава Роджър Федерер на три финала.

Печели Ролан Гарос, превръщайки се в едва петият човек, печелил турнир от Големия шлем без загуба сет. На финала побеждава Федерер за трета поредна година. Също така той е четвъртият тенисист, който печели турнир от Големия шлем четири поредни години.

За трета поредна година достига до финала на Уимбълдън. За първи път го печели, побеждавайки на финала Федерер с 6–4, 6–4, 6–7(5), 6–7(8), 9–7. Финалът е спряган от мнозина като най-великият мач в цялата история на тениса.

След Уимбълдън Надал печели Роджърс Къп в Торонто и след това достига до полуфинала на турнира в Синсинати. На 18 август вече е номер 1 в ранглиста, измествайки Федерер.

На Олимпийските игри в Пекин на полуфинала побеждава Новак Джокович с 6–4, 1–6, 6–4, а на финала надиграва Фернандо Гонзалес, с което печели първия си златен медал.

На Откритото първенство на САЩ Надал не губи сет в първите три мача. В четвърти кръг побеждава Сам Куери в четири сета, а на четвъртфинала се налага над Марди Фиш отново в четири сета. На полуфинала претърпява поражение от евентуалния финалист Анди Мъри с 6–2, 7–6(5), 4–6, 6–4.

На Мастърса в Мадрид Надал губи на полуфинала от Жил Симон с 3–6, 7–5, 7–6(6). Въпреки това, участието му в турнира гарантира, че ще се превърне в първият испанец, който завърша годината под номер 1. Две седмици след това достига до четвъртфиналите на Мастърса в Париж, където губи първия сет от Николай Давиденко с 6–1, а след това се отказва след контузия в коляното. Следващата седмица Надал съобщава, че няма да участва на турнира в Шанхай поради тендинит на коляното.

2009[редактиране | edit source]

Надал - Австралия 2009

На Откритото първенство на Австралия през 2009-а Надал печели първите 5 мача без загуба на сет. На полуфиналите побеждава сънародника си Фернандо Вердаско в 5 сета за 5 часа и 14 минути, като това е най-дългият мач на Откритото първенство на Австралия. На финала за първи път среща Федерер на турнир от Големия шлем на твърда настилка. Печели с 7–5, 3–6, 7–6(3), 3–6, 6–2, правейки го първият испанец, който печели този турнир от Големия шлем. Надал става и четвъртият след Джими Конърс, Матс Виландер и Андре Агаси, който печели титли на Големия шлем на три различни настилки.

На Индиън Уелс Надал печели своята 13-та титла от Мастърс сериите. В трети кръг спасява 5 мачбола и побеждава за първи път Давид Налбандиян. На четвъртфиналите побеждава Хуан Мартин Дел Потро, Анди Родик на полуфиналите и печели титлата, налагайки се над Анди Мъри на финала.

Надал започва клей сезона на Мастърса в Монте Карло. Печели титлата за пети рекорден път, като на финала побеждава Новак Джокович с 6–3, 2–6, 6–1. Така Надал става първият тенисист, който печели даден турнир от Мастърс сериите пет поредни пъти.

Надал продължава победната си серия като печели титлата в Барселона за пети пореден път, където на финала побеждава Давид Ферер с 6–2, 7–5 и титлата в Рим за четвърти пореден път, превръщайки се в първият тенисист, който печели в Рим четири поредни пъти. На Мастърса в Мадрид Надал губи от Федерер на финала с 4–6, 4–6. Това е първата загуба на Надал от Федерер от 2007-а година.

В третия кръг на Ролан Гарос с победата си над Лейтън Хюит Надал поставя рекорд за 31 поредни победи на този турнир, побеждавайки предишния рекорд на Бьорн Борг за 28 поредни победи. В четвърти кръг губи от евентуалния финалист Робин Сьодерлинг с 6–2, 6–7(2), 6–4, 7–6(2). Това е първата и единствена загуба на Надал на Ролан Гарос досега.

След изненадващата си загуба Надал съобщава, че има тендинит и на двете колена. На 19 юни миналогодишният шампион се оттегля от Уимбълдън. Той е и първият шампион, който не защитава титлата си след Горан Иванишевич през 2001.

Първият турнир на Надал след Ролан Гарос е Роджърс Къп в Монреал. Там испанецът губи на четвъртфинала от Хуан Мартин Дел Потро. С тази загуба Надал вече е под номер 3 в ранглистата, като за първи път е извън топ 2 от 25 юли 2005.

На Откритото първенстово на САЩ Надал побеждава Фернандо Гонзалес на четвъртфинала с 7–6(4), 7–6(2), 6–0. На полуфинала губи от еветуалния шампион Хуан Мартин Дел Потро с 2–6, 2–6, 2–6. Въпреки загубата си, Надал си връщата второто място, поради ранното отпадане на Анди Мъри.

На Финалния Мастърс Надал претърпява разочарование като губи от Робин Сьодерлинг, Николай Давиденко и Новак Джокович без да спечели сет.

През декември Надал участва във втори за него финал на Дейвис Къп. Той помага за титлата на отбора си, побеждавайки Томаш Бердих и Ян Хайек.

Надал завърша годината под номер 2 за четвърти път от 5 години. Испанецът печели награда за най-много (девет) сета нула. Това е и третият път, в който печели тази награда, което е рекорд.

2010[редактиране | edit source]

Надал в Мадрид през 2010

Рафаел Надал започва годината като печели титла на демонстративен турнир в Абу Даби, къде на финала побеждава Робин Сьодерлинг с 7–6(3), 7–5. След това участва на турнир в Доха, където достига на финал, но губи от Николай Давиденко с 6–0, 6–7(8), 4–6.

На Откритото първенство на Австралия Надал достига до четвъртфинала, където играе срещу Анди Мъри, но се отказва в третия при резултат 6–3, 7–6(2), 3-0. По съвет на лекарите Надал си взима 2 седмици почивка, за да се възстанови.

На Индиън Уелс Надал не успява да защити титлата си след като губи от евентуалния шампион Иван Любичич на полуфинала. Въпреки неуспеха си на сингъл, Надал заедно със сънародника си Марк Лопез печелят титлата на двойки. След Индиън Уелс испанецът достига до полуфинал на Сони Ериксон Оупън, където губи от евентуалния шампион Анди Родик в три сета.

Надал печели Мастърса в Монте Карло за шести пореден път, като на финала побеждава сънародника си Фернандо Вердаско с 6–0, 6–1, превръщайки се в първият тенисист, който печели турнир шест поредни пъти. Испанецът се отказва от участие на турнира в Барселона, печелен пет пъти от него. Печели титлата на Мастърса в Рим след като на финала побеждава Давид Ферер с 7–5, 6–2. По този начин изравнява рекорда на Андре Агаси от 17 титли от турнири от Мастърс сериите. След това печели титлата на Мастърса в Мадрид, побеждавайки Федерер на финала с 6–4, 7–6(5). Това е и 18-тата рекордна титла на Надал, подобрявайки миналия рекорд.

На Ролан Гарос Надал печели титлата за пети път, побеждавайки Сьодерлинг на финала с 6–4, 6–2, 6–4 и си връща първото място в ранглистата. По този начин Надал става първият тенисист, който печели трите турнира от Мастърс сериите на клей и Ролан Гарос. Впечатляващото му постижение бива наречено "Клей Шлем".

На Уимбълдън Надал побеждава Филип Пецшнер в трети кръг с 6–4, 4–6, 6–7, 6–2, 6–3. По време на мача испанецът търси съвети от своя чичо и треньор Тони Надал, поради което е санкциониран с $2000. На полуфинала побеждава Анди Мъри с 6–4, 7–6(8–6), 6–4, достигайки за четвърти път на финал на Уимбълдън. На финала побеждава Томаш Бердих с 6–3, 7–5, 6–4, печелейки своята осма титла от турнири от Големия шлем.

След Уимбълдън Надал участва в Роджърс Къп, където губи на полуфинала от Мъри с 6–3, 6–4. Интересна подробност от турнира е, че световният номер 1 Надал участва на двойки заедно с Джокович - световния номер 2. Двамата претърпяват поражение още в първи кръг от канадците Милош Раонич и Вашек Поспишил. След това Надал участва на Мастърса в Синсинати, където губи на четвъртфинала от Маркос Багдатис.

На Откритото първенство на САЩ Надал достига до финал без загуба на сет. Там се налага над Джокович с 6–4, 5–7, 6–4, 6–2, постигайки "Кариерен Голям Шлем". Също така той се превръща в едва вторият тенисит, печелил "Кариерен Златен Шлем" след Андре Агаси.

След това Надал участва на турнира в Тайланд, където губи на полуфинала от сънародника си Гилермо Гарсия Лопез. На турнира в Токио Надал печели седмата си титла за година, побеждавайки Гаел Монфис на финала с 6–1, 7–5. На турнира в Шанхай испанецът губи още в третия кръг от Юрген Мелцер, който прекъсва серията му от 21 поредни четвъртфинала.

На Финалния Мастърс в Лондон Надал достига до финала след като побеждава Родик, Джокович, Бердих и Мъри. На финала претърпява поражение от Федерер с 6–3, 3–6, 6–1.

Надал завърша годината като поставен под номер 1 в ранглистата със спечелени три титли от Големия шлем и три титли от Мастърс сериите.

2011[редактиране | edit source]

Надал - Япония 2011

Надал започва годината, участвайки на турнира в Абу Даби, Обединени Арабски Емирства. На полуфинала печели срещу Томаш Бердих с 6-4, 6-4 и така за трети път достига финала в този турнир, където побеждава Роджър Федерер с 7-6, 7-6.

На турнира в Доха, Катар Надал се представя неубедително, което, по думите му, се дължи на треска. След като трудно преминава първите три кръга, той отпада на полуфинала от Николай Давиденко с резултат 3-6 2-6. Със сънародника си Марк Лопес печелят титлата на двойки, побеждавайки италианците Даниеле Брачали и Андреас Сепи с 6-3, 7-6.

В първия кръг на Откритото първенство на Австралия съперникът на Надал - бразилеца Маркуш Даниел, се отказва при резултат 6-0, 5-0 в полза на испанеца. Побеждавайки Райън Суитинг във втори кръг (6-2, 6-1, 6-1), Рафаел Надал достига до трети кръг, където се изправя срещу Бърнард Томич. Австралиецът, по-рано отстранил сънародникът на Надал Фелисиано Лопес, бива победен с 6-2, 7-5, 6-3. В четвърти кръг Надал побеждава хърватина Марин Чилич с 6-2, 6-4, 6-3. На четвъртфинал среща сънародника си Давид Ферер, но рано в мача контузва подколянно сухожилие и губи с 4-6, 2-6, 3-6.

На 7 февруари в Абу Даби Надал печели наградата за спортист на годината, побеждавайки футболистите Лионел Меси и Андрес Иниеста, пилота от Формула 1 Себастиан Фетел и баскетболиста Коби Брайънт.

През март Надал играе в първи кръг на турнира за Купа Дейвис в Белгия, където родната му Испания записва 4 победи срещу 1 за отбора на Белгия. Надал спечелва и двата мача, които играе.

По-късно същия месец той играе третия си финал на турнира в Индиън Уелс, който губи от Новак Джокович 6-4, 3-6, 2-6. На следващия ден двамата играят приятелски мач в Богота, Колумбия, спечелен от Надал.

На турнира Сони Ериксон Оупън Надал побеждава тенисисти като Фелисиано Лопес, Александър Долгополов и Томаш Бердих, достигайки до полуфинал, където среща Роджър Федерер. Надал печели с 6-3, 6-2. На финала негов противник отново е Новак Джокович. Сърбинът печели мача с 6-4, 3-6, 6-7. За първи път в кариерата си Надал достига финалите на Индиан Уелс и Сони Ериксон Оупън в една календарна година.

През април печели за седми пореден път турнира в Монте Карло, побеждавайки Давид Ферер с 6-4, 7-5. Само седмица по-късно печели турнира в Барселона отново побеждавайки Давид Ферер на финала, този път с 6-2, 6-4.

Надал губи следващите два турнира от Новак Джокович, в Мадрид с 5-7, 4-6 и в Рим с 4-6, 4-6. За първи път Надал губи два пъти на клей корт от един и същ тенисист в един и същ сезон.

На най-важния турнир, провеждан на клей корт - Ролан Гарос, Надал печели титлата за шести път, побеждавайки Роджър Федерер с 7-5, 7-6, 5-7, 6-1. По този начин титлите му от турнири от Големия шлем стават 10.

Надал печели първите три кръга на Уимбълдън, без да загуби сет. В четвъртия кръг се изправя срещу шампиона от Откритото първенство на САЩ - аржентинеца Хуан Мартин дел Потро. Испанеца побеждава с 7–6, 3–6, 7–6, 6–4. На четфъртфинал среща Марди Фиш и отново печели в четири-сетов мач - 6–3, 6–3, 5–7, 6–4. Негов опонент на полуфинала е поставеният под номер 4 Анди Мъри. Надал побеждава с 5–7, 6–2, 6–2, 6–4. Финалния мач е между Рафаел Надал и Новак Джокович. Това е петият финал за двамата през 2011 г., като предишните четири са спечелени от Джокович. Сърбинът печели титлата и става шампион, побеждавайки Надал с 6-4, 6-1, 1-6, 3-6. Джокович става вторият тенисист след Рождър Федерер, победил Надал на финал на турнир от Големия шлем и първият човек, победил Надал на Уимбълдън от 2007 г. насам. Спечелвайки титлата, Джокович става номер 1 в Световната ранглиста, което е своеобразен рекорд, от 2 Февруари 2004 г. никой друг, освен Федерер и Надал, не е оглавявал списъка. По този начин сърбинът спира доминацията на двамата.

Надал губи изненадващо във втори кръг на Роджърс Къп от хърватина Иван Додиг с 6-1, 6-7, 6-7. На Синсинати Мастърс отпада на четфъртфинал от Марди Фиш.

На последния турнир от Големия шлем за годината - Откритото първенство на САЩ, Надал достига финала, но губи от Новак Джокович - 2–6, 4–6, 7–6, 1–6.

Испанецът достига финала и на турнира в Япония, но губи от Анди Мъри с 6-3, 2-6, 0-6. На турнира в Шанхай Надал е поставен под номер 1 в основната схема поради отсъствието на Новак Джокович, но отпада в трети кръг от поставения под номер 23 Флориан Майер с резултат 6-7, 3-6.

2012[редактиране | edit source]

Надал - Ролан Гарос

Началото на годината е дадено с турнирът на твърди кортове в Доха, където Рафа достига до полуфинал и е спрян от 16-тия Гаел Монфис с 3-6, 4-6. Следва първият за годината турнир от Големия шлем: Откритото първенство на Австралия. Надал губи в пет сета финалния мач от Новак Джокович с 7-5, 4-6, 2-6, 7-6(5), 5-7 след почти 6 часа игра. На следващите два турнира от Мастърс серията в Индиън Уелс и Маями, испанецът достига до полуфинал като в първия отпада от Федерер с 3-6, 4-6, а другият дори не го започва поради контузия. Следват турнирите в Монте Карло и Барселона, които Надал печели. В първият побеждава на финала Джокович без проблеми с 6-3, 6-1. В другия финал среща Давид Ферер като побеждава с 7-6(1), 7-5. На Мастърса в Мадрид изненадващо е победен от 19-тия в схемата Фернандо Вердаско в четвърти кръг: 3-6, 6-3, 5-7. Следва още една победа във финал над Джокович този път на Мастърс турнира в Рим с 7-5, 6-3. Във вторият турнир от Шлема за сезона Надал е шампион със само един изгубен сет, побеждавайки на финала Джокович с 6-4, 6-3, 2-6, 7-5. Следва изненадващо отпадане на турнира в Хале на четвъртфинал от Филип Колшрайбер с 3-6, 4-6. На Уимбълдън, Рафа отпада във втори кръг от поставеният под номер 100 в схемата Лукаш Росол като това е последният му мач за сезона. Надал пропуска втората половина от сезона заради травма в коляното, която лекува до началото на 2013 година, когато е неговото завръщане на корта.

Световният №1 Рафаел Надал спечели турнира по тенис в Рио де Женейро след победа на финала над Александър Дoлгополов с 6:3, 7:6 (3). Испанецът преодоля болките в гърба, които получи преди месец на загрявката за финала на Australian Open и успя да спечели турнира в Рио, като вече има 62 трофея в кариерата си.[6]

Класиране в края на годината[редактиране | edit source]

Година 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013
Сингъл 818 235 47 51 2 2 2 1 2 1 2 4 1
Двойки 1537 1116 179 46 50 314 118 92 133 79 113

Титли и участия на финал[редактиране | edit source]

Постигнати резултати в турнирите от Големия Шлем[редактиране | edit source]

Легенда
П (победител)
Ф (финалист)
ПФ (полуфинал)
ЧФ (четвъртфинал)
K (кръг в основната схема)
KК (кръг в квалификациите)
Н (не участва в турнира)
П - З (Победи - Загуби)
Т / У (Титли / Участия) (включително):

До Откритото първенство на Австралия 2014 (включително)

Турнир от Голям Шлем 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 Т / У П – З Победи %
Открито първенство на Австралия
Н 3 К 4 К Н ЧФ ЧФ П ЧФ ЧФ Ф Н Ф 1 / 9 40–8 83.33%
Ролан Гарос
Н Н П П П П 4 К П П П П П 8 / 9 59–1 98.33%
Уимбълдън
3 К Н 2 К Ф Ф П Н П Ф 2 К 1 К 2 / 9 36–7 83.72%
Открито първенство на САЩ
2 К 2 К 3 К ЧФ 4 К ПФ ПФ П Ф Н П 2 / 10 41–8 83.67%
Победи-Загуби 3–2 3–2 13–3 17–2 20–3 23–2 15–2 25–1 23–3 14–2 14–1 13 / 37 176–24 88.00%

Титли на сингъл (72) (към 8 юни 2014 г.)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 14.07.2002 Аликанте, Испания F5 Испания Марк Форнел-Местрес 7:5, 3:6, 6:3
2. 18.08.2002 Виго, Испания F10 Аржентина Антонио Пасторино 4:6, 7:6(4), 6:4
3. 22.09.2002 Барселона, Испания F15 Испания Марк Форнел-Местрес 6:3, 6:4
4. 29.09.2002 Мадрид, Испания F16 Испания Гилермо Гарсия-Лопес 6:3, 7:6(1)
5. 24.11.2002 Гран Канария, Испания F19 Испания Марк Форнел-Местрес 6:2, 6:3
6. 01.12.2002 Гран Канария, Испания F20 Германия Флориан Майер 7:6(3), 6:4
7. 30.03.2003 Барлета, Италия Испания Алберт Портас 6:2, 7:6(2)
8. 03.08.2003 Сеговия, Испания Чехия Томас Жиб 6:2, 7:6(1)
9. 15.08.2004 Сопот, Полша Аржентина Хосе Акасусо 6:3, 6:4
10. 19.02.2005 Салвадор, Бразилия Испания Алберто Мартин 6:0, 6:7(2), 6:1
11. 27.02.2005 Акапулко, Мексико Испания Алберт Монтанес 6:1, 6:0
12. 17.04.2005 Монте Карло, Монако Аржентина Гилермо Кория 6:3, 6:1, 0:6, 7:5
13. 24.04.2005 Барселона, Испания Испания Хуан Карлос Фереро 6:1, 7:6(4), 6:3
14. 08.05.2005 Рим, Италия Аржентина Гилермо Кория 6:4, 3:6, 6:3, 4:6, 7:6(6)
15. 05.06.2005 Ролан Гарос, Париж, Франция Аржентина Мариано Пуерта 6:7(6), 6:3, 6:1, 7:5
16. 10.07.2005 Бостад, Швеция Чехия Томаш Бердих 2:6, 6:2, 6:4
17. 24.07.2005 Щутгарт, Германия Аржентина Гастон Гаудио 6:3, 6:3, 6:4
18. 14.08.2005 Монреал, Канада САЩ Андре Агаси 6:3, 4:6, 6:2
19. 18.09.2005 Пекин, Китай Аржентина Гилермо Кория 5:7, 6:1, 6:2
20. 23.10.2005 Мадрид, Испания Хърватия Иван Любичич 3:6, 2:6, 6:3, 6:4, 7:6(3)
21. 05.03.2006 Дубай, ОАЕ Швейцария Роджър Федерер 2:6, 6:4, 6:4
22. 23.04.2006 Монте Карло, Монако Швейцария Роджър Федерер 6:2, 6:7(2), 6:3, 7:6(5)
23. 30.04.2006 Барселона, Испания Испания Томи Робредо 6:4, 6:4, 6:0
24. 14.05.2006 Рим, Италия Швейцария Роджър Федерер 6:7(0), 7:6(5), 6:4, 2:6, 7:6(5)
25. 11.06.2006 Ролан Гарос, Париж, Франция Швейцария Роджър Федерер 1:6, 6:1, 6:4, 7:6(4)
26. 18.03.2007 Индиън Уелс, Калифорния, САЩ Сърбия Новак Джокович 6:2, 7:5
27. 22.04.2007 Монте Карло, Монако Швейцария Роджър Федерер 6:4, 6:4
28. 29.04.2007 Барселона, Испания Аржентина Гилермо Каняс 6:3, 6:4
29. 13.05.2007 Рим, Италия Чили Фернандо Гонсалес 6:2, 6:2
30. 10.06.2007 Ролан Гарос, Париж, Франция Швейцария Роджър Федерер 6:3, 4:6, 6:3, 6:4
31. 22.07.2007 Щутгарт, Германия Швейцария Станислас Вавринка 6:4, 7:5
32. 27.04.2008 Монте Карло, Монако Швейцария Роджър Федерер 7:5, 7:5
33. 04.05.2008 Барселона, Испания Испания Давид Ферер 6:1, 4:6, 6:1
34. 18.05.2008 Хамбург, Германия Швейцария Роджър Федерер 7:5, 6:7(3), 6:3
35. 08.06.2008 Ролан Гарос, Париж, Франция Швейцария Роджър Федерер 6:1, 6:3, 6:0
36. 15.06.2008 Лондон, Англия Сърбия Новак Джокович 7:6(6), 7:5
37. 06.07.2008 Уимбълдън, Лондон, Великобритания Швейцария Роджър Федерер 6:4, 6:4, 6:7(5), 6:7(8), 9:7
38. 27.07.2008 Торонто, Канада Германия Николас Кифер 6:3, 6:2
39. 17.08.2008 Олимпийски игри, Пекин, Китай Чили Фернандо Гонсалес 6:3, 7:6(2), 6:3
40. 01.02.2009 Открито първенство на Австралия, Мелбърн, Австралия Швейцария Роджър Федерер 7:5, 3:6, 7:6(3), 3:6, 6:2
41. 22.03.2009 Индиън Уелс, Калифорния, САЩ Великобритания Анди Мъри 6:1, 6:2
42. 19.04.2009 Монте Карло, Монако Сърбия Новак Джокович 6:3, 2:6, 6:1
43. 26.04.2009 Барселона, Испания Испания Давид Ферер 6:2, 7:5
44. 03.05.2009 Рим, Италия Сърбия Новак Джокович 7:6, 6:2
45. 11.04.2010 Монте Карло, Монако Испания Фернандо Вердаско 6:0, 6:1
46. 25.04.2010 Рим, Италия Испания Давид Ферер 7-5, 6-2
47. 16.05.2010 Мадрид, Испания Швейцария Роджър Федерер 6:4, 7:6(5)
48. 06.06.2010 Ролан Гарос, Париж, Франция Швеция Робин Сьодерлинг 6:4, 6:2, 6:4
49. 04.07.2010 Уимбълдън, Лондон, Великобритания Чехия Томаш Бердих 6:3, 7:5, 6:4
50. 12.09.2010 Ню Йорк, САЩ Сърбия Новак Джокович 6:4, 5:7, 6:4, 6:2
51. 10.10.2010 Токио, Япония Франция Гаел Монфис 6:1, 7:5
52. 18.04.2011 Монте Карло, Монако Flag of Spain.svg Давид Ферер 6:4, 7:5
53. 24.04.2011 Барселона, Испания Flag of Spain.svg Давид Ферер 6:2, 6:4
54. 05.06.2011 Ролан Гарос, Париж, Франция Flag of Switzerland.svg Роджър Федерер 7:5, 7:6(3), 5:7, 6:1
55. 22.04.2012 Монте Карло, Монако Сърбия Новак Джокович 6:3, 6:1
56. 29.04.2012 Барселона, Испания Flag of Spain.svg Давид Ферер 7-6(1), 7-5
57. 20.05.2012 Рим, Италия Сърбия Новак Джокович 7:5, 6:3
58. 11.06.2012 Ролан Гарос, Париж, Франция Сърбия Новак Джокович 6:4, 6:3, 2:6, 7:5
59. 17.02.2013 Сао Пауло, Бразилия Flag of Argentina.svg Давид Налбандиян 6:2, 6:3
60. 02.03.2013 Акапулко, Мексико Flag of Spain.svg Давид Ферер 6:0, 6:2
61. 17.03.2013 Индиън Уелс, Калифорния, САЩ Flag of Argentina.svg Хуан Мартин дел Потро 4:6, 6:3, 6:4
62. 28.04.2013 Барселона, Испания Flag of Spain.svg Николас Алмагро 6:4, 6:3
63. 12.05.2013 Мадрид, Испания Flag of Switzerland.svg Станислас Вавринка 6:2, 6:4
64. 19.05.2013 Рим, Италия Flag of Switzerland.svg Роджър Федерер 6:1, 6:3
65. 09.06.2013 Ролан Гарос, Париж, Франция Flag of Spain.svg Давид Ферер 6:3, 6:2, 6:3
66. 11.08.2013 Монреал, Канада Flag of Canada.svg Милош Раонич 6:2, 6:2
67. 18.08.2013 Синсинати, САЩ Flag of the United States.svg Джон Изнър 7ː6(8), 7ː6(3)
68. 10.09.2013 Ню Йорк, САЩ Сърбия Новак Джокович 6:2, 3:6, 6:4, 6:1
69. 04.01.2014 Доха, Катар Франция Гаел Монфис 6:1, 6:7 (5:7), 6:2
70. 23.02.2014 Рио де Жанейро, Бразилия Flag of Spain.svg Даниел Химено-Травер 6:3, 7:5
71. 11.05.2014 Мадрид, Испания Flag of Japan.svg Кей Нишикори 2:6, 6:4, 3:0 (отк.)
72. 08.06.2014 Ролан Гарос, Париж, Франция Сърбия Новак Джокович 3:6, 7:5, 6:2, 6:4
Легенда
ъолям шлем (13)
Мастърс Къп (0)
Олимпийски игри (1)
Серии Мастърс (26)
АТП Тур (22)
Чалънджър (2)
Фючърс (6)

Загубени финали на сингъл (32) (към 04.07.2014г.)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 02.02.2003 Хамбург, Германия Хърватия Марио Анчич 2:6, 3:6
2. 03.03.2003 Шербур, Франция Аржентина Серхио Ройтман 3:6, 7:5, 4:6
3. 23.03.2003 Каляри, Италия Италия Филипо Воландри 6:2, 2:6, 1:6
4. 04.05.2003 Екс ан Прованс, Франция Аржентина Мариано Пуерта 6:3, 6:7(6), 4:6
5. 12.01.2004 Окланд, Нова Зеландия Словакия Доминик Хърбати 6:4, 2:6, 5:7
6. 03.04.2005 Маями, Флорида, САЩ Швейцария Роджър Федерер 6:2, 7:6(4), 6:7(5), 3:6, 1:6
7. 09.07.2006 Уимбълдън, Лондон, Великобритания Швейцария Роджър Федерер 0:6, 6:7(5), 7:6(2), 3:6
8. 20.05.2007 Хамбург, Германия Швейцария Роджър Федерер 6:2, 2:6, 0:6
9. 08.07.2007 Уимбълдън, Лондон, Великобритания Швейцария Роджър Федерер 6:7(7), 6:4, 6:7(3), 6:2, 2:6
10. 04.11.2007 Пасифик Лайф Оупън, Париж, Франция Аржентина Давид Налбандиан 4-6, 0-6
11. 06.01.2008 Ченай, Тамил Наду, Индия Flag of Russia.svg Михаил Южни 0-6, 1-6
12. 06.04.2008 Маями, Флорида, САЩ Flag of Russia.svg Николай Давиденко 4-6, 2-6
13. 15.02.2009 Ротердам, Холандия Великобритания Анди Мъри 3-6, 6-4, 0-6
14. 17.05.2009 Мадрид, Испания Швейцария Роджър Федерер 4:6, 4:6
15. 18.10.2009 Шанхай, Китай Flag of Russia.svg Николай Давиденко 6:7(3), 3:6
16. 09.01.2010 Доха, Катар Flag of Russia.svg Николай Давиденко 6-0, 6-7(8), 4-6
17. 28.11.2010 Лондон, Англия Швейцария Роджър Федерер 6-3, 3-6, 6-1
18. 20.03.2011 Индиън Уелс, Калифорния, САЩ Сърбия Новак Джокович 4-6, 6-3, 2-6
19. 03.04.2011 Маями, Флорида, САЩ Сърбия Новак Джокович 6-4, 3-6, 6-7(3)
20. 08.05.2011 Мадрид, Испания Сърбия Новак Джокович 5-7, 4-6
21. 15.05.2011 Рим, Италия Сърбия Новак Джокович 4-6, 4-6
22. 03.07.2011 Уимбълдън, Лондон, Великобритания Сърбия Новак Джокович 4-6, 1-6, 6-1, 3-6
23. 12.09.2011 Открито първенство на САЩ, Ню Йорк, САЩ Сърбия Новак Джокович 2-6, 4-6, 7-6(3), 1-6
24. 09.10.2011 Токио, Япония Великобритания Анди Мъри 6-3, 2-6, 0-6
25. 29.01.2012 Открито първенство на Австралия, Мелбърн, Австралия Сърбия Новак Джокович 7-5, 4-6, 2-6, 7-6, 5-7
27. 10.02.2013 Виня дел Мар, Чили Аржентина Орасио Себайос 7-6(2), 6-7(4), 4-6
27. 21.04.2013 Монте Карло, Монако Сърбия Новак Джокович 2-6, 6-7(1)
28. 06.10.2013 Пекин, Китай Сърбия Новак Джокович 3-6, 4-6
29. 11.11.2013 ATP World Tour Finals, Лондон, Великобритания Сърбия Новак Джокович 3-6, 4-6
30. 26.01.2014 Открито първенство на Австралия, Мелбърн, Австралия Flag of Switzerland.svg Станислас Вавринка 3-6, 2-6, 6-3, 3-6
31. 30.03.2014 Маями, Флорида, САЩ Сърбия Новак Джокович 3-6, 3-6
32. 18.05.2014 Рим, Италия Сърбия Новак Джокович 6-4, 3-6, 3-6

Титли на двойки (5)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 27.07.2003 Умаг, Хърватия Испания Алекс Лопес-Морон Австралия Тод Пери
Япония Томас Шимада
6:1, 6:3
2. 11.01.2004 Мадрас, Индия Испания Томи Робредо Израел Джонатан Ерлих
Израел Анди Рам
7:6(3), 4:6, 6:3
3. 08.01.2005 Доха, Катар Испания Алберт Коста Румъния Андрей Павел
Русия Михаил Южни
6:3, 4:6, 6:3
4. 27.04.2008 Монте Карло, Монако Испания Томи Робредо Индия Махеш Бупати
Flag of the Bahamas.svg Марк Ноулс
6:3 6:3
5. 05.01.2009 Доха, Катар Испания Марк Лопес Flag of Canada.svg Даниел Нестор
Flag of Serbia.svg Ненад Зимонич
4:6, 6:4, 10:8

Загубени финали на двойки (4)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Партньор Противник Резултат
1. 24.04.2005 Барселона, Испания Испания Фелисиано Лопес Индия Леандер Паеш
Сърбия и Черна Гора Ненад Зимонич
3:6, 3:6
2. 07.01.2007 Мадрас, Индия Испания Бартоломе Салва-Видал Белгия Ксавие Малис
Белгия Дик Норман
6:7(4), 6:7(4)
3. 25.04.2007 Барселона, Испания Испания Бартоломе Салва-Видал Румъния Андрей Павел
Германия Александер Васке
3:6, 6:7(1)
4. 10.02.2013 Виня дел Мар, Чили Аржентина Хуан Монако Италия Паоло Лоренци
Италия Потито Стараче
2-6, 4-6

Отборни титли (1)[редактиране | edit source]

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 03-05.12.2004 Купа Дейвис, Севиля
Испания
Хуан Карлос Фереро, Карлос Моя,
Томи Робредо
САЩ САЩ 3-2

Вижте същоː Съперничество Федерер – Надал[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Kervin, Alison. The Big Interview: Rafael Nadal. // The Sunday Times. TIMESONLINE, 23 April 2006. Посетен на 7 November 2008.
  2. tennis.com, Уимбълдън 2006: Дуелът
  3. В-к Интернешънъл Хералд Трибюн, Тенис от Уимбълдън: Неочаквано комфортна зона
  4. Официален сайт на АТП
  5. espn.com, Надал пише история в присъствието на Вилас
  6. Надал триумфира в Рио де Жанейро, www.sportal.bg, 24 февруари