Рационализация (психология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Рационализацията може да се определи като използване на "добри" причини, но не истинските причини за държането по определен начин. С тази стратегия човек може да осигури рационално обяснение на поведението и правейки това, да скрие от себе си и от другите по-малко подходящата (или изцяло неподходящата) мотивация. Психоаналитикът Ерих Фром казва по въпроса: "Психоанализата открива ново измерение на истината; тя показва, че истинската вяра в твърдението не е достатъчна за да се установи неговата истина; само чрез разбиране на собствените несъзнателни процеси човека може да узнае, дали става дума за рационализация или за истина: Тук лесно може да възникнат неясности. Сега обсъждаме, явява ли се мотива, който човекът смята за причина на своите действия, истински мотив. Не става дума за истиността на рационализираното твърдение като такова. Нека да дадем прост пример: ако човек не излиза от дома си, страхувайки се да не срещне някой, но за причина да посочи силния дъжд, то той рационализира. Истинската причина се явява страхът, а не дъжда. При това само по себе си рационализираното твърдение, а именно, дъжда, може да бъде и истинно.[1]".


Източници[редактиране | edit source]

  1. Ерих Фром, Психоанализа и религия,стр.31
  • Енциклопедия Психология, Наука и изкуство, 1998
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.