Рахдонити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Терафимите във финикийския храм в Амрит на фона на Средиземно море
Атентатите от 11 септември 2001 г. се развиват на живо досущ като по холивудски филмов сценарий на романа на Ъруин ШоуВечер във Византия

Рахдонитите или раданитите (на иврит: רדהנים radhanim, на арабски: الرذنية ар-разания) са пътуващи еврейски търговци.

През ранното средновековие контролират търговията между ислямския Изток и християнска Европа по пътя на коприната и другите известни търговски маршрути (като пътя на подправките и пътя на благовонията). Създават своя постоянна търговска мрежа, която се простира от Китай и Индия до Западна Европа, обхващала на практика цялата цивилизована територия на Евразия.

Още в древността финикийците контролират средиземноморската презморска търговия по логиката на изопериметричната задача.

Наследилите ги пуни през античността овладяват и транссахарската търговия, като пунически Картаген влиза в сериозния вековен конфликт с конкуриращата го Елада за контрола върху остров Сицилия, известен като Сицилийски войни.

В средновековието дейността им е описана още в 9 век от арабския географ от персийски произход Ибн Хордадбех в неговия трактат «Книга за пътищата и страните». По-сетне, след кръстоносните походи, рахдонитите възстановяват старите търговски връзки, пътища и мрежи между Изтока и Запада, за което свидетелства Марко Поло. На персийски терминът значи «знаещите пътя».[1]

С изгонването на евреите от Испания, населявали основно територията на бившите картагенски владения в Испания, и последвалото откриване на Америка, марани-роботърговци пък застават в основата на развихрилата се срамна атлантическа триъгълна търговия.

В ново време легендарните странстващи еврейски търговци залягат в основата на редица легенди като тази за Ахасфер и Голем, както и произведения на художествената литература и изобщо изкуство, като "Венецианският търговец", "Скитникът евреин" и др.

Навсякъде по търговските пътища, евреите създавали свои колонии от общности с цел улесняване и сигурност на упражнаваната от тях международна търговия. Предположително в Европа рахдонитите пренесли хартията от Китай и способствали за налагането на по-удобните от римските - арабски цифри, обаче не е известно самите те да са направили велико откритие или създали значимо изобретение.

Иля Репин, „Бурлаци на Волга“

Морската търговия се упражнявала от сефарадите, а сухопътната - от хазарите, които подобно на сетнешната Османска империя опосредствявали търговията между Изтока и Запада или между Азия и Европа по пътя на коприната. Сред известните еврейски сефарадски търговци е Бенямин Туделски.

По отношение на хазарските еврейски търговци Лев Гумильов намира, че създаденото от тях държавно образувание е «химера на Волга», а търговските им операции - сравними с «наркотърговия и валутни спекулации».[2]

Панорама[редактиране | edit source]

Карта на търговските пътища в Евразия към 870 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Gil, Moshe. «The Radhanite Merchants and the Land of Radhan.» Journal of the Economic and Social History of the Orient 17:3 (1976). 299—328.
  2. Гумилев Л. Н. Древняя Русь и Великая Степь. М.:Мысль, 1989

Виж също[редактиране | edit source]